Решение № 170 от 05.09.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Разлог, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20231240200159 по описа за 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, вр. с чл.22, вр. с чл.23 от ЗАНН, вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на Н.К.М., ЕГН*, против Заповед за задържане на лице с рег.

№331зз-32 от 11.02.2023 г., издадена от К.Д.А. на длъжност „разузнавач“ при РУ-Р., с която е задържан за срок от 24 часа.

С жалбата се твърди, че атакуваната Заповед за задържане на лице е незаконосъобразна, необоснована и издадена в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че в заповедта не отговаря на изискванията за съдържание като не е посочена дата на задържане, дата на издаване на заповедта, нито пък правното основание за издаването й. Не са посочени и фактическите обстоятелства за налагане на мярката. В конкретния случай не е налице пълнота на фактическите и правни основание за задържането на лицето, не съдържа факти или информация, сочеща за осъществяването на обосновано подозрение за извършване на престъпление, а само е посочен текст от НК, като липсват факти и обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това престъпление или сочещи на подозрение за извършено от същата престъпление. Наведените са доводи за противоречие на заповедта с целта на закона, доколкото жалбоподателя е указал пълно съдействие на полицията и не е имал намерение да се укрие.

В съдебно заседание жалбоподателят - чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и изразява становище по същество, като моли оспорената заповед да бъде отменена изцяло.

Издателят на заповедта К.А. на длъжност „разузнавач“ към РУ-Р. поддържа заповедта.

Твърди, че са снети обяснения и на лицето е пояснено защо е задържан. Уточнява, че това е направено с оглед не повлияване на събирането на доказателства по досъдебното производство.

РП-Б., ТО-Р. - надлежно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, в пределите на своите правомощия за съдебен контрол по законността на атакуваният адм. акт и като отчете приложимото право и практиката на съдилищата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва атакуваната Заповед за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и то е сторило това в срока по чл.149 на АПК.

1

От събраните и анализирани в хода на делото доказателства се установи от фактическа страна, че Заповед за задържане на лице с рег. № 331зз-32 от 11.02.2023 г. е издадена от К.Д.А. на длъжност „разузнавач“ при РУ-Р. , на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за МВР, с която е задържан за срок от 24 часа лицето Н.К.М., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Х.С.“№1. В заповедта е посочено, че е издадена в 19. 40 часа на 11.02.2023 г. в г. Р., като това е момента в който е ограничено правото на свободно придвижване на лицето и същото е задържано за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ-Б., като същата е връчена на задържаното лице, но то отказало да я подпише. Отказът на задържаното лице да подпише заповедта за задържане е удостоверен с подписа на полицейски служител. Предвид посоченото съдът намира за изцяло необосновани доводите в жалбата за ненадлежно връчване на заповедта.

Като фактически и правни основания за задържането, респ. мотиви на заповедта е посочено единствено, че "на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР, „данни за извършено престъпление от общ характер във вр. с ДП №55/2023 г. по описа на РУ-Р. по чл.216, ал.1 от НК“. След фактическото задържане на лицето, в 16.50 часа на 11.02.2023 г. му е предоставена декларация в която Н.К.М. декларирал, че не желае адв. защита от служ. адвокат по реда на ЗППП; няма здравословни проблеми; не желае мед. преглед от лекар; не желае да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане.

При задържането на Н.М. е извършен и обиск, за което е изготвен и подписан Протокол за обиск на лице, подписан от същия, в който е направено и отбелязване отново срещу подпис, че "телефонът е мой", а при освобождаването на същия е изготвена Разписка за върнати вещи на задържано лице от 12.02.2023 г. При задържането на Н.М. му е извършен и мед. преглед в ЦСМП-Р., като е издаден талон за мед. преглед, в който е отбелязано, че няма оплаквания по време на прегледа.

От приложените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 11.02.2023 г. в условията на чл.212, ал.3 от НПК, е образувано ДП №331ЗМ-55/2023 г. по описа на РУР. за това, че за времето от 03.00 часа до 22.00 часа на 11.02.2023 г. в м. „Ц.“, землище на с.Е., о.Р., чрез срязване на брадва и резачка, противозаконно са унищожени чужди недвижими вещи – 120 броя овощни дръвчета от различен вид, както и 105 бр. оградни стоманено бетонови кола, собственост на В.Г.Б. от с.Е., о.Р., като стойността на причинената му щета е около 5`000.00 лв., като в хода на разследването по делото не е привлечено наказателно-отговорно лице в качеството на обвиняем. Поради това не е взимана мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда по реда на Раздел II, Глава 7 от НПК.

До настоящия момент в Стадия "Разследване" на досъдебното производство са извършени следните процесуално-следствени действия: извършен е оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол за оглед на местопроизшествие и е извършен разпит на пострадалия В.Г.Б.

