Решение № 2736 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2736 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330116067 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу А. И. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 800 лева/409,03 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, което е прехвърлило вземанията си на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г., 53,92 лева/27,57 евро –договорна лихва за периода 26.06.2020 г. – 10.10.2020 г., 453,14 лева/231,69 евро – обезщетение за забава за периода 11.10.2020 г. – 15.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 1683/30.09.2025 г. по ч. гр. д. № 3012/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника бил сключен по електронен път договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който на последния била предоставена в заем сумата в размер на 800 лева, която следвало да бъде върната на 3 броя вноски по 284,64 лева в срок до 10.10.2020 г. В договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и ГПР в размер на 42,58 %. В чл. 2 от раздел X от договора било посочено, че при забава в плащанията на погасителните вноски, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. С 1

Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. „Кредисимо“ ЕАД прехвърлило на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД вземанията към ответника, като последният бил уведомен за извършената цесия. Сочи се, че ответникът не изпълнил задълженията си по кредитното правоотношение до настъпване на крайния падеж на договора. С оглед изложеното, за събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 3012/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която било подадено възражение от длъжника. По изложените съображения се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника А. И. М., чрез пълномощник – адв. И. К., в който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция поради погасяване на вземанията по давност. Твърди се, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.09.2025 г. след изтичане на повече от 5 години след настъпване на падежа на всяка от погасителните вноски по кредита – 20.07.2020 г., 20.08.2020 г. и 20.09.2020 г. Наред с това се сочи, че съобразно клаузите на договора, още с неплащане на първата вноска, всички вземания са станали автоматично и предсрочно изискуеми. Направено е възражение за погасяване по давност и на вземанията за лихви. Оспорва се ответникът да е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От служебно извършена справка по ч. гр. д. № 3012/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, се установява, че е образувано по подадено от „АПС Бета България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е издадена заповед за сумите, предмет на настоящото дело. Срещу заповедта е постъпило в срок възражение о т длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок са предявени настоящите искове, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явява допустим.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника А. И. М., по силата на който на последния е предоставена сумата в размер на 800 лева за срок от 3 месеца, при последна вноска с падеж на 20.09.2020 г. В договора е уговорен лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,21 %, като общият размер на всички плащания е 853,92 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че 2 кредитополучателят следва да представи обезпечение по кредита, като му е предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако кредитополучателят не представи съответното обезпечение, се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора, респ. договорът няма да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ответника, същият сключил Договор за предоставяне на поръчителство от ***г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който последният се задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ответника по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ответникът следвало да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 83,50 лева, платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по договора за кредит.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., сключен между ищеца „АПС Бета България“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор. Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Най-напред по отношение на материалноправната легитимация на ищеца съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия се установява, че първоначалният кредитор прехвърля вземанията по сключения с ответника договор за кредит на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, поради което именно последният е титуляр на процесните вземания. По делото не са представени доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, доколкото изпратеното до същия уведомително писмо не е получено от него, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д.

№ 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро отделение./ Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл.

235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между 3

„Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор, и А. И. М., като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на потребителски кредит. Първоначалният кредитор е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

П р и извършена служебна проверка съдът намира, че процесният договор за кредит страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламентът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ***/*** г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното, в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, поради което следва да се приеме, че същият е недействителен на 4 основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От съдържанието на представения по делото договор за кредит следва, че главницата възлиза на сумата в размер н а 800 лева/409,03 евро. По делото не са наведени твърдения и представени доказателства за направени от ответника плащания, поради което чистата стойност на кредита е в претендирания размер от 800 лева/409,03 евро.

Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от ответницата в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В съдебната практика последователно се приема, че уговореното погасяване на кредита на части не превръща договора за кредит в такъв за периодични плащания, а давността тече поотделно за всяка падежирала анюитетна вноска, считано от датата на нейния падеж. За вземанията за главница е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което за погА.и по давност следва да се приемат тези вземания падежирали преди повече от пет години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В случая падежът на последната погасителна вноска по процесния договор за кредит е настъпил на 20.09.2020 г. От този момент до 29.09.2025 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което вземането за главница е погА.о по дваност.