Решение № 183 от 04.04.2022, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1042/2021
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 04.04.2022
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Христина Запрянова Жисова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. гр. Хасково, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640101042 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.59 ал.1 ЗЗД, подадена от П. Н. К., против М. П. К..
В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответника по първоначално предявените искове М. П. К., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, против П. Н. К..
Ищецът по първоначалните искове твърди, че с договор за покупка-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт от 02.12.1999 година на нотариус Х. К.а с № 081 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, под № 36, том VI, peг. № 8064, дело № 1579, вписан в СВ-Хасково с акт № 117, том IX, дело № 1992 от 02.12.1999 година, придобил правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1. ½ една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК;
Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот е от 06.04.2021 год., адрес на поземления имот: гр. Х., п.к. ****, бул. „****“ № ***, площ: 242 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план:196, парцел: част от I, Съседи: ***; ***; ***, съгласно Скица № 15-363875-06.04.2021 год. на СГКК-Хасково;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК;
Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 06.04.2021 год.; адрес на имота: гр. Х., п.к. **** бул. „****“ № 1
***, ет.*; Самостоятелния обект се намира на 1/първия/ етаж в сграда с идентификатор ***; Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1/ едно/; Посочена в документа площ: 96.00 кв.м.; Прилежащи части: със съответните идеални части от общите части на сградата; Ниво:
1/едно/; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над обекта: ***., Съгласно Схема № 15-363920-06.04.2021 г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК- Хасково.
3. Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-1863/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната карта кадастралните регистри, засягащо сградата е от 06.04.2021 г.; адрес на сградата: гр. Х., п.к. *** бул. „**** № ***; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; застроена площ: 18 кв.м.; брой етажи: 1/един/; Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; Предназначение: хангар, депо, гараж. Стар идентификатор: няма.
Номер по предходен план: няма, съгласно Скица на сграда с идентификатор *** № 15-363883- 06.04.2021 г. на СГКК- Хасково.
Посочва още, че прехвърлителите П.К. К. и М. С. К., които били баба и дядо на ищеца, си запазили правото на ползване на продадените имоти, заедно и поотделно до края на живота си. Ответникът, който бил чичо на ищеца и брат на баща му, живеел в имотите заедно с родителите си - ползватели на същите, и при условията на търпимост и уважение към прехвърлителите и ползватели на имотите, ищецът не предприел действия за отстраняването му от тях. На ****година починал П.К. К. а на **** година починала М. С.
К. След смъртта на бабата на ищеца, ответникът останал да живее в имотите му без правно основание и въпреки противопоставянето му, като осуетявал правото на ищеца да ги владее и ползва по предназначение. Според ищеца, ответникът поставил резе на вътрешната врата между двата етажа в сградата и ограничил достъпът му до жилището на първия етаж, без негово знание и съгласие засаждал зеленчуци в двора, по всяко време приемал в жилището външни хора, извършил нерегламентирано и неправомерно действие върху крановете на водната инсталация в мазето, което било съпроводено с теч на вода, която пък от своя страна се отчитала по партидата на ищеца и го обременявала допълнително, финансово към „В и К“ ЕООД Хасково. Това поведението можело да се окачестви като индиция за своене на имотите за себе си.
Ищецът по първоначалния иск заявява, че предупредил устно ответника да напусне имотите и да му предаде владението и ключовете от жилището и гаража, но вместо да извърши това, ответникът започнал да сезира с жалби органите на МВР. На 20.01.2021 година, чрез Нотариус К. В. от гр. Хасково, ищецът изготвил нотариална покана, в която определил едномесечен срок на ответника да напусне имотите му, да предаде владението им и ключовете от жилището и гаража и да плати всички разноски, които е направил за използването на ток и вода. Определил да заплаща месечен наем, за ползването на имотите в размер на 200 лева на месец, считано от връчване на нотариална покана - 22.01.2021 г. до окончателното предаване владението на имотите. Според заявеното от ищеца, Нотариус К.
В. се свързала с ответника и го поканила да получи нотариалната покана и подпише съответна разписка. След като разбрал от нотариуса съдържанието на нотариалната покана, ответникът категорично заявил че няма да я получи.
Така се претендира от съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника М. П. К., че е собственик на описаните по-горе имоти, както и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху тях, както и да бъде постановено решение, с което ответникът по първоначалните искове да бъде осъден да му заплати сумата от 800 лева, произтичаща от месечен наем в размер на 200 (двеста) лева 2 за ползваните без правно основание недвижим имоти, както следва - за жилището в размер на 150 лева, за гаража - 50 лева, считано от връчването на нотариалната покана 22.01.2021 година до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата от 22.01.2021 год. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 1081.09 лева, от които 747.93 лева, неплатен данък сгради и такса смет, които ползвателите П.К. К. и М. С.
