Решение № 1962 от 26.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1962 гр. Бургас, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120104401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.559, ал.3, вр. с чл.558, ал.7 от КЗ, предявен от Гаран-ционен фонд – гр.София против Г. П. С. от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против “Конти груп“ ЕООД и ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 1721/2024г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за солидарното заплащане на сумата от 3 679.09 лв., представляваща изплатено на Националното бюро на Германия от ННБАЗ и възстановено на последното от ГФ обезщетение по щета № ......../2019г. /реф. № ...... на ННБАЗ/, за причинените от С. при управление на т. а.“Ман“, рег. № ....., собственост на дружеството – без сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност”, имуществени вреди – щети по еластична преграда /мантинела/, в резултат на ПТП, настъпило на 14.09.2018г. в Германия, по негова вина, ведно със законната лихва – от 18.03.2024г. до окончателното плащане. Твърди и че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника – физическо лице при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи горните суми.

Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Р. Р., оспорва иска. Из-лага съображения, че липсват доказателства той да е участвал в процесното ПТП и да е причинил твърдяната щета, както и ищецът да е заплатил исковата сума на правоимащото лице.

Евентуално, възразява за погасяване на вземането по давност. Иска от Съда да отхвърли претенцията.

Съдът, след като прецени поотделно и съвкупност събраните по делото доказателства, и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

1

По заявление на Гаранционен фонд е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за солидарно заплащане на исковата сума от “Конти груп“ ЕООД и Г. П. С. – по ч. гр. дело № 1721/2024г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на длъжника / физическо лице при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

По отношение на дружеството заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Това обуславя наличието на правен интерес за ищеца от воденето на предявения установителни иск.

Видно от приложеното по делото Уведомление за щета, изпратено на 11.10.2018г. от Инспекторат на пътната полиция Регенсбург до Отдел за поддръжка на автомагистрали Поленрид /л.67/, е, че на 14.09.2018г., в 14.15 часа, С. – при управление на т. а.“Ман“, с рег.№ Е 4754 МН, причинява самостоятелно ПТП – удря се в средна защитна мантинела /5 сегмен-та/ на 93164 Лаабер, А3 посока Пасау/Линц Отсечка 960 – километър 0.100 и я уврежда. След това продължава движението си, без да се погрижи за щетата. Гражданска оперативна група /ZEG/ остава зад него и съобщава на полицията за инцидента. Спрян е при университет AS.

От приетата по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на основа подадени данни от застрахователни компании на застраховка ”Гражданска отговорност“ на автомобилистите се установява, че за МПС с рег.№ Е .......е има-ло сключена застраховка със ЗД ”Бул Инс“ АД, която е прекратена на 06.08.2018г. поради неплатена вноска. Т. е., към датата на настъпване на процесното ПТП – 14.09.2018г., е липсвала такава.

По искане от Националното бюро на автомобилистите в Г. – Д. Б.Г.К Е.Ф. Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) му е пре-доставило информация, че към датата на ПТП т. а.“Ман“, рег.№ . .......не е имал валид-на застраховка ”Гражданска отговорност” и е бил с обичайно местодомуване в България.

С писмо от 12.02.2019г. Бюро Шмиц ГмбХ – оторизирано от Националното бюро на автомобилистите в Германия да обработи случая, е уведомило НББАЗ, че разходите за отстраняване на причинените на Автомагистрална дирекция Южна Бавария щети – за ремонт на ув-редената от процесното ПТП мантинела, възлизат на общо 1 594.15 евро, в това число: 1 569. 15 евро по приложената фактура №....../31.12.2018г. и 25 евро за други дребни разходи, както и че следва да му заплати пълния размер на щетата по издадената фактура № ...../ 12.02.2019г., равняващ се на 1 833.27 евро, от които: 1 594.15 евро – щета и 239.12 евро – так-са без ДДС по посочена банкова сметка, като изрично е отбелязано, че отговорността за ДДС се прехвърля към получателя на услугата.

С преводно нареждане от 18.03.2019г. – л.23, 25 и 26, НББАЗ, в качеството си на компенсационен орган по чл.506 от КЗ, е платило на Националното бюро на автомобилистите в Гер-мания сумата 1 833.27 евро – по своя щета реф.№ D-18-BG-01595, техен реф.№ BG 19749-18.

На 08.04.2019г. НББАЗ е изпратило Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Бюро Шмиц ГмбХ по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, до Гаранционен фонд /л.21/, с която е поискало да му бъде възстановена сумата от общо 1 881.09 евро по горната щета, от които: 1 594.15 евро – обезщетение за щетата и 286.94 евро, с левова равностойност 561.22 лв. – разходи за такса обработка по щета с ДДС по фактура №......../18.03.2019г. /л.27/.

