Определение № 5964 от 19.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5964 гр. София, 19.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Ерик Василев като разгледа докладваното от Василка Илиева Касационно гражданско дело № 20248002101700 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Б. К., чрез адв. Д. Ч., срещу въззивно решение № 1334/14.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2231/2022 г. на Окръжен съд Варна, в частите му, с които е потвърдено решение № 1352/10.05.2022 г., поправено с решение № 2782/12.09.2022 г., постановени по гр. д. № 10263/2020 г. на Районен съд - Варна, в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Б. П. К., В. П. К. и Х. П. К. на майката К. И. К. и, с която е определено местоживеенето на децата при майката на адреса й в [населено място], ул. „*“ , ап. *, ет. *, както и, в частта, с която е отменено посоченото въззивно решение и е определен режим на лични контакти на децата с бащата, както следва:

1. Бащата ще взима децата всяка нечетна седмица от годината, съгласно официалния календар от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя.

2. Бащата ще взима децата на рождения ден на всяко от децата от 18:00 часа на предния ден до 18:00 ч. на рождения ден на нечетна година, а на четна от 18:00 часа на рождения ден до 08.00 часа на следващия ден. Майката ще има режим на личен контакт с децата на четна година от 18:00 часа на предния ден до 18:00 ч. на рождения ден, а на нечетна от 18:00 часа на рождения ден до 08.00 часа на следващия ден, през което време няма да се прилага режимът на лични отношения на бащата, по която и да е от точките в настоящото решение.

3. Бащата ще взима децата на националните празници, само ако националният празник, респективно почивният ден, който се полага във връзка с този празник, се пада в деня непосредствено преди или деня непосредствено след седмичния му режим на лични отношения с децата, като когато се пада преди ще има право да го взема на предходния ден 1 от 18:00 часа /т. е. четвъртък/, а когато се пада в деня след, ще ги връща в 18:00 часа на последния почивния ден. Не е изключено кумулиране на празнични дни и преди и след режимът на лични отношения.

4. Бащата ще взема децата през коледната ваканция всяка четна година от 8:00 часа на 23-ти декември до 18:00 часа на 29-ти декември, като майката ще има същото право всяка нечетна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата с децата по т. 1, а всяка нечетна година бащата ще взима децата от 18:00 часа на 29-ти декември до 18:00 ч. на последния почивен ден, като майката ще има същото право всяка четна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата с децата по т. 1.

5. Бащата ще взима децата по време на Великденските празници /официални почивни дни/, когато Разпети петък се пада в нечетна седмица от годината, като бащата ще има право да вземе децата от 18:00 часа на Велики четвъртък до 18:00 часа на Велики понеделник.

6. Бащата ще взима децата през пролетната ваканция всяка нечетна година от 18:00 часа на последния учебен ден до 18:00 ч. на последния почивен ден, като майката ще има същото право на всяка четна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата в този период.

7. За лятната ваканция: Бащата ще има право да взима децата от 08.00 часа на 01.07 до 08:00 часа на 15.07 и от 08.00 часа на 01.08 до 08.00 часа на 15.08, а майка ще има право да е с децата от 08:00 часа на 15.07 до 08.00 часа на 30.07 и от 08:00 часа на 15.08 до 08.00 часа на 30.08 и което право ще дерогира режимът на лични отношения на бащата през този период, както и на бабата и дядото на децата по бащина линия Х. и Б. Л., определен по гр. д. № 381/2023 г. на Окръжен съд - Варна.

8. Майката ще има право да бъде с децата по повод на рождения си ден * от 18:00 часа на * до 08.00 часа на *, което право ще дерогира режимът на лични отношения на бащата с децата по т. 1 от решение № 1334/14.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2231/2022 г. на Окръжен съд - Варна.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му, предоставяне на родителските права над децата на бащата, при когото да се определи и местоживеенето им, както и определяне на подходящ режим на лични контакти на децата с майката К. И. К..

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК по следните въпроси: 1.