К. не били платили приживе на Община Хасково и сумата от 333.16 лева, консумирана но неплатена от тях вода на „В и К„ ЕООД гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендираните суми представлявали 1/2 идеална част, равностойна на неговия наследствен дял. Дължимите суми от П.К. К. били обработени и прехвърлени по партидата на ищеца в деня на плащането 08.04.2021 година. По отношение на консумираната, но неплатена вода на „В и К“, ЕООД, гр. Хасково платил цялата сума на 05.05.2021 година.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Освен възражения за родова подсъдност, извлечени от становището на ответника, че не може да бъде определена цената на предявените от ищеца искове, респ. че са налице основания касаещи редовността на исковата молба, оставено без уважение с Определение № 774 от 20.10.2021 г., постановено по настоящото дело, същите се оспорват и досежно основателността им.
На първо място ответникът М. П. К. предявява насрещен иск като твърди, че е придобил процесните имоти на основание придобивна давност. Излага твърдения за характера, качеството и продължителността на упражняваната от него фактическа власт.
Оспорва твърдението на ищеца по първоначалния иск, че процесните имоти се ползват без правно основание. В случая се касаело за родова къща на два етажа, с два самостоятелни жилищни имота на всеки етаж и два самостоятелни гаража. Желанието на праводателите на ищеца, който бил техен внук, било да има за всеки от двамата им сина по едно жилище и един гараж. Поради ранната смърт на бащата на ищеца това разпределение не могло да се оформи и юридически. Освен това М. С. К. била предявила иск, за обявяване на нищожност и унищожаване на договора за покупко-продажба на процесните по настоящото дело имоти.
Този иск бил отхвърлен, но въпреки това свидетелствал за действителната воля на праводателите на ищеца.
Облигационната претенция за заплащане на наем била също неоснователна. Между страните липсвал сключен наемен договор, както и устна уговорка за наемни правоотношения, поради което не следвало да бъде заплащана наемна цена. Неоснователна била и претенцията за неоснователно обогатяване, тъй като същият заплащал всички задължения за имота, като данък, такса смет, режийни разноски. Извършвал и необходими и полезни ремонти.
Оспорва се и връчването при отказ на приложената по делото нотариална покана. От приложената забележка към нея от нотариус К. В., ответникът бил запознат само устно, но поканата не му била предоставена реално, за да му е известно какво е съдържанието й. В случая не се касаело за отказ, а за желание от страна на ответника първо да обсъди с ищеца.
Според ответника, следвало нотариуса да направи повторен опит за връчване и чак тогава да пристъпи към разпоредбата на чл.44, ал.1 от ГПК. С тези аргументи, моли за отхвърляне на предявените от ищеца искове като неоснователни.
В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответника по първоначално предявените искове. Ищецът по насрещния иск твърди, че той е собственик на процесните имоти, на основание придобивна давност. Тези обстоятелства, следвали от факта, че се касаело за родов имот, състоящ се от два жилищни етажа, като желанието на праводателите на ищеца и ответника, било да има по един жилищен етаж за всеки от тях. За да придобие 3 имота по давност, следвало ищеца по НИ да докаже, че е владял имота повече от 10 години, спокойно, явно, непрекъснато, като през този период е демонстрирал намерение да владее за себе си. Ищецът по този иск заявява, че владението било започнало още при придобиване на имота от отв.П. Н. К. и продължавало и до настоящия момент. Фактическата власт върху имота била упражнявана безпрепятствено от ищеца по НИ - повече от 20 години, като владението му било спокойно, не било установено или поддържано с насилие. За да се приемело за смутено владението на владеещия несобственик, следвало да бъдат извършени такива действия, които да сочат трайно противопоставяне на невладеещия собственик и да водят до прекъсване на владението или до отстраняването на владелеца от фактическата власт на имота, каквито данни по делото липсвали. Следователно ищецът по предявения с отговора на исковата молба иск бил владял по смисъла на чл. 79 ЗС процесните имоти в периода от 1999 г. до предявяване на иска - 2021 г.
Ищецът по насрещния иск излага твърдения, че живее в жилището от построяването му през 1974 г. Същото било строено със средства на неговите родители. От влизането му в етажа през 1974 г. до настоящия момент бил установил фактическа власт, с намерение за своене, като е владял имота в пълен обем - явно, спокойно, непрекъснато, несъмнено, което било известно и на ответника по насрещния иск. Последният никога не бил оспорвал този факт и не се противопоставял на владението и ползването на етажа. Заявява, че през целия период повече от 20 години, ответникът не идвал в имота и не проявявал никакви собственически претенции. Всички подобрения в етажа били направени от ищеца по насрещния иск, с негови средства, сили и труд. Последният заплащал всички задължения за имота, данък, такса смет, ток, вода и т.н.
С тези аргументи иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника по насрещния иск, че е собственик на процесния по делото имот, а именно: 1. ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр.Х., бул.“*****"№**, с площ от 242 кв.м. при съседи:***, ***, ***;
Разпечатката съдържа 33 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c00bc57a-8543-4dc3-a9d2-84044b78e627