Определение № 18123 от 14.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18123 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110144393 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпилa e молбa с вх. № 71977 от 06.03.20206 г., от Н. Х. Н. с искане решение № 3399/23.02.2026 г. по гр. д. № 44393/2025 г. на СРС, 39 състав, да бъде допълнено в частта за разноските, като се присъдят разноски, както и да се измени в решението в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца. В молбата се посочва, че с поведението си не е станала повод за завеждане на делото.

Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК изразява становище за неоснователност на молбата.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

С решение № 3399 от 23.02.2026 г. по гр. д. № 44393/2025 г. на СРС, 39 състав, е отхвърлил предявения от К. П. К., ЕГН **********, със съдебен гр.

София, ул. „Любен Каравелов“ № 53, ет. 1, ап. 3, чрез адв. С. Р., срещу Н. Х.

Н., ЕГН **********, със съдебен гр. София, ул. „*, чрез адв. В. С., осъдителен иск с правна квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1от ЗЗД, за осъждането на Н. Х.

Н. да опразни и да върне на К. П. К. наети помещения, представляващи недвижими имоти: апартамент № 15, находящ се в гр. София, район „**, както и подземно паркомясто № 11а, находящо се в гр. София, район „Триадица“, ул.

***. С решението е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Х. Н., да заплати на К. П. К., за сумата в размер на 732.19 евро, представляваща разноски в исковото производство.

1

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира, че молбата на ищцата е недопустима в частта относно искането на ответницата да се присъдят разноски на процесуалния й представител за оказана безплатна помощ и защита на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК на претендираните от страната разноски и в тази си част същата следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно възприетото в т. 2 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство, като списъкът, следва да бъде представен на съда най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. В настоящият случай по делото не се намира списък по чл. 80 от ГПК. Предвид липсата на списък на разноските, който да е предоставен от ищеца, молбата следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота, следва да се отбележи, че изводът за частична недопустимост, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК, не се променя от обстоятелството, че се претендира адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Съгласно определение № 593 от 22.11.2017 г. по ч. т. д. № 1758/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение представлява по характера си разноски по делото. То се третира от ГПК като разноски, аналогично на юрисконсултското възнаграждение, което не се плаща предварително. Макар че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се присъжда директно на процесуалния представител на страната, по отношение на неговото присъждане се прилагат процедурните правила по чл.

78 и следващите от ГПК., респ. правилата на чл. 248 ГПК, доколкото в ЗАдв. не са уредени специални процесуални правила /така определение № 195 от 06.06.2017 г. по ч. гр.д. № 1033/2017 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските /така определение № 9 от 2

07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3590/2015 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/. С оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част от разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., респ. за изменение на решението в частта за разноските, обуславя валидността на тълкуването, направено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 по описа на ОСГТК на ВКС и по отношение на разноските по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., а именно че молбата за изменение на решението в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В този смисъл е и практиката на ВКС/ определение № 09/07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3590/2015 г. по описа на ВКС, второ т. о.; определение № 195/06.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1033/2017 г. по описа на ВКС, трето г. о.; определение № 97/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 860/2017 г. по описа на ВКС, трето гр. о.; определение № 123/19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2018 г., четвърто г. о. /. С оглед на изложеното молбата следва да се остави без разглеждане в частта, с която иска допълване на решението по настоящето дело и присъждане на разноски в полза на процесуалния й представител за оказана безплатна помощ и защита на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

По отношение на направеното искане в молбата за изменение в решението в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца, то същата се явява допустима, тъй като е направено искане в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно.

Разгледана по същество, молбата в допустимата й част е неоснователна по изложените съображения в мотивите на решение № 3399/23.02.2026 г., които съдът намира, че следва да повтори и разшири в настоящото определение. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, т. е. налице са две кумулативни предпоставки, при наличието на които разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай ответницата е върнала процесния имот на 29.10.2025 г., преди подаване на отговора на исковата молба по делото и след завеждане на делото на 25.08.2025 г., но с извънпроцесуалното си поведение, изразяващо се в невръщането на наетите 3 помещения, предмет на предявения иск, преди неговото предявяване, последната е дала повод за завеждане на делото. Съгласно даденото разрешение в определение № 511 от 29.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1499/2013 г. на състав на 4 г. о. на ВКС е посочено, че когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той не може да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Смисълът на последната разпоредба е друг - да се овъзмезди ответникът, който поради неоснователно предизвикания съдебен спор от ищеца, е бил принуден да се защитава и да прави разноски. Такава е и логиката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ищецът е носител на защитаваното материално право, но то не се оспорва от ответника нито извънсъдебно, нито в хода на процеса. Обратното, ако ответникът оспорва правата на ищеца включително и чрез конклудентни действия, каквито са и действия, изразяващи се в невръщане на наетите помещения и с това е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по независещи от ищеца причини стане неоснователен, тогава тежестта за разноските остава за ответника. Ако ответникът изпълни в хода на делото, тогава с решението си съдът ще отхвърли иска, но ще осъди ответника за разноски, ако последният е станал причина за завеждане на иска.

При положение, че към датата на предявяване на иска вземането не е било изискуемо, но по-късно, в хода на процеса е станало такова и именно тогава ответникът е изпълнил, тогава последният няма вина за предявяване на иска.

Случаят обаче не е такъв – такива обстоятелства не се доказват по делото, напротив, установи се че въпреки получената лично от ответницата покана за освобождаване на процесния имот на 29.07.2025 г., след изтичане на дадения в нея срок, същата е продължила да държи имота. Ако вземането е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на иска, оспорвано преди това или в хода на процеса и погасено при висящо дело, тогава ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив – дължи разноски на ищеца. По същата логика следва да се урежда въпросът за отговорността за разноски, когато ответникът е изпълнил в хода на процеса, какъвто е процесния случай.

С оглед на гореизложеното молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 71977от 06.03.20206 г., от Н. Х. Н., в частта, в която се иска допълване на решение № 3399/23.02.2026 г. по гр. д. № 44393/2025 г. на СРС, 39 състав в частта за разноските, като се присъдят разноски в полза на процесуалния й представител.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 71977от 06.03.20206 г., от Н.

Х. Н., в частта, в която се иска изменение на решение № 3399/23.02.2026 г. по гр. д. № 44393/2025 г. на СРС, 39 състав в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5