Определение № 1252 от 29.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1252 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.а като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20241800500567 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано по въззивна жалба, депозирана от ищците в първоинстанционното производство К. Т. и В. Д., срещу Решение № 3/09.01.2024 г. по гр. д. № 1040 / 2022 г. на Районен съд - Ихтиман в частта, с която исковете им признаване за установено на правото на собственост от 1/8 идеални части за всяка от поземлен имот, находящ се в село Г., община С., област С. с площ 796 кв.м., съставляващ имот с пл. № 152 в кв. 47 по плана на с. Г. от 1986 г., част от имота от 690 кв. попада в имот с идентификатор № ..............., а другата част от 106 кв.м. в имот с идентификатор № ................ по кадастралната карта на село Г. съгласно Заповед за изменение на КККР № 18137-53/23.12.2022г. на началник на СГКК – София област, предявени срещу З.

Б., са отхвърлени.

Депозирана е и въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство - З. Б., срещу частта от решението, с която искът на Л. И. за установяване на правото на собственост върху ¼ идeална част от недвижимия имот е бил уважен и приложена законната последица по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В жалбата, депозирана от К. Т. и В. Д., са развити доводи за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че представената като доказателство извадка от емлячен регистър е интерпретирана неправилно, което е довело до необоснован извод за недоказаност на правото на собственост на наследодателя. Поддържа се, че по делото е установено, че имотът е идентичен с имота, записан в емлячния регистър на с. Г., стр. 238, партида № 169, в частта покрити имоти, като собственост от наследодателя М.

С. Л. (Д. С. Л.). Предвид представена извадка от емлячния регистър с направения запис на имота на името на наследодателя, в тежест на ответницата било да представи доказателство за придобиване на имота за последващо придобиване от нейния баща – Н. С., който е син на общия 1 наследодател на страните. При липса на такива доказателства, извлечението от емлячния регистър, съвкупно с останалите доказателства – отбелязвания в разписния лист на плана на с. Г., показанията на свид. Т., се явява достатъчно доказателство, че имотът е принадлежал на общия наследодател на страните и те са негови съсобственици по наследство.

Доколкото общият наследодател на страните Д. С. Л. е починал през 1944 г. се налага изводът, че декларирането на имота в емлячния регистър е направено преди тази дата и към този момент той вече го е владял имота като собствен. Твърди се, че от събраните доказателства се установява, че имотът се е ползвал приживе на наследодателя и от неговата съпруга – Й., и това е продължило, включително до нейната смърт през 2007 г. Тъй като собствеността на ищците и ответницата произтича от наследяване, не е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС и ответницата не е извършила действия, с които да обективира спрямо въззивниците К. Т. и В. Д. намерението да завледее и техните части.

По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени, като неоснователни, исковете на К.

П. Т. и В. П. Д. и вместо това да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на З. Н. Б., че същите са собственици на по 1/8 идеални части от процесния недвижим имот, както и да бъде отменен издадения констативен нотариален акт в съответната част.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемата страна – ответник пред районния съд, З. Б., депозира отговор, в който поддържа, че въззивната жалба, депозирана от К. Т. и В. Д., е неоснователна. Твърди, че правилно исковете са отхвърлени, тъй като въззивниците не са доказали, че наследодателят им Д. С.

Л. е бил собственик на имота на основание давностно владение или на друго придобивно основание, както и че са упражнявали в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесния имот с намерение да го своят за съответните идеални части.

От удостоверение за наследници е видно, че Д. С. Л. е роден на 08.10.1907г. и е починал на 16.06.1944г. Въззивниците не се успели да докажат, че в полза на техния наследодател е изтекъл предвиденият от закон срок, в който той е владял лично или чрез другиго с намерение да свои процесния имот, като съгласно Закона за давността от 1897г. (отм.) срокът за придобиване по давност при недобросъвестно владение е 20 години, а при добросъвестно владение е 10 години.

Правилно РС-Ихтиман е приел, че от представените писмени доказателства по делото справка от емлячен регистър на село Г. и извадка от дворищно регулационен план на село Г. от 1933 г., разписен лист към плана на село Г. от 1986г. са единствено индиции за твърдяното от ищците право на собственост на техния наследодател въз основа на давностно владение, като разпитаните в хода на производството свидители посочват единствено, че знаят, че бащата на ищцата Л. И. и неговата съпруга - Й. живели в спорния имот, без да уточняват период. Не се доказва по делото начален период, от който общият наследодател на ищците и ответницата да е започнал да упражнява фактическа власт (лично или чрез другиго) върху имота с намерение да го свои и за какъв период от време е упражнявал такава. Не е ясна датата, на която е извършен записът в емлячния регистър, че Д. С. Л. е 2 собственик на спорния имот. Съгласно трайната съдебна практика записа в емлячния регистър не доказва право на собственост, а е само индиция за такова. Като дори липсва идентичност между спорния имот и този, посочен като собственост на Д. С. Л., като считаме, че двата имота не са идентични.

Правилно е прието от съда, че по делото не е доказано, че общият наследодател на въззивниците е владял спорния имот с намерение да го свои, респективно е придобил по давност правото на собственост, следователно не се доказа, че ищците, в качеството им на наследници по закон на Д. С. Л., са съвладелци/съсобственици на имота.

Предвиди изложеното отправят искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и да потвърждаване на Решение № 3/09.01.2024 г. по ГД № 1040/2022 по описа на РС-Ихтиман в обжалваната му част.