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи съображения, защо възприема едни доказателства, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, спазвайки правилата за формалната логика, опита и научното знание?“; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди заключенията на вещите лица по всички въпроси, допуснати от съда и възложени за експертна оценка с цел изясняване на релевантни факти по спорния предмет, в изготвените и приети по делото експертизи?“; 4. „Кои са обстоятелствата, които съдът трябва да вземе 2 предвид при преценката за най-добрия интерес на родените от брака и ненавършили пълнолетие деца?“; 5. „Какъв е моралният облик на родител, който доказано изнася пред съда неистини, в нарушение на чл. 3 от ГПК и вмененото от законодателя задължение пред съда да се изнася само истината?“; 6. „Длъжен ли е въззивният съд да направи служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и да отрази резултата от проверката в решението си?“; 7. „Какъв е порокът на съдебно решение, постановено в дело, засягащо правата и интересите на непълнолетни, когато е нарушена процесуална норма, предвидена да осигури правилността на решението по съответното производство?“; 8. „Кои са доказателствата, които съдът задължително трябва да събере при произнасяне по молба за определяне на привременни мерки?“; 9. „Какъв е минималния режим на лични отношения, който съдът трябва първоначално да определи в производство по привременни мерки на неотглеждащия родител, с оглед защита правата на детето на семеен живот и пълноценни контакти с двамата си родители?“; 10. „Кои са обстоятелствата, които налагат промяна на определените привременни мерки?“; 11. „Самостоятелно основание за промяна на привременни мерки, в смисъла на чл. 323, ал. 3 от ГПК, ли е невлязло в сила съдебно решение?“; 12. „Законосъобразно ли е чрез определение по чл. 323 от ГПК да се допуска предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение?“; 13. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всяка молба за определяне на привременни мерки, респективно за промяната им, във визирания в чл. 323, ал. 2 от ГПК двуседмичен срок?“; 14. „Длъжен ли е съдът да разгледа всяка молба за промяна на привременни мерки и да изложи мотиви по всички доводи, с оглед събраните до момента доказателства по делото?“; 15. „Длъжен ли е съдът, когато законът му е възложил да следи за интереса на някоя от страните в процеса, служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето?“ и 16. „Длъжен ли е съдът при спор за упражняване на родителски права да изследва моралния облик, бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата посочени за подкрепяща среда, и които влизат в обкръжението на родителя - хората, сред които детето ще расте и оформя житейски мироглед и навици?“. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 100/08.07.2020 г. по гр. д.

4564/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 210/09.02.2018 г. по т. д. № 1115/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 493/05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС, I г. о., решение № 409/28.02.2013 г. по гр. д.

№ 59/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 134/08.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 97/15.09.2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на ВКС, IV г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация К.

И. К., подаден чрез адв. Ив. Р., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно.

3

Заинтересованата страна ДСП - гр. Варна не е подала отговор и не изразява становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

По делото е установено, че и двамата родители имат желание да упражняват родителските права /заявено от тях лично в проведеното пред въззивния съд изслушване на основание чл.

59, ал. 6 СК/. Страните притежават родителски капацитет, макар и нарушен – този на П. Б.

К., според вещото лице Д. П.. Двамата родители разполагат с еднакви, добри битови възможности да отглеждат децата при себе си. Ползват жилище с подобна площ при условията на наем, находящи се в[жк], според изготвения социален доклад. И в двете жилища, които обитават родителите според социалния работник, извършил социалното проучване са осигурени подходящи условия за отглеждане на малки деца. Разположени са в близост едно до друго и са в близост и до училището на малките деца и до Математическа гимназия „Д -р П. Берон“, гр. Варна, за удобство на тримата ученици в семейството.

Майката и бащата работят и си осигуряват доходи от работна заплата. Майката е преустановила нощните си дежурства в болничното заведение, където работи, както и дежурствата през почивните дни от седмицата. Двамата родители могат да разчитат на помощта на близките си – П. К. на родителите си, както и К. К. – на своите. Двамата родители се интересуват от успеваемостта на децата си в училище, посещенията на тренировките по футбол от Б. и Х.. Трите деца са отлични ученици, като малките две получават за познанията си и уменията си похвални дипломи, а детето Б. е успял да влезе в предпочитаната от него Математическа гимназия, показвайки отличен резултат в края на 7ми клас и при положената матура. Децата, според вещото лице Р. Г. и особено Х. е по-плах, страхлив, неуверен в себе си, а и останалите две са объркани, смутени и емоционално потиснати, нагърбили се с тежката задача да са между двамата си враждуващи родители и споделят за неразбирателствата между родителите си вкъщи. Трите деца са привързани към двамата си родители, според вещите лица по изготвените 2 бр. заключения по допуснатите СПЕ, но от изслушването на трите деца по реда на чл. 15 ЗЗДет. Те живеят при майка си и искат да продължат да го правят. Имат доверието й, могат да разговарят с нея. Не е установено някой от родителите да е с лоши морални качества или в обкръжението на родителите има лица, общуването с които би повлияло зле на възпитанието, което следва да получават Б., Х. и В.. Твърдението, че П. К. злоупотребява с алкохол е недоказано. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че трите деца са все още малки. Между трите деца има установена силна емоционална връзка и в никакъв случа не следва да бъде допуснато разделянето им, като двете момченца, евентуално само голямото да се отглеждат от бащата. В интерес на децата Б., [дата на раждане], В. и Х., родени на * е упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката, при която да е и местоживеенето на децата, а на бащата следва да 4 бъде предоставен режим на лични отношения с тях. Този режим, следва да е по-широк от обичайния, за да могат подрастващите момчета да имат контактите с лице от мъжки пол, като отговорността за него е много голяма-да бъде еталон за отношенията, които градят децата и да бъде обект на подражание на подрастващите си синове, но който дава любов, внимание и подкрепа и на своята дъщеричка.