Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 585 от 08.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6560/2023
Вид
Решение № 585
Подписан
08.02.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Надежда Георгиева Славчева - Андонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал. 4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330106560 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против И. И. Р. се твърди, че на *********г. е подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от *********** между „Сити Кеш“ ООД и „АСВ” ЕАД, в качеството му на купувач, по силата на който вземанията по договор за паричен заем № *********** били прехвърлени на „АСВ” ЕАД. „АСВ“ ЕАД било упълномощено в качеството му на цесионер от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от *********г., върнато в цялост с отбелязване „непотърсена пратка“.

Направено е искане с връчване на настоящата искова молба на ответника да се връчи и писмото – уведомление по чл.99 ЗЗД. Твърди се, че на дата ********* бил сключен договор за паричен заем № ******* между „Сити Кеш“ ООД и И. И. Р., при спазване изискванията на ЗЗД и Закона за потребителския кредит, със заемна сума в размер на 800 лв. Общата стойност на плащанията по договора била 949.38 лв., платима на 8 бр. равни месечни погасителни вноски, с падеж на последната – *********. Длъжникът не бил заплатил паричния заем. Дължимо било и обезщетение за забава в размер на 323.65 лв. за периода от ***********. до ****** Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по образуваното ч.гр.дело № 18736 по описа на ПРС за 2022г. длъжникът подал възражение, поради което се предявявали настоящите искове. Направено е искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 800 лв. главница, 122.68 лв. договорна лихва за периода от ********* до *********., 323.65 лв.

1 обезщетение за забава за периода от ***********. до ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата. Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, със становище за нищожност на сключения договор за заем от *********, поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК.

Възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави. Към нея следвало да се прибави и скритата лихва под формата на неустойка. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това посоченият в договора ГПР от 48.87 % бил в различен размер от посочения, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужване на заема. Предвидената неустойка не била включена в ГПР. Съдържа се позоваване на чл.23 ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Формулирано е възражение за прихващане със сумата от 446.33 лв., представляваща получена от ответното дружество без правно основание въз основа на нищожни клаузи за договорна лихва и обезщетение за забава сума. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 18736 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед № 88 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *********, по силата на която е разпоредено И. И. Р. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 800 лв. главница, 122.68 лв. договорна лихва от ********* до *********., 323.65 лв. обезщетение за забава от ***********. до ******, ведно със законната лихва от ****** до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ******* към искане № ********* от *********, сключен между „Сити Кеш“ ООД и И. И. Р., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 800 лв., с краен срок за връщане *********, фиксиран годишен лихвен процент – 40.05 % и годишен процент на разходите по кредита: 47.67 %. Представен е погасителен план към договора, както и Стандартен европейски формуляр.

Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на креди, в сила от 01.10.2020г.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *********** „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на „АСВ“ ЕАД вземания по договори за потребителски кредити, ведно с Приложение № 1 от *********г., според което е прехвърлено и вземането по договор за потребителски кредит от *********, сключен с И. Р.. Представено е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД.

С пълномощно от „Сити Кеш“ ООД е упълномощено „АСВ“ ЕАД да уведоми от името на 2 цедента всички длъжници по всички цедирани вземания, съгласно Рамковия договор от ***********

Представено е уведомително писмо до И. И. Р. от „Сити Кеш“ ООД чрез „АСВ“ ЕАД, ведно с известие за доставяне, с отметка „непотърсен“.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което лихвата за забава на погасителните вноски, които са дължими вследствие на забавено плащане е в размер от 155.42 лв. за периода от ****************, а с включена неустойка при липса на обезпечение – 283.35 лв. Кредитът е усвоен на дата ********* Размерът на задължението е 800 лв. главница, договорна лихва 149.38 лв., лихва за забава 155.42 лв. При липса на обезпечение размерът на задължението е 1947.35 лв., като неустойката възлиза на 714.62 лв. При месечна вноска от 208 лв. – сумата от месечната вноска за главница, договорната лихва и неустойката, годишният процент на разходите е равен на 784.63 %.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 18736 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Сити Кеш“ ООД и И. И. Р. е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № ******* към искане № ********* от *********, като заемната сума от 800 лв. е посочено в договора да е получена в брой, като договорът служи като разписка за получаване на сумата. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства, вкл. и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира за установено, че заемната сума е предадена на кредитополучателя.

В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 949.38 лева в срок от 8 месеца. Фиксираният годишен лихвен процент е 40.05 %, годишният процент на разходите – 47.67 %. Представен е и погасителен план, в който са посочени размер на месечните вноски и падеж за погасяването им, вкл. при непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1, с включена неустойка. Нe се спори, че вземанията по сключения договор за потребителски кредит са прехвърлени на ищцовото дружество, по силата на договор за цесия и Приложение към него.

С отговора на исковата молба са наведени доводи за нищожност на договор за паричен заем № *********** поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 3 изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47.67 %, посочената годишна фиксирана лихва от 40.05 % е неясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Съдът намира, че потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя. Според настоящия състав клаузата за договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишава както двукратния, така и трикратния размер на законната. Освен това, в договора е предвидено, че договорът за кредит следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените в чл.6 обезпечения, а именно банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.23 от Общите условия към договора за кредит.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на потребителя да осигури едно от обезпеченията на кредитора в 3-дневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в Общите условия изисквания – поръчителство на едно или две физически лица, които да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата, ако са двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер поне 4 пъти минималната работна заплата, да не са поръчители по друг договор за кредит, сключен с кредитора, да нямат кредити към банки или други финансови институции с класификация различна от „Редовен“ и др. или безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението 4 му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.