Решение № 103 от 08.10.2022, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Сливница, 08.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20221890200353 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Д. Д., действащ като управител на „К.К.И.Б.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

Б., ул. „В.“ № **, с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23-2200179/31.05.2022 г., издадено от Е. И. А. – директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към ИА „Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37/04.05.2004 г./.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.Н. - САК, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от старши юрисконсулт И., който оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 29.03.2022 година свидетелите Й. Г. П., Ц. И. К. и Б. Л. Т. 1 служители при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на строителен обект:

„Многофункционална сграда с търговски обслужващи обекти и жилища“, находяща се в ПИ *** по КККР, УПИ ХХ-1815, кв. 74 по регулационния план на Община Сливница, със строител на обекта „К.К.И.Б.“ ООД. При проверката било констатирано, че жалбоподателят, в качеството си на работодател, не е предприел мерки за ограничаване и намаляване опасността за живота и здравето на работещите, чрез обезопасяване на изградените стълбища и площадки, чрез среден и горен парапет за ръцете и бордова лента за краката или чрез друго алтернативно еквивалентно решение срещу риск от падане от височина.

На основание чл. 404 ал.1 т.3 от КТ, за преустановяване и предотвратяване на констатираните нарушения на 29.03.2022 г. строителномонтажните работи били спрени с нарочен акт за спиране, който е връчен на управителя на „К.К.И.Б.“ ООД на 29.03.2022 г., като в същия на нарушителя са дадени и задължителни предписания, свързани с отстраняване на констатираните нарушения.

На основание чл. 45, ал. 1 АПК контролните органи съставили призовка, която била получена от служителя в обекта, със задължение да я предаде, като в същата било указано на дружеството да представи необходимите документи в сградата на Дирекция Инспекция по труда – София-област на 05.04.2022 г.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол № ПР2211133 от 06.04.2022 г.

За констатираното нарушение на 06.04.2022 г. свидетелят Й. Г. П. – старши юрисконсулт при ДИТСО съставил срещу „К.К.Б.И.“ ООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2200179.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени възражения, с които е оспорил извършването на нарушението.

Въз основа на съставения АУАН, на 31.05.2022 г. инж. Е. И. А. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София издала и процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. Дв бр. 37 от 4 май 2004 г./, като с този административно-наказателен акт на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства , съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели – Й. Г. П., Б. Л. Т. и Ц. И. К.; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 23-2200179 от 06.04.2022 г., протокол № ПР2211133 за извършена проверка от 06.04.2022 г., призовка по чл. 45, ал.

1 от АПК, заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА 2

„Главна инспекция по труда”, заповед № 