Решение № 6448 от 25.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6448 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. М.НОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110131962 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба, уточнена с молба от 10.10.2022 г. /л.43/, от ..............“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: .........., с предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П. П. М. ЕГН **********, С. М. Ч. ЕГН ********** и В. М. С. ЕГН **********, в качеството им на наследници на М..... С. М., поч.на 31.07.2015 г., за заплащане разделно при квоти от 4/6 за първата ответница и по 1/6 за втората и третата ответница на сумите, както следва: сумата от 1537,11 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр............. ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 334,19 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г. Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 39,24 лв. главница за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 9,69 лв. мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г.- 18.05.2022 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, а същите не са престирали насрещно – не е заплатил дължимата цена, което е следвало да стори в 30 – дневен срок след изтичане 1 на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба, с който оспорват да притежават качеството потребители на топлинна енергия за процесния имот за исковия период. Не оспорват, че за исковия период ищецът е доставил в имота топлинна енергия на посочената стойност. Поддържат, че липсва основание за ищцовото дружество да претендира такса за дялово разпределение. При условията на евентуалност релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - ...... ООД, не заявява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: 1/ по иска за главницата - че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия, реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответницата е поела задължение да му заплаща възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението и 2/ по иска за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.

42 (отм.); ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.

(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

2

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди“.

Наличието на облигационно отношение с ищеца е изрично оспорено от ответниците с отговора на исковата молба, поради което в негова тежест е да установи това твърдяно от него правнорелевантно обстоятелство при условията на пълно и главно доказване.

По делото не са ангажирани доказателства ответниците, респ. техният наследодател, да са били носители на право на собственост или ограничено вещно 3 право на ползване по отношение на топлоснабдения имот през исковия период. В проведеното на 25.01.2023 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично е оттеглил релевираното доказателствено искане по чл.192 ГПК да бъде задължена СО-р-н „Искър“ да представи по делото депозираната за процесния недвижим имот за целите на ЗМДТ данъчна декларация. Представеният към исковата молба списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ..............“ е съставен на 26.11.1986 г. не е от естество да удостовери право на собственост на наследодателя на ответниците по отношение на процесния недвижим имот. Представеният списък на етажни собственици към протокол от проведено ОС на ЕС на адрес гр......... от 08.08.2001 г., в който е посочено и името на наследодателя на ответниците М..... С. М., предхожда с години исковия период и не съставлява годно доказателство за собственост или вещни права, като следва да се посочи допълнително, че в него не фигурират номерата на самостоятелните обекти в процесната сграда – етажна собственост. От друга страна, приет е като по делото писмено доказателство договор № 101/13.06.1986 г. за покупко-продажба на жилище /л.93/, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ /отм./, видно от който третото неучастващо по делото лице – ....... е придобил на 13.06.1986 г. правото на собственост по отношение на новопостроено жилищеапартамент 42, находящ се в ...... и състоящ се от две стаи- дневна и кухня- и сервизни помещения, със застроена площ от общо 79,53 кв.м., както и по отношение на избено помещение №18, и 4,860 ид.ч. от общите части на сградата.

На фона на горното от съвкупната преценка на доказателствата по делото не се установява ответниците, респ. техният наследодател М..... С. М., да са притежавали качеството на собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот през исковия период. Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е представил доказателства по делото и за наличие на сключен договор за продажба на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответниците, който подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с подадено заявление за откриване на индивидуална партида при топлопреносното дружество.

Гражданският исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК), в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест страните навеждат факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение.

Доказването следва да е пълно, т.е. да не остава никакво съмнение в осъществяването на пораждащите твърдяното право факти. Едва след като безспорно, несъмнено се установят правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, нито да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.

На фона на горното съдът намира, че в производството не се установи пълно и 4 главно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот между ищеца и ответниците. Липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответниците обуславя невъзможността отговорността на същите да бъде ангажирана за вземанията на ищеца, произтичащи от доставката на услуги в процесния период до процесния топлоснабден имот, макар по делото да е безспорно действителното доставяне на топлинна енергия от ..............“ ЕАД на адреса на имота през процесния период.