Определение № 37238 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37238 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110120357 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от Г. И.

И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. чрез пълномощника си и процесуален представител - АДВ. М. В. П. от Софийската адвокатска колегия срещу Национална агенция по приходите, по чл. 439 от ГПК за установяване на това, че вземането на кредитора Национална агенция по приходите по Изпълнителен лист от 29.07.2019 г. издаден въз основа на Решение № 227623 от 03.10.2017 г. по гр. д. № 2707/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, във вр. с Решение № 4455 от 19.06.2019 г. по възз. гр. д. № 12731/2018 г. на Софийски градски съд, възз. II-б състав от длъжника Г. И. И., а именно: 4 290,53 лева – главница за периода от 20.01.2015 г. до 20.08.2016 г., законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 17.09.2016 г. до изплащане на вземането, 218,94 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2015 г. до 15.11.2015 г., 65,99 лева – наказателна лихва изчислена върху изискуемите главници на стойност 1912,81 лева за периода от 20.01.2015 г. до 06.12.2015 г., 274,37 лева – разноски по делото, 72 лева – юрисконсултско възнаграждение, 425,23 лева – допълнителни разноски пред СГС, 247,55 лева – допълнителни разноски пред СРС, е погасено по давност и не подлежи на изпълнение.

В исковата молба /съгласно уточнителна молба от 29.07.2026 г./ са налице твърдения, че правният интерес от предявяването на исковата молба 1 срещу Национална агенция по приходите произтича от обстоятелството, че след изплащането на задължението по договора за студентски кредит към „Райфайзенбанк България” ЕАД от страна на Национална агенция по приходите по реда на чл. 14 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, последната е встъпила в правата на удовлетворения кредитор по реда на чл. 14, ал. 4 ЗКСД и е придобила качеството кредитор по изпълнителния лист. Вследствие на това в качеството на взискател е подала искане за образуване на посоченото в исковата молба изпълнително дело.

Поради това тя се явява ответна страна по предявения отрицателен установителен иск.

Ищецът твърди, че вземането на кредитора Национална агенция по приходите по Изпълнителен лист от 29.07.2019 г. издаден въз основа на Решение № 227623 от 03.10.2017 г. по гр. д. № 2707/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, във вр. с Решение № 4455 от 19.06.2019 г. по възз. гр. д. № 12731/2018 г. на Софийски градски съд, възз. II-б състав от длъжника Г. И. И., е погасено по давност и не подлежи на изпълнение.

Оспорваното вземане по изпълнителния лист е: 4 290,53 лева – главница за периода от 20.01.2015 г. до 20.08.2016 г. Законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 17.09.2016 г. до изплащане на вземането 218,94 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2015 г. до 15.11.2015 г. 65,99 лева – наказателна лихва изчислена върху изискуемите главници на стойност 1912,81 лева за периода от 20.01.2015 г. до 06.12.2015 г. 274,37 лева – разноски по делото 72 лева – юрисконсултско възнаграждение 425,23 лева – допълнителни разноски пред СРС 247,55 лева – допълнителни разноски пред СГС. Всичко в общ размер на 5594,61 с равностойност в евро 2860,47 евро, както и законна лихва върху главницата от 4290,53 лева от 17.09.2016 г. до окончателното плащане. За събиране на вземането по изпълнителния лист е образувано изп. д. 232/2020 г. при ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844, по което последното изпълнително действие е на 10.02.2020 г., съгласно направеното отбелязване от задна страна на Изпълнителния лист. След настъпила перемпция това изпълнително дело е прекратено.

На 31.01.2025 г. от ответника е подадена молба до частния съдебен изпълнител за събиране на вземането по изпълнителния лист. С постановление делото е образувано на 05.02.2025 г. действащото изпълнително дело № 398/2025 г. по описа на ЧСИ С. Я.. Първото 2 изпълнително действие е предприето на 25.02.2025 г. чрез налагане на запор.

За периода от 10.02.2020 г. до 25.02.2025 г. не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение. Поради това петгодишната давност за погасяване на вземането по изпълнителния лист е изтекла. Съответно то е погасено по давност. Позовава се на мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. Б..

Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане като доказателства за установяване на твърдените обстоятелства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Национална агенция по приходите. Заявява, че оспорва иска недопустим, евентуално неоснователен.