Претендират присъждане на направените съдебни разноски.

Във въззивната жалба, депозирана от З. Н. Б., са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, в частта, в която е признато за установено по отношение на ответницата, че Л. М. И. е придобила право на собственост на основание давностно владение върху 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ се в с. Г., общ. Самоков, обл. Софийска и в частта с която е отменен констативния нотариален акт на жалбоподателката за същия имот по отношение на 1/4 ид.ч. от него, както и в частта за присъдените в полза на Л. М. И. съдебни разноски в производството.

Като съществен недостатък на дейността по доказателствен анализ се откроява, че първоинстанционният съд не е обсъдил в решението си, че синът на ищцата Л. И. - И. Б., е бил кмет и кметски наместник на с. Г. тридесет и три години. През този период, поради длъжностното си качество, е имал възможност да дописва имена в разписни листове, както има данни разписни листове да са изчезвали безследно. В рамките на неговите компетенции е било да следи за общинската собственост в с. Г., като във времето, в което той е изпълнявал тези свои функции в с. Г., процесният имот е бил актуван като общински с издаване на два акта за общинска собственост. По време на неговия мандат в разписен лист към дворищно регулационен план от 1986 г. се е появило името на неговия дядо - М. С., а е изчезнал разписен лист на вписаните собственици към дворищно регулационен план от 1933 г., който преди това е бил наличен и в него като собственик на процесния имот и било вписано друго лице, което е праводател на бащата на въззивницата.

От удостоверение за наследници на М. С., издадено в периода, в който И.

Борисов е изпълнявал функциите на кметски наместник, в което се твърди, че не фигурират всички наследници, се прави извод, че последният е издавал документи в своя полза.

В обжалваното решение само е посочен, но не е анализиран представеният по делото НА № ..., том ., № ... от .... г., за собственост на съседния имот, в който е посочен за съсед на този имот Н. М.С. - бащата на въззивницата З. Н. Б.. Не е изложено поради какви съображения съдът не приема, че бащата въззивницата Б. е бил вписан като собственик на процесния имот, след като в стария нотариален акт на съседния имот именно той е посочен като собственик. Твърди се още, че от доказателствата по ГД № 3

1352/2018 г. на PC-Ихтиман и от Решение № 260020 от 08.09.2020 г. по ВГД № 205/2020 г. на Софийски окръжен съд се установява, че от разписните книги процесният имот е бил записан на бащата на въззивницата З. Б., а в другата на дядо й Д. С. Л., а баща й е посочен като съсед на имот пл.№ 389 /по стар план/ и на имот № 153. Съгласно удостоверенията за наследници, въззивницата З. Б. е единствен наследник на Н. М.С., починал на 08.10.1980 г., който от своя страна е наследник на Д. С. Л., починал през 1944 г.

Като недостатък на аналитичната дейност на решението се отчита необсъждането в съдебните производства, във връзка с оспорване от страна на З. Б. на актовете за общинска собственост на процесния имот в с. Г., независимо, че делото е присъединено като доказателство към процесното. Не е отчетено в мотивите, че са представени и като доказателство платежните документи, от които е видно, че данъците за процесния имот са плащани именно от ответницата З. Б., но не и от въззиваемата, която твърди, че е собственик на ¼ идеална част.

Поддържа се, че записването в стар регулационен план от 1986 г., утвърден със заповед № АБ - 239/1986 г., на имот № 152 /посочен като нива/ е площ от 796 кв.м. на наследници на М. С. Л. по разписен лист не създава и доказва вещни права. Фактът, че по времето, в което се твърди, че въззиваемата Л. И. е владяла имота, са съставени два акта за общинска собственост за същия в полза на Община Самоков, води до категоричен извод, че последната не се е считала за негов собственик. Изводът се подкрепя, според въззивницата и с житейската логика, тъй като след като синът на въззиваемата Л. И. – И. Б., е имал качеството на кметски наместник на с. Г., съставени са два акта за общинска собственост през периода и тя не е възразила, сочи, че не е своила имота.

Твърди се, че имотът, на който като собственик на стр. 238, партида № 169 от емлячния регистър на с. Г. с площ от 200 кв.м., е вписан М. С. Л., е бил срещуположен на процесния. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че площта на имота не е от съществените признаци, които да го индивидуализират, тъй като в случая няма никакви индивидуализиращи признаци, включително имотът не може да се индивидуализира в разписните листи не само чрез площта си, но и по друг начин. Въззиваемата Л. И. не е доказала по категоричен и безспорен начин, че нейния наследодател е бил собственик на процесния недв. имот, за да претендира давностно владение на ¼ ид.ч.от същия. Липсват и доказателства такова, да е осъществявано от нея, а по-скоро от сина й – И. Б.. Голямото различие в площта, надхвърляща я четири пъти, е пречка процесният да се индивидуализира, като този, по отношение на който праводателят на ищцата да е вписан като собственик в разписния лист. Това не кореспондира и с вписания в нотариалния акт собственик на съседен имот – Н. С..

Липсват мотиви защо едно показания на свидетели са кредитирани за сметка на други, след като гласните доказателствени източници са противоречиви. Допуснато е процесуално нарушение, довело до необоснованост, като е отхвърлено доказателственото искане за издаване на съдебно удостоверение с цел снабдяване от Община Самоков, респ. кметство с.Г. от копие на семейния регистър в с. Г. от 1919 г., от където би се установило от стр. 183, че е записани лицата В.П. И. и В. В. И. като господари на ул.