Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3704 от 26.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40307/2025
Вид
Решение № 3704
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 268 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 3704 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110140307 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от „ТМ.Б.“ ООД против „Т.Д.И.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5323,20 лв., представляваща сбор от направените разходи към трети лица в размер на 3305,63 лева към платформи за реклама и възнаграждение за „ТМ.Б.“ ООД в размер на 2017,57 лева за управление на рекламните кампания, ведно със законната лихва от 18.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1031,04 лева – мораторна лихва върху главницата от 5323,20 лева за периода от 18.02.2024 г. до подаване на исковата молба. В условията на евентуалност ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 5323,20 лева, представляваща сума с която ответникът се обогатил неоснователно.

Ищецът твърди, че на дата 26.10.2023 г. е сключил с ответника неформален договор въз основа на Оферта за дигитален маркетинг, съгласно която ищецът „ТМ.Б.“ ООД се задължава да предостави рекламни услуги на ответника „Т.Д.И.“ ЕООД срещу заплащане от страна на последното, което следва както от цитираната оферта, така и от Възлагателното писмо. Сочи, че ответникът е бенефициер по процедура „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малки и средни предприятия“ и следва да се изготвят оферта и възлагателно писмо, за да се признаят дължимите суми като разходи по програмата, като в тази връзка по искане на ответната страна, ищеца „ТМ.Б.“ ООД, а ответника – възлагателно писмо, с което последния възлага на ищеца да започне изпълнение по горецитираната оферта. Изтъква, че в приложената комуникация между служителя на ищеца и управителя на ответника, осъществена в приложението Messenger, започваща от дата 10.10.2023 г. до 17.10.2023 г., се показва, че ответното дружество цели усвояването на средства по цитираната програма и иска плащанията към ищеца за работата, която ще свърши, да бъдат признати като разходи по процесната процедура. Сочи, че първата оферта е изпратена на дата 10.10.2023 г. Заявява, че с имейл от дата 19.10.2023 г. лицето М. Х., която не е служител на ответното дружество, в кореспонденция с представител на ищцовото дружество ясно заявява с каква дата и какво съдържание трябва да бъде офертата. С оглед на гореизложеното, счита, че следва да се 1 приеме, че страните са сключили договора на дата 26.10.2023 г., тъй като офертата, надлежно подписана от страните и изпратена една на друга по електронен път, съобразно приложената комуникация от дата 26.10.2023 г., е окончателно приета. Посочва, че в следващите имейли до дата 14.11.2023 г. страните обменят снимки и клипове, които са относими към рекламната кампания. Твърди, че с имейл от същата дата – 14.11.2023 г. лицето М. Х. заявява, че отново са необходими промени по Офертата, тъй като министерството ги е изискало, а на дата 20.11.2023 г. К.А.а (служител на ищеца) заявява, че ищцовото дружество очаква потвърждението от министерството за да започнат изпълнение на своите задължения съобразно договореното. Изтъква, че от приложената комуникация в Gmail и Messenger, К.А.а започва да получава работни имейли с видеа и файлове, относими за правилното изпълнение на задълженията от дата 07.11.2023 г., като наименованията на имейлите са “G8 NEW 2023”, „снимки за ЗД“ – 09.11.2023 г., клип за „G8”, както и още материали от следващите дни на същия месец, като впоследствие същата продължава да получава материали, а именно имейл от дата 04.12.2023 г. с наименованието „клиповете за Г8 и за ЗД“, което се потвърждава и от комуникацията в Messenger, тъй като е създаден Youtube профил на ответното дружество, като линк за същия е изпратен в Messenger на дата 07.12.2023 г., като на тази дата е качен и клипът, който ответника е пожелал. Сочи, че предмет на сключения между страните договор е създаване и управление на рекламни кампании, което в действителност е изпълнено, като на дата 12.10.2023 г. Е.н ** (управител на ответното дружество) препраща подробно описание на К.А.а какво трябва да съдържа Офертата.

