Определение № 772 от 20.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. София, 20.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500555 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 2110/28.01.2025 г. на Г. В. К., ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора – ***, бул. „***“, № 21 срещу Определение № 637/14.01.2025 г., по в.ч.гр.д. № 30/2025 г., СГС, ЧЖ-II-Г с., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 131849/28.11.2024 г. срещу Разпореждане № 155683/28.10.2024 г., по гр.д. № 16023/2024 г., на СРС, 173 с., на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК Частният жалбоподател по същество моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на частната му жалба. Счита, че СРС грубо е нарушил правата му като не го е освободил от държавна такса по предявения иск срещу адв. Д. Б.. Прави искане за отвод на състава на СГС като нечестен и пристрастен.

Частната жалба е подадена в границите на срока предвиден в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, предвид данните за съобщаване, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред СГС е образувано по частна жалба вх. № 131849/28.11.2024 г., с която Г. К. атакува Разпореждане № 155683/28.10.2024 г., по гр. д. № 16023/2024 г., на СРС, 173 с. С посоченото разпореждане първоинстанционният съд е дал последна възможност на ищеца К. да заплати държавна такса по предявения иск в размер на 972.00 лв., в 1-седмичен срок от съобщението. Страната е предупредена и за последиците от неизпълнение на това задължение.

С атакуваното Определение № 637/14.01.2025 г., съставът на СГС 1 оставил без разглеждане сезиралата го частна жалба. Произнасянето е обосновано с мотиви, че жалбата е насочена срещу акт на първоинстанционния съд, с който са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, който акт не прегражда хода на производството и от друга страна самостоятелното му обжалване не е предвидено в закона, т.е. не попада в категорията актове, посочени в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Съставът е посочил и кое е правното средство за защита на ищеца в тази конкретна хипотеза.

Произнасянето се преценява като правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, когато при извършване на проверката, предвидена в ал. 1 от посочената норма, съдът установи, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като съдът е задължен да посочи на страната и последиците от неизпълнението на указанията, точно и в срок. Именно в посочената хипотеза е постановено и разпореждането на първоинстанционния съд, за чиято инстанционна проверка е било образувано производство пред СГС. Посоченото разпореждане обаче не е от категорията съдебни актове, подлежащи на обжалване. Действително, както се е обоснован и съставът на СГС, разпореждането няма преграждащ характер по отношение на образуваното исково производство и следователно не попада в категорията актове, предвидени в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби. От друга страна самостоятелно обжалване на дадените от съда указания по отстраняване нередовности на исковата молба не е предвидено в закона и следователно такъв акт не се обхваща и от хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. При това положение подадена частна жалба срещу разпореждане, с което са дадени указания на ищеца да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията за редовност като недопустима не подлежи на разглеждане, както правилно е постановил и съставът на СГС. Следва да бъде посочено и, че страната би имала право на защита в случай, че спрямо нея бъдат приложени неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания, посочени в разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК. В това производство съдът разполага с компетентност да извърши правилността и законосъобразността на дадените указания във връзка с констатирани нередовности на исковата молба (в същия смисъл Определение № 780/12.03.2025 г., по ч. т. д. № 249/2025 г., ВКС, II ТО).

В заключение, атакуваното определение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 637/14.01.2025 г., по в.ч.гр.д. № 30/2025 г., СГС, ЧЖ-II-Г с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3