Решение № 2710 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2710 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20261110200334 по описа за 2026 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „*****“ ЕООД с ЕИК********* със седалище и адрес на управление в *****************, представлявано от управителя Р. П.

П., по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат С. Н. Х. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №008587, издадено на 27. ХI. 2025 година от А. Л. К. в качеството му на временно изпълняващ длъжността председател на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с код по БУЛСТАТ********* със седалище и адрес на управление в ************.

Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърдяното от наказващия орган нарушение не било извършено. Жалбоподателят нямал задължение да подава данни, защото нямал за предходната година оборот, надвишаващ 10 000 000.00 лева. Жалбоподателят нямал възможност да изпълни вменените му от закона задължения. Жалбоподателят изпълнил задълженията си след като бил известен за тях от наказващия орган. Закъснението не довело до вредни последици. Наложеното наказание било явно несъразмерно. На жалбоподателя следвало да се наложи наказание в минимален размер. Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

1

Пълномощникът на жалбоподателя участва в единственото проведено по делото открито съдебно заседание. Поддържа жалбата и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Процесуалната представителка на въззиваемата страна главен юрисконсулт К. М. П.а се явява в същото открито съдебно заседание. Оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ

ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 01. Х. 2025 година наказващият орган изпраща на жалбоподателя представено по делото писмо с изходящ №Ц-03-13927, с което напомня за задължението по чл. 55б от Закона за въвеждането на еврото в Република България. Писмото е изпратено на адрес в **********. Според публичнодостъпните сведения в Търговския регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, това е единственият обявен адрес на жалбоподателя. По делото не са представени данни за получаването на писмото от жалбоподателя.

На 11. VIII. 2025 година Председателката на Комисията за защита на потребителите изпраща до Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите представено по делото писмо с изходящ №6815, с което иска предоставяне на сведения за търговците с оборот за предходната финансова година, надхвърлящ 10 000 000.00 лева. В отговор на писмото Националната агенция за приходите изпраща такъв списък, също представен по делото.

На 17. Х. 2025 година служители на Комисията за защита на потребителите посещават канцелариите на дружеството-жалбоподател и уведомяват свидетелката Р. Д. Л. с ЕГН********** за неизпълнението на задължението по чл. 55 б от Закона за въвеждането на еврото в Република България. Дружеството прави неуспешен опит да се регистрира в електронната страница на Комисията за защита на потребителите.

На 18. Х. 2025 година свидетелката М. Л. П. с ЕГН********** извършва проверка за изпълнение на задълженията по чл. 55б от Закона за въвеждането на еврото в Република България и установява, че жалбоподателят е сред задължените лица с оборот за предходната финансова година, надхвърлящ 10 000 000.00 лева и не е обявил електронен адрес в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията. Свидетелката установява още, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си и дори не се е регистрирал в електронната страница на Комисията. Освен от показанията на свидетелката, обстоятелството се установява и от представена по делото електронната страница, отпечатана на хартиен носител. След като установява неизпълнението на задължението от жалбоподателя, свидетелката съставя акт за установяване на административно нарушение.

На 20. Х. 2025 година дружеството-жалбоподател успява да се регистрира в 2 електронната страница на Комисията за защита на потребителите и едва от 07. XI. 2025 година започва да предоставя необходимите данни.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, както и от показанията на разпитаните свидетелки М. Л. П. с ЕГН********** и Р. Д. Л. с ЕГН**********.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва на 27.

Х. 2025 година със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №008587 от свидетелката М. Л. П. с ЕГН********** – компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №7797, издадена на 15. Х. 2015 година от временно изпълняващия длъжността Председател на Комисията за защита на потребителите, заемаща длъжността главна експертка в Комисията за защита на потребителите, в присъствието на двама свидетели.

Актът е надлежно предявен и връчен на пълномощник на жалбоподателя на 16. XII.

2025 година. Жалбоподателят се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта на 27. XI. 2025 година временно изпълняващият длъжността Председател на Комисията за защита на потребителите, компетентно длъжностно лице по силата на Решение №639, прието от Министерския съвет на Република България на 11. IX. 2025 година, издава процесното наказателно постановление №008587, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 30 000.00 лева, равняващи се на 15 338.76 €, на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 от Закона за въвеждане на еврото в Република България за нарушение на чл. 55б, ал. 2 от същия Закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 16. ХII. 2025 година, а жалбата постъпва в съда на 23. ХII. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

3

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповед на временно изпълняващия длъжността Председател на Комисията за защита на потребителите и решение на Министерския съвет на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече от момента, когато необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени още с извършването на проверка от свидетелката М. Л. П. с ЕГН********** на 18. Х. 2025 година. Още от този момент е станало известно на административнонаказващия орган неизпълнението на задължението по чл. 55б от Закона за въвеждането на еврото в Република България. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 27. Х. 2025 година - по-малко от месец по-късно.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 27. ХI. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, и дори преди изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, 4 относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

По извършването на административно нарушение от обективна страна:

По силата на чл. 55 б ал. ал. 1 и 2 от Закона за въвеждането на еврото в Република България в периода на двойно обозначаване на цените търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 10 000 000.00 лева са длъжни да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите, а ако не поддържат интернет страница - ежедневно да предоставят на Комисията за защита на потребителите информацията в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни.

От материалите по делото се установи безспорно, че жалбоподателят е търговец, и то такъв, който за финансовата 2024 година е декларирал оборот над 10 000 000.00 лева.

Възраженията на жалбоподателя, че наказващия орган не установил оборота му, се опровергават от представения по делото списък, обсъден по-горе. Нещо повече, самият жалбоподател през месец ноември е започнал да предоставя данни, т. е сам е сметнал, че попада в кръга на задължените лица. От справка в публичнодостъпния Търговски регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, се установява, че жалбоподателят не е посочил електронна страница, т. е попада в хипотезата на ал. 2 от чл. 55б от Закона за въвеждането на еврото в Република България. Така за него възниква задължението да ежедневно да предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Видно от показанията на свидетелката М. Л. П. с ЕГН********** това задължение не е било изпълнено в срока, изискуем от закона.