Определение № 1968 от 16.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1968 гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Стефка Т. Михова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502114 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано по частна жалба подадена от адвокат Г. П. В., със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. "Стефан Веркович" № 3 - партер, офис № 6, против определение № 7045 /20.06.2023г. на Пловдивския районен съд, VІІІ гр.с., постановено по гр.д. № 18116/2022год., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 44793/15.05.2023 за изменение на постановеното по делото на 10.05.2023г. определение №5418 в частта за разноските.

В жалбата се излагат доводи за неправилно и необоснованост на обжалваното определение с искане до въззивния съд за неговата отмяна и присъждане в полза на жалбоподателя на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказаната по делото безплатно адвокатска помощ на ищеца.

Насрещната страна по жалбата "Хоуалд Индастриал Системс" ЕАД - с.

Войводиново, оспорва частната жалба като недопустима. Счита, че жалбоподателят не е легитимиран да я подаде, тъй като не е страна в производството. Недопустимост извежда и от обстоятелството, че пълномощното на адвоката е оттеглено в производството пред първостепенния съд. Евентуално оспорва основателността на частната жалба, 1 като твърди, че по делото не е установено ищецът да е материално затруднено лице, същият не е поддържал направеното в исковата си молба искане за присъждане на разноски по делото и не е представил списък по чл.80 от ГПК.Работодателят е заплатил и дължимото на ищеца трудовото възнаграждение преди да бъде уведомен за заведеното против него дело.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Неоснователно ответната страна претендира същата да не бъде разглеждана по същество поради липса на право на жалба. Вярно е, че жалбоподателят не е бил страна по делото в исковото производство, но не е вярно, че обжалваното определение не засяга интересите му. Когато адвокат, оказал на страна по дело безплатна помощ, има право на възнаграждение, това право се реализира в същото производство, по което е оказана помощта. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.38 ал.2 изр.2 ЗАдв., която задължава съда да определи възнаграждението и да осъди другата страна да го заплати. Затова ако съдът откаже да изпълни това си задължение или отхвърли молбата, действието му засяга именно правата на адвоката, оказал безплатната помощ и той е легитимиран да обжалва акта, в който това действие е обективирано.

Разгледана по същество решаващият състав на съда намира подадената частна жалба за основателна, поради следното:

Гр.д.№ 18116/ 2022 г. е образувано на 13.12.2022г. пред РС-Пловдив по искова молба на В. К. О. , ЕГН:********** за осъждане на ответника "Хоуалд Индастриал Системс" ЕАД - с. Войводиново да му заплати сумата от 1744,27 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците септември и октомври 2022г. Към исковата молба е приложено и пълномощно, дадено от ищеца на адвокат Г. П. В. да го представляват в производството, както и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение е безплатно по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Ищецът е бил освободен от задължението да заплаща държавна такса на основание чл.83,ал.1 от ГПК.

С писмения си отговор на исковата молба , подаден на 12.04.2023г., 2 работодателят е оспорил основателността на предявените искове с твърдението , че поради временно финансово затруднение дължимото на работника трудово възнаграждение е било изплатено през месец декември 2022г., за което е представено и преводно нареждане от 23.12.2022г. за изплатено трудово възнаграждение на ищеца.

На 05.05.2023г. от ищеца е подадена молба с вх.№41872 с искане до съда за прекратяване на производството по делото на основание чл.233 от ГПК , поради заплащане на трудовото възнаграждение от работодателя през месец декември 2022г. Със същата молба ищецът е уведомил съда, че оттегля пълномощията дадени на адвокат Г. В. и представя пълномощно, с което упълномощава адвокат Захариева да го представлява в производството по делото.

С определение №5307/09.05.2023г. първоинстанционния съд е прекратил производството по делото на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от страна на ищеца от предявените искове.

На 09.05.2023г. е подадена молба с вх.№42597 от ищеца , чрез адвокат Г. В. , в която е заявил ,че оттегля предявените искове поради заплащане от ответника на дължимото трудово възнаграждение в хода на производството по делото , като е отправено и искане до съда в полза на адвокат В. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗАдв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Така подадената молба е била оставена без първоинстанционния съд с определение №5418/10.05.2023г. уважение от

С подадена по делото на 15.05.2023г. с молба с вх.№44793 , адвокат Г.

В. е поискал допълване на постановеното по делото определение

№5307/09.05.2023г. , с присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.В молбата си адв.В. е изложил съображения , че своевременно , още с исковата молба, е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца , което възнаграждение се дължи от ответното дружество, тъй като е дало повод за завеждане на делото с оглед изплащане на исковата сума след предявяване на иска.

С обжалваното определение първостепенния съд е приел , че така подадената от адвокат В. молба с вх.№44793 по същността си представлява 3 искане за изменение в частта за разноските на определение №5418/10.05.2023г., което искане е намерил за неоснователно по съображения, че ищецът се е отказал от предявените искове и е оттеглил пълномощията си делегирани на адвокат В..