Поддържа, че уговорката между двете дружества била бюджетите за реклама да се калкулират в месечната сума, което реално представляват сумите, които се плащат към платформите за реклама. Твърди се, че на дата 04.12.2023 г. са били изпратени финалните версии на клиповете, за които ще се осъществява реклама, като клиповете са за рекламна дейност на ответното дружество и за реклама на „G8 Cinema” – място за събития и кино.

Изтъква, че на 06.12.2023 г. ищецът е създал Google профил с цел създаване на Youtube канал на ответното дружество, като били направени и банери за Cover photo в 3 формата – за телевизия, за телефон и за компютър, заедно с корица на видеото в платформата Youtube.

Tвърди, че съгласно получен от ответника отчет на среща, проведена на дата 12.01.2024 г. в офиса на ищцовото дружество е видно, че последното дружество е изпълнило своите задължения за създаване на рекламни кампании, като в тази връзка са били постигнати следните резултати: -828 084 Google импресии на YouTube видеото, качено с цел реклама на „Т.Д.И.” ЕООД. Импресия се отчита всеки път, когато рекламата се показва на страница с резултати от търсенето или на друг сайт в мрежата на Google; -34 765 кликвания върху връзка в същото видео, препращаща към сайта на „Т.Д.И.” ЕООД; -851 976 Google импресии на YouTube видеото, качено с цел реклама на „G8 Cinema“; -21 308 кликвания върху връзка в същото видео, препращаща към сайта на ,,G8 Cinema“; -25 772 Facebook импресии на видеото, качено с цел реклама на „G8 Cinema“; -37 кликвания върху връзка в същото видео, препращаща към сайта на „G8 Cinema“. Заявява, че с цел постигането на гореизложените резултати ищеца прави разходи за реклама към трети лица, а именно – платформите Meta и Google Adwords, които са в общ размер на 3305,63 лева и които е заплатило със собствени средства, с цел да се осъществи рекламата. Изтъква, че на дата 28.03.2024 г. ответникът заявява чрез Уведомление, че има неизпълнение от страна на ищеца и едностранно прекратява отношенията, като твърди, че има неизпълнение по сключения договор и счита, че изпратените от изпълнителя фактури не са дължими. Посочва, че дружеството констатира неизпълнение в периода от август 2023 г. и ноември 2023 г., като посочва, че изпълнение през посочените месеци е било фактически невъзможно. Сочи, че договорът е сключен на дата 26.10.2023 г., като от комуникацията между страните става ясно, че той е изменян по желание на възложителя, с които изпълнителят се е съгласил, съответно няма как да се установи неизпълнение от страна на изпълнителя, поради действията и желанията на самия възложител. Оспорва твърдението, че разходите са извършвани неправилно, в разрез с уговореното. Намира за неоснователни и твърденията в т. 2 и т. 3 от Уведомлението. Счита, че изпълнителят не е обвързан с конкретен материален резултат, като обективно е невъзможно да предвиди резултатите, които ще получи възложителят, посредством 2 сключения между тях договор, което обуславя частична алеаторност на самия договор, като в тази връзка е неоснователно изпълнителят да носи отговорност, че възложителя не е постигнал какъвто и да е резултат, тъй като изискуем резултат никъде не е посочен. Сочи, че на дата 20.12.2023 г. Управителят на ответното дружество и К.А.а коментират пускането на конкретни клипове за реклама, а на дата 29.12.2023 г. управителят на „Т.Д.И.“ ЕООД е поискал издаване на фактура в рамките на календарната година, поради счетоводни съображения, които е имал. Изтъква, че на дата 20.01.2024 г. лицето Е.н ** изпраща данни за издаване на фактурата, като в тази връзка е издадена Фактура № 2144 от 30.12.2023 г. на стойност 7150 лева без ДДС, в която са включени и бъдещи дейности съгласно договореното между двете дружество, като след това на дата 12.01.2024 г. е проведена среща между представители на двете дружества с цел даване на отчет от ищеца на ответника за свършената към момента работа. Сочи, че се разбрали да приключат работата по между им, тъй като не е имало удовлетвореност от резултатите от проведената кампания от страна на ответника, а управителят е очаквал да има повече преки клиенти от рекламната кампания.