В отговора на исковата молба са налице твърдения, че задължението на ищеца по гореописания изпълнителен лист произтича от неизпълнението на Договор за студентски кредит сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 10.09.2010 година. Счита, че така предявеният установителният иск се явява недопустим по отношение на НАП поради липса на пасивна процесуална легитимация и правен интерес за ищеца по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗКСД, ако кредитополучателите не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банките имат право да претендират изпълнение от, държавата при условията и по реда, предвидени в типовия договор по чл. 7. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗКСД, банките са длъжни да положат грижа на добър търговец за събиране на своите вземания. Те могат да претендират от държавата да заплати неизпълнената част от задължението на кредитополучателите само след като представят доказателства, че са претендирали дължимата сума първо от кредитополучателя. Конкретните условия, редът и необходимите документи за претендиране на дължимата сума се уреждат в типовия договор по чл. 7. Чл. 14, ал. 3 ЗКСД предвижда, че когато държавата изпълни в случаите по ал. 2 задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането.

На основание чл.27, ал.6, от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), Банката е предявила вземането си и същото е изплатено 3 от Министерството на образованието и науката (МОН). Така посочените норми уреждат хипотеза на законова суброгация в правата на удовлетворения кредитор /банката/ до размера на платеното. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 4 ЗКСД, вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите. На този текст съответства нормата на чл. 3, ал. 7, т. 8 ЗНАП, според която агенцията събира други частни държавни вземания, чието събиране със закон е определено да се извършва от НАП. В този случай кредиторът на вземането не провежда принудителното му изпълнение пряко в качеството си на взискател, а чрез своя процесуален субституент Националната агенция за приходите, на която единствено са възложени правомощия по събирането на частното държавно вземане, без да се явява негов кредитор. С оглед спецификата на случая, в тази хипотеза не се съставя акт за установяване на частно държавно вземане, тъй като вземането вече е установено със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, в правата по които държавата се суброгира по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правоотношението, предмет на установителния иск, трябва обаче да се твърди или отрича като едно конкретно, вече възникнало отношение. Ищецът не е представил доказателства, от които да е видно, че е възникнало правоотношение между него и Националната агенция за приходите. По тази причина, по отношение на НАП предявеният иск е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като последната осъществява единствено функцията по събиране на частни държавни вземания, която в случая е осъществила след получаване от МОН на документите по погасеното от държавата съгласно изискванията на чл. 14, ал.

1 от ЗКСД вземане. Предвид гореизложеното, не е налице правен интерес от страна на ищеца да установява недължимост на спорното право на вземане по отношение на НАП. Легитимирани страни в исковия процес са лицата, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса.

На следващо място ответникът твърди, че въз основа на Изпълнителен 4 лист от 29.07.2019 г., издаден по ГД № 52707/2016 г. по описа на Районен съд София, по молба на НАП с изх. № ЕП-04-06-124/19# 1 от 24.01.2020 г. е образувано изпълнително дело № 282/2020 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Стоян Якимов, per. № 844 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано налагане на запор на вземане от трудово възнаграждение на задълженото лице, сключено с „БАЗИАН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 204365991, както и запор на открити банкови сметки на името на задълженото лице. По молбата е изпратено запорно съобщение до „БАЗИАН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД на 10.02.2020 г. На 17.06.2020 г. на задълженото лице е връчена ПДИ.

На 22.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение по сключено трудово правоотношение с работодател „УЛА - 2008“ ЕООД, ЕИК 200468104. На 22.09.2022 г. е връчено запорно съобщение на „Тексим Банк“ АД. Посочените способи не са дали резултат, не е налице и доброволно изпълнение на задължението.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Валидни изпълнителни действия, съгласно трайната съдебна практика (т. 10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/201 Зг) са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Видно от гореизложеното последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело 282/20 г. е извършено на 22.09.2022 г.

След извършено ново проучване на имущественото състояние на лицето по молба на НАП изх. №61-30-684/25 от 31.01.2025 г., с постановление от 05.02.2025 г. е образувано изпълнително дело № 398/2025 г. по описа на ЧСИ С. Я.. По делото е поискано налагане на запор на вземане от трудово 5 възнаграждение на задълженото лице, сключено с „УЛА - 2008“ ЕООД, ЕИК 200468104, както и запор на открити банкови сметки на името на задълженото лице. По новообразуваното изпълнително дело е изпратено запорно съобщение до работодател и до банки ОББ АД, TBI, Банка ДСК и „Юробанк България“ АД на 25.02.2025 г. На 13.03.2025 г. е изпратена ПДИ до задълженото лице.

Съгласно диспозитива на цитираното и от ищеца ТР №2 ИТ 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС по т.Ю „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. Видно от датата на подадената от НАП молба за образуване на изпълнително дело, валидни изпълнителни действия са поискани на 31.01.2025 г. В разпоредбите, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено, че при изрично направени от взискателя искания за извършване на определени действия по принудително изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да ги осъществи или да откаже извършването им по предвидения за това процесуален ред. Взискателят няма задължение или правно основание да иска повторно вече правомерно изисканите, но забавени от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение.