Решение № 52 от 27.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№36384/19.11.2024г. от П.Р.Б. против Решение № 1237 от 28.10.24г. по гр.дело № 919/24г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, в частта му, с което е осъдена П.Р.Б. да заплати на Д.

А. Т., ЕГН ********** сумата от 32 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпления по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК; чл. 304б, ал. 1 НК; чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 165/2015 г. и НОХД 1378/2018 г. на ОС-Пловдив, за които Д. А. Т. е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в същата и да се постанови друго, с което да се отхвърлите изцяло исковата претенция за неимуществени вреди, ведно с акцесорната лихва като неоснователна и недоказана. При условията на евентуалност, ако не бъде 1 отменено първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и не бъде отхвърлена изцяло исковата претенция като неоснователна, то се иска да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно с доказаното от ищеца, правилата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика в сходни случаи.

В срок е подадена въззивна жалба и от ищеца Д. А. Т., с която се атакува първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 800 лв., до пълния му предявен размер от 2000 лв, както и в частта, в която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 32 000 лв., до пълния му предявен размер от 35 000 лв. В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни съображения, като се иска отмяната на решението в същата и уважаване на предявените искове в пълните размери.

В законния срок, от ищеца Д. А. Т. е подаден отговор на жалбата на ПРБ, с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. От ПРБ не е подаден отговор по жалбата на ищеца.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищецът Д. А. Т. е предявил обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на П.Р.Б. (ПРБ) да заплати на сумата от 35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие водено срещу него наказателно преследване по обвинение в извършване на престъпления по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК; чл. 304б, ал. 1 НК; чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл.

311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 165/2017 г. и НОХД 1378/2018 г. на ОСПловдив, по които обвинения Д. А. Т. е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД №47/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.10.2022 г. до окончателното 2 изплащане, както и за осъждане на ПРБ да му заплати сумата от 2000 лв обезщетение за имуществени вреди, причинени му от същото наказателно производство, съставляващи разходи за адвокатски възнаграждения.

П.Р.Б. не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която искът на Т. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен до размер от 800 лв, поради което, предмет на въззивното производство е само претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди над тази сума, до пълния предявен размер от 2000 лв, за която разлика искът е отхвърлен, в която част първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца.

Следователно, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно правнорелевантните факти, на които е основан този иск, свързани с воденото срещу ищеца наказателно производство, продължителността му и крайния резултат от същото по отношение на ищеца, относно претърпените имуществени вреди от ищеца в размер на 800 лв за платен адвокатски хонорар за защита по воденото срещу него наказателно производство. По този иск е спорен въпросът дали ищецът е направил остатъка от претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв за защита по воденото срещу него наказателно производство, по обвиненията по което е бил впоследствие оправдан с влязла в сила присъда.

В осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение не се посочва присъдената на ищеца сума от 800 лв, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, по кой от двата договора за правна защита й съдействие, представени с ИМ, представлява извършен от ищеца разход за заплащане за предоставените му адвокатски услуги.

В тази връзка, с ИМ са представени заверени преписи на 2 бр. договори за правна защита и съдействие.

Единият договор е с №....г., сключен между Д. А. Т. и адвокат З.Т., с основание и предмет процесуално представителство и защита по сл. д.

№165/2015г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, с договорено възнаграждение 800 лв и отразяване, че същото е изплатено в брой.

Вторият договор с №..... е сключен между Д. Т. и адвокат О.Т., с основание и предмет „защита по сл. д. №165/2015г. по описа на ОСО при ОППловдив“, по който е договорено възнаграждение от 1 200 лв, което е отразено като изплатено в брой.

3

В мотивите на първоинстанционното решение се посочва, че се установява да са представени доказателства за разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение от 800 лева в досъдебното производство - том 18, лист 12, поради което може да се направи извод, че се визира договорът с №....., сключен между Д. Т. и адвокат О.Т., тъй като същият се намира на посочената стр.12 от том 18. Видно от наличния по досъдебното производство екземпляр на този договор, касае се за индигирано копие, което сочи, че оригиналът, който е попълнен с химикал, явно е останал в адвоката или в доверителя му. Съпоставката от външна страна между наличния по досъдебното производство екземпляр от договор за правна защита и съдействие с №..... и завереното копие, представено с ИМ по настоящото дело, сочи, че се касае за един и същ договор, но в екземпляра по досъдебното производство е записано като уговорено и заплатено възнаграждение от 800 лв, а в този по първоинстанционното дело – 1200 лв.

Също в мотивите на обжалваното решение се посочва, че в том 1 от досъдебното производство е налице втори договор за правна защита и съдействие, но в него не е попълнен размер на уговорено и платено възнаграждение. Преглед на материалите от том 1 на ДП 16/2018г. сочи, че на стр. 23 от същия се намира договор за правна защита и съдействие с №....г., сключен между Д. А. Т. и адвокат З.Т., с основание и предмет процесуално представителство и защита по сл. д. №165/2015г. по описа на ОСО при ОППловдив, идентичен като №, дата, страни и предмет с този, представен с ИМ.

В екземпляра по досъдебното производство действително липсва уговорено възнаграждение и отразяване за плащане на такова, докато в този, представен по първоинстанционното дело, е записано договорен размер от 800 лв, като е налице записване, че е платен в брой.

Съгласно чл.32 от Закона за адвокатурата, „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. По арг. от чл.179, ал.2 ГПК, официално заверените преписи от документи имат същата доказателствена сила, както оригиналите.

4

В конкретния случай, приложените към ИМ договори за правна защита и съдействие - №....., сключен между Д. Т. и адвокат О.Т. и №118589/16.09.2015г., сключен между Д. А. Т. и адвокат З.Т., са представени във вид на заверени копия от представляващия ищеца по настоящото дело адвокат, т.е. имат характер на официално заверени преписи, в случая, обективиращи сключени между ищеца и посочените адвокати договори за правна защита и съдействие по сл. д. №165/2015г. по описа на ОСО при ОППловдив, поради което имат същата доказателствена сила като оригиналите. В частта, относно изплатеното възнаграждение, всеки от тях има характер на разписка за плащане, респ. получаване на уговореното възнаграждение, в какъвто смисъл няма колебания в съдебната практика. Те не са оспорени от ПРБ относно автентичността им, като наличието на екземпляри от тях по досъдебното производство, във вид на индигирани копия, със същия номер, дата, страни и предмет, но различаващи се само по отношение уговореното възнаграждение, не компрометира доказателствената им стойност. В тази връзка, следва да се посочи, че не е недопустимо от законова гледна точка, а и е често срещано в практиката упълномощеният от страната адвокат да се легитимира в съответното производство само с пълномощно, а договорът за правна защита и съдействие да се състави на по-късен етап от съответното производство или ако е представен в началото му, в него да няма посочено възнаграждение, което се прецизира към края на съответното производство, в зависимост от обема на извършената работа. Това е така, тъй като договорът е между адвокат и клиент касае вътрешните отношения помежду им не е процесуална предпоставка за наличието на представителна власт на адвоката, която се учредява с пълномощно. Ето защо, според настоящата инстанция, няма пречка, вкл. от законова гледна точка, ако първоначално, при сключването на договора за правна защита и съдействие, адвокатът и клиентът не са уговорили конкретно възнаграждение за осъществяваните по договора услуги, впоследствие, такова да бъде допълнително посочено в същия договор или в анекс или пък първоначално уговореното в договора възнаграждение да бъде променено/завишено. Това означава, че в конкретния случай, фактът, че в единият от приложените по досъдебното производство договори (с №118589/16.09.2015г.) не е посочено уговорено възнаграждение, не е пречка страните да уговорят такова впоследствие и това да се запише в същия договор. Също така, фактът, че в приложения по досъдебното производство 5 екземпляр от договор с №..... е посочено като договорено и изплатено възнаграждение от 800 лв, не е пречка в последващ момент адвокат и клиент да уговорят друго, по-високо възнаграждение, което съглашение да запишат в друг екземпляр от същия договор, който е останал у страната или адвоката й.

В случая, самият ищец не претендира сборът от двете възнаграждения, посочени в двата екземпляра от същия договор, а само по-голямото, което е индиция, че първоначално уговореният хонорар е бил завишен по съгласие с представляващия го адвокат.

В заключение, съдът приема, че представените с ИМ договор с №....г., сключен между Д. А. Т. и адвокат З.Т. и договора с №....., сключен между Д. Т. и адвокат О.Т., с основание и предмет защита по сл. дело №165/2015г. по описа на ОСО и ОП-Пловдив, доказват договорени и изплатени от ищеца възнаграждения от 800 лв по първия договор и 1200 лв по втория договор, в пряка причинно-следствена връзка с воденето срещу него наказателно производство, поради което съставляват имуществени вреди за ищеца, тъй като с посочените суми е засегнат отрицателно имуществения му патримониум.