Решение № 1773 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100501280 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби на Д.

И. К. чрез адвокат С. и на И. Д. К. чрез адв. Д. К. (обективирани в общ документ) срещу Решение 14310 от 10.12.2022г., постановено по гр. д. № 23550/2022г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, в частта, с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 415 ГПК вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2018г.30.04.2020г. и мораторни лихви, предявени в условията на разделност.

По отношение Д. К. се излагат оплаквания, че не е възникнало отношение на разделност, тъй като фактури и изравнителни сметки били издавани само на името на Д. К..

По отношение И. К. оспорват да е възможно възникване на облигация без писмен договор. Не било ясно как са изчислени сумите за обезщетение за забава и кога бил изтекъл срока за плащане.

В нарушение на закона не били направени изчисления по топломера на апартамента, а по прогнозни единици.

Иска се отмяна на решението и пълно отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

1

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност СГС е обвързан от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценката на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Част от оплакванията в жалбата са преклудирани. В срока за отговор на исковата молба и в първото заседание не е оспорвано наличието на облигационни отношения между ответниците и ищеца по продажба на ТЕ за процесния имот.

Предвид настъпилата преклузия това оплакване в жалбата не подлежи на разглеждане.

За пълнота следва да се посочи, че фактурите не са източник на облигационното отношение. С факта на придобИ.е на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот се презюмира по силата на закона облигационна връзка по продажба на ТЕ, в който смисъл е и тълкувателното решение на ВКС, на което са се позовали и жалбоподателите. По делото няма спор и е установено с писмени доказателства (нотариални актове, удостоверения за наследници), че двамата ответници имат вещни права върху имота. Първият вещно право на ползване върху ¾ идеални части, а вторият е собственик на имота. Следователно при липса на твърдения и доказателства да са се разпоредили с вещните си права именно те се намират в облигационна връзка с ищцовото дружество.

Неоснователно е твърдението, че искът срещу И. К. е изцяло погасен по давност. СРС е разгледал възраженията за давност и ги уважил частично, като СГС намира за правилно решението в тази му част и препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК, досежно приложимия давностен срок и относно задълженията погасени по давност.

От допълнителната съдебно счетоводна експертиза, която не е била оспорена пред СРС се установява и, че направените плащания по представените банкови платежни нареждания са били отразени от ищцовото дружество и са неоснователни твърденията за погасяване чрез плащане- предмет на делото са суми останали след отчитане на направените плащания.

По отношение исковете за обезщетение за забава срещу И. К. решението също е правилно. Няма данни и твърдения по делото същият да е изпълнил задълженията си по ОУ да уведоми дружеството за придобитите от него права върху имота , при което не може да очаква, че на негово име ще бъдат издавани фактури. Неизпълнението му не може да доведе до възникване на права за него и освобождаване от отговорност за забава.

Неоснователни са и оплакванията досежно дяловото разпределение. СТЕ е установила, че то е извършвано съгласно нормативно установената методика в 2

Наредбите за топлоснабдяването по ЗЕ. СТЕ е констатирала, че разпределението на ТЕ за отопление на имота е по отчет на индивидуален апартаментен топломер-това изрично е посочено в СТЕ. Определянето на енергията за сградна инсталация също е правено по нормативно установената методика (разпределя се разликата между показанията на общият топломер – който е средството за търговско измерване и показанията на апартаментните топломери на база отопляем обем). Ползването на метода „отопляем обем“ като база е разглеждано и от Съда на европейския съюз като подходящ и справедлив начин.

Предвид преклузия на част от оплакванията и неоснователността на останалите жалбата е неоснователна и решението следва да се потвърди.

Само дружеството-ищец има право на разноски за въззивната инстанция.

Претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 100,0 лева, от които Д. К. дължи 66,67 лева, а И. К. 33,33 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 14310 от 10.12.2022г., постановено по гр. д. № 23550/2022г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, В ОБЖАЛВАНИТЕ ОТ И. и Д. К.и части.

ОСЪЖДА Д. И. К. да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 66,67 лева разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И. Д. К. да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 33,33 лева разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3