След задържане на лицето Н.М. за срок от 24 часа са снети писмените му обяснения, в които същият е посочил, че на 10.02.2023 г. около 09.00 часа е пътувал за г.Г.Д. и се е прибрал след 16.00 часа. След това е отишъл в цех, който стопанисва в с.Е., където чакал баща си да се прибере от г.В. за да разтоварят материал. Прибрали се след 20.00 часа. След 21.00 часа бил в г.Г.Д.. После ходил на механа и дискотека в г.Б. Прибрал се в с.Е. след 03.00 часа.

Посочил е, че не е ходил и виждал градината на Б. и няма нищо общо с това за което е разпитван в полицията.

Към приобщеното ДП се съдържат доказателства установяващи допълнително извършени следствени действия, след издаване на атакуваната заповед: протоколи за разпит на свидетелите М.М. и разпит на К.М., Н.М. и Р.Б. Приобщени са протоколи за предаване на имот, писмо от РДНСК и заповед за задържане на К.М.

Към настоящия момент наказателното производство е спряно с Постановление за спиране на наказателно производство от 13.04.2023 г.

2

В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел К.М. – баща на жалбоподателя, който в показанията си твърди, че на 11.02.2023 г. около 7.00 часа (вечерта) му се обадил сина му и казал, че искат да го закарат в полицията. Посочва, че заедно със съпругата си отишли в Полицията в г.Р. След половин час видял сина му да слиза по стълбите без колан и връзки на обувките. Обадили се на тел. 112 за полицейски произвол. Твърди, че никой не им обяснил защо го задържат като му казали, че „знае за какво“. След което бил задържан и свидетеля. Посочва, че е дал обяснения къде е ходил предния ден. Н. бил освободен на следващия ден, след свидетеля.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения адм. акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност, за което по делото са представени безспорни доказателства.

Обжалваната заповед е в писмена форма и формално съдържа всички изискуеми се за нея реквизити, което обуславя извода за спазена форма на акта. Така видно от съдържанието на обжалваният акт, същият е надлежно изведен и отразен в регистър, посочена е датата и мястото на издаването му, посочени са правните основания за задържането, посочено е името на задържаното лице и адрес на същият, периода на задържане, разяснени са със заповедта и правата на задържаното лице по чл.72, ал.3, 4 и 5 и респ. чл.73 от ЗМВР, като заповедта е подписана от издателя и връчена на адресата. Наред с това обаче, в разглежданата Заповед за задържане на лице липсва фактическо описание на основанието въз основа на което се задържа, като същото би следвало да представляват мотиви към същата и да отговарят на въпросите, защо и в какво качество лицето се задържа. В случая формално е посочено: „данни за извършено престъпление от общ характер във вр- с ДП №55/2023 г. по описа на РУ-Р. по чл.216, ал.1 от НК“ , от което не става ясно кои са причините наложили задържането на Н.М., какво е неговото отношение и съпричастност към извършеното престъпление и започнатото досъдебно производство, като предвид посочване на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, отговорите на тези въпроси се извличат само и единствено по тълкувателен път. Ето защо съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при липса на описание на фактическите основания, довели до задържането на лицето, което във всички случаи обуславя извод за липса на мотиви в адм. акт, което е пречка за надлежно упражняване правото на защита на задържаното лице от една страна, а от друга и препятства съдът да извърши задълбочена и правилна преценка за наличието на правните основания за осъществяване на задържането, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на разглеждания адм. акт.

По съответствието на обжалваната заповед с материалния закон:

Съгласно нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно, законодателят е предоставил на полицейските органи правомощието за издаване на заповед, като процесната за задържане на лице при наличието на посочените от законодателя предпоставки за това, като тази преценка на полицията е в условията на така нар. "оперативна самостоятелност".

Последното означава, че полицейските органи не са длъжни да изследват и издирват категорични доказателства за това, че задържаното лице виновно е извършило от обективна страна конкретно престъпление, а е достатъчно само към датата на задържането, да са събрани достатъчно данни за да се направи разумен и обоснован извод за съпричастност и вероятно участие (авторство) на едно лице в извършването на конкретно разследвано 3 престъпление, като според практиката на съдилищата, дори не е необходимо спрямо задържаният да е повдигнато обвинение за извършването на такова престъпление по смисъла на НПК (в тази насока е решение №3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д.

№7990/2014 г. на ВАС, V-то отделение; Решение №8258/06.07.2015 г. по адм. д.

№14188/2014 г. на ВАС, V-то отделение).

Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление, което е довело до образуване още същия ден на досъдебно производство. Същият ден са проведени процесуално следствени действия, за които обаче няма данни да са свързани по какъвто и да било начин с действия или бездействия от страна на жалбоподателя, с евентуална негова съпричастност към деянието, авторство и съставомерност. Това е така, тъй като по делото не са представени никакви данни, че Н.М. има съпричастност към посоченото престъпление.

Единственото такова се съдържа в обжалваната заповед, което обаче не е достатъчно да обоснове приложената принудителна адм. мярка по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Цитираната норма овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража по реда на ЗМВР представлява принудителна адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН- адм. разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.