Поддържа, че страните се договорили да се издаде кредитно известие във връзка с вече издадената фактура за цялата й стойност и съответно да се фактурира сумата само за свършената работа до момента, която е в размер на 5323,20 лева, която е сбор между сторените разходи към платформи за реклама и възнаграждение за ответното дружество в размер на 2017,57 лева за управление на рекламните кампании. Твърди се, че били издадени 5 броя фактури, като сборът им е сумата от 5323,20 лева, както следва: -Фактура № ***198 от 07.02.2024 г. на стойност 1 064,64 лв. с ДДС; -Фактура № ***199 от 07.02.2024 г. на стойност 1 064,64 лв. с ДДС.; -Фактура № ***200 от 07.02.2024 г. на стойност 1 064,64 лв. с ДДС; -Фактура № ***201 от 07.02.2024 г. на стойност 1 064,64 лв. с ДДС.; -Фактура № ***202 от 07.02.2024 г. на стойност 1 064,64 лв. с ДДС. Изтъква, че въпреки потвърждението от страна на управителя за сумата по издадените фактури и приемането на свършената работа на дата 28.03.2024 г., ответникът решил да прекрати едностранно договорните отношения с изпратено до ищеца уведомление за прекратяване на договорни отношения, твърдейки, че е налице неизпълнение по сключения договор между двете страни, като счел, че изпратените от ответното дружество фактури не са дължими. Заявява, че в тази връзка на дата 11.04.2024 г. до ответното дружество е изпратено становище във връзка с полученото уведомление, с което ищецът заявил, че няма против прекратяването на работата, като дава на ответното дружество 5 – дневен срок от получаването му да заплати дължимите суми по горепосочените фактури, като към настоящия момент няма нито отговор от ответното дружество, като няма и постъпило плащане. С оглед на гореизложената фактическа обстановка, счита, че сключеният между страните договор представлява договор за изработка, като с оглед на обстоятелството, че същия е неформален, счита, че извършените изменения по Офертата чрез приложената онлайн комуникация са допустими и валидни.

Заявява, че от страна на ответното дружество възражения относно работата на ищеца не са постъпвали. Поддържа, че полученото Уведомление за прекратяване на договорни отношения не представлява възражение по смисъла на закона, като съобразно закона възложителят има преклузивен 6 – месечен срок от получаване на работата да възрази, който срок според ищеца е пропуснат. Счита, че в следователно ответното дружество няма основание да прекрати договора. Посочва, че ответното дружество е длъжно да заплати сторените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Изтъква, че офертата, възлагателното писмо и комуникацията между страните, потвърждават, че има насрещни волеизявления между двете страни, което обуславя договорните им отношения. Твърди се, че работата е приета от насрещното дружество, тъй като чрез конклудентни действия насрещното дружество не възразява по никакъв начин за надлежното изпълнение на договореното. Счита, че прекратяването на договор за изработка, не освобождава поръчващия от задължението да заплати както извършените от изпълнителя разходи, така и неговото възнаграждение. Посочва, че предметът на договора е такъв, че няма основание работата да се счете за изцяло негодна, тъй като е обективно невъзможно, защото резултатът е алеаторен. Счита, че изпълнителят няма как да гарантира ползи за възложителя, като не може да отговаря за ползи, за които не се е задължил. Поддържа, че 3 ищецът е обеднял за сметка на ответното дружество – „Т.Д.И.“ ЕООД. В условията на евентуалност заявява, че възложителят дължи цялата сума доколкото последният се е обогатил неоснователно на основание чл. 59 от ЗЗД и дължи общата сумата в размер на 5323,20 лева. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.