Изготвен е Доклад по щета за имуществени вреди № 19120181/09.04.2019г. на Гаранционен фонд, с посочена сума за предявяване по ”Регрес“ в размер на 3 679.09 лв. /левова равно-стойност на 1 881.09 евро/, която е била преведена на НББАЗ на 24.04.2019г., видно от пред-ставеното преводно нареждане – на л.91 и описа към него /л.24/.

Представена е Регресна покана с изх.№ 08-00-213/17.10.2023г., с която ищецът е поканил ответника да му заплати горната сума, като обезщетение за виновно причинени 2 имуществени вреди с управлявания от него товарен автомобил “Ман“, с рег.№....... – собственост на “Конти груп“ ЕООД, без задължителна застраховка ”Гражданска отговорност“ на автомоби-листите, на 14.09.2018г. на територията на Германия.

Доказателства за получаването й от ад-ресата не са ангажирани по делото.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

В изпълнение на чл.10 от Директива 2009/103/ЕО – относно застраховката ”Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава, КЗ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Съгласно чл.25 от същата, ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде уста-новено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребива-ване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл.9 и чл.10. В този случай и при спазване на чл.24, § 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към Гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено.

Съобразно КЗ, за България такъв орган е НББАЗ, който съгласно чл.517, ал.3 от КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държавачленка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство.

Гаранционният фонд се явява крайния платец на обезщетението за вреди – по смисъла на чл.561, ал.1 от КЗ, и възстановява сумите, изплатени от бюрото по чл.506 от КЗ, когато то – в съответствие с международните договори, по които е страна е заплатило обезщетения за вре-ди.

Съгласно чл.559, ал.1 от КЗ, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, а според ал.3 на същата норма, след изплащането на обезщетението по ал.1, той встъпва в правата на увре-деното лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определя-нето и изплащането му.

Следователно, фактическият състав на предвидената в чл.559, ал.3 от КЗ регресна отговорност на причинителя на щетите включва установяване на следните факти: 1. Възникване на застрахователно събитие – ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава-членка; 2. Причиняването му от МПС, което обичайно се намира на територията на Р България; 3. Липса на застрахователен договор за застраховка ”Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 4. Изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава-членка, и 5. Възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки последният, като лице, изпълнило чужд дълг, раз-полага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в права-та на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение.

За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника да възстанови стойността на причинените вреди, които са следствие на виновното му и противоправно поведение, обаче, е необходимо да бъдат доказани и елементите на непозволеното увреждане.

Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, следва да се уреждат от правото на държавата, на чиято територия е настъпил деликтът.

И тъй като в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на Г, приложимо е немското право. Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в 3

Немския граждански кодекс – § 823 до § 853, а съгласно основния текст на § 823 от НГК, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Т. е. за уважаване на предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.559, ал.3, вр. с ал.1 и чл.558, ал.7 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл.154, ал.1 от ГПК, следните материалноправни предпоставки: 1. Настъпило ПТП на територията на друга държава-членка (Г) по вина на ответника, който е управлявал МПС, обичайно намиращо се на територията на Република България, без задължителна застраховка ”Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2.

Причинена от виновното поведение на ответника щета на увредената защитна мантинела и нейния размер; 3. Причинната връзка между механизма на ПТП и нанесената щета, и 4.

Ищецът да е възста-новил сумите, изплатени от съответния компенсационен орган като застрахователно обезще-тение в полза на увредения.

В случая – от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, безспорно се установява, че на 14.09.2018г., в 14.15 часа, Г. П. С. – при управление на товарен автомобил “Ман“, с рег.№ Е 4754 МН, е причинил самостоятелно ПТП – ударил се е в средна защитна мантинела /5 сегмента/ на 93164 Лаабер, А3 посока П./Л. Отсечка 960 – кило-метър 0.100 и я е увредил. Вината за настъпването на инцидента е на ответника, който е из-вършил нарушение на правилата за движение по пътищата – загубил е контрол над МПС и се е отклонил от пътното платно, като се е ударил в мантинелата. След това е продължил движението си, без да се погрижи за щетата. Причинената вреда е в причинно-следствена връзка с виновното противоправно поведение на С..

В чл.1, § 4, б.”а“ от Директива 2009/103/ЕО е дадено легално определение за понятието ”територия, на която обичайно се намира превозното средство“, като в контекста и на чл.482, ал.1, т.1 от КЗ, това е територията на държавата, в която е издаден регистрационният му но-мер, независимо дали е постоянен или временен. В случая, видно от приложените по делото доказателства, товарният автомобил – марка “Ман“, управляван от ответника при настъпване на ПТП, е с български регистрационен номер – рег.№ Е ..... Следователно територията, на която обичайно се намира той, е Република Б.