Въззивният съд намира за правилен извода на първостепенния съд, че така подадената от адвокат В. молба с вх.№44793/15.05.2023г., независимо от обозначението й като „молба за допълване“, по същността си има характер на молба за изменение на определение №5418/10.05.2023г. в частта за разноските, тъй като заявеното с нея искане е насочено към пререшаване за разноските и към промяна на вече изразеното от първоинстанционния съд становище , че в полза на адвокат Г. В. не следва са се присъжда възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Изводът на първоинстанционния съд, че трудът на адвокат В. не следва да бъде възмезден не може да бъде споделен. С оглед на така установените по делото обстоятелства решаващият състав на съда намира, че адвокат Г. В. има право на възнаграждение за оказаната в хода на производството безплатна помощ на ищеца , което искане за присъждането му е направено своевременно по делото още с подаване на исковата молба. Възникването на това право чл.38 ал.2 от ЗАдв. свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл.38 ал.1 ЗАдв. и отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна. В случая жалбоподателят е оказал безплатна помощ на лице в затруднено материално положение (чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв.), като това обстоятелство е посочено и в договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокат В..Съгласно установената практика, съдът не може да проверява дали действително лицето, комуто е оказана безплатна правна помощ, е било материално затруднено (определение № 163/ 13.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 2266/ 2016 г., І г.о., определение № 319/ 09.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 2186/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в тях други актове на ВКС по същия въпрос).

Втората предпоставка също е налице. В случая ответникът е отговорен за сторените в производството разноски, независимо от обстоятелство, че производството по делото е прекратено поради отказ на ищеца от предявения иск. Както е видно от доказателствата по делото , отказът е направен след образуване на първоинстанционното производство и е мотивиран с това, че 4 упражняването на правото е станало безпредметно за ищеца поради заплащане на дължимото му трудово възнаграждение. Съгласно трайно установената практика (срв. определение № 270/ 05.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 3846/ 2016 г., І г.о., определение № 388/ 11.07.2017 г. по ч.т.д.№ 831/ 2017 г., ІІ т.о. и цитираните в тях предходни актове на ВКС по същия въпрос), когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба (например извършено плащане на претендираната сума) ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед разпределяне на отговорността за разноските, извършени от страните.Без значение е обстоятелството, че в хода на производството по делото ищецът е оттеглил пълномощията делегирани на адвокат В..

Оттеглянето няма каквото и да е значение за възникване на правото на адвоката, който вече е оказал безплатната помощ (арг. чл.288 ал.1 ЗЗД), в който смисъл е и определение №258/08.07.2020г. по ч.гр.д.№1275/2020г. на ВКС, 4 гр. отд. Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК, както необосновано твърди работодателя. Независимо от горното адвокат В. е представил и своевременно списък по чл.80 от ГПК с молбата си с вх.

№42597/09.05.2023г. , тъй като прекратителното определение е постановено в закрито съдебно заседание, без да е проведено по делото открито съдебно заседание и за страната не съществува задължение да представи списък по чл.80 от ГПК преди провеждане на устните състезания.В случая и исковата молба , съдържаща изрично искане на пълномощника на ищеца да му бъде определено от съда и присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. представлява списък по чл.80 от ГПК с оглед мотивите към т.2 от ТР№6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОКГТК, в който е прието ,че списъкът може да бъде обективиран не само в отделен, изходящ от страната документ, но и в съдържанието на друго нейно изявление по делото- искова молба, жалба и др.Същевременно искането по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е лично на процесуалния представител на страната, която не може да го претендира за себе си или да претендира общо с пълномощника си заплащане на адвокатско 5 възнаграждение, поради което и възраженията на търговското дружество, че ищецът не е поддържал искането си за разноски е неоснователно.

С оглед изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като искането на адвокат Г. В. за присъждане на възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. бъде уважено. Възнаграждението за първоинстанционното производство се дължи не в пълния, а в редуцирания по чл.9, ал.1 от НМРАВ размер от 400 лева, тъй като оказаната безплатна адвокатска помощ се изчерпва с изготвянето на искова молба.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7045 /20.06.2023г. на Пловдивския районен съд, VІІІ гр състав, постановено по гр.д. № 18116/2022год. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ в частта за разноските определение № 5418 / 10.05.2023г. , постановено по гр.д. № 18116/2022г. по описа на РС-Пловдив, VІІІ гр.с., като:

ОСЪЖДА "Хоуалд Индастриал Системс" ЕАД, ЕИК:115263243, да заплати на адвокат Г. П. В., личен №**********, със служебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Стефан Веркович“№3, сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал. 1, т.2 от ЗАдв. за процесуално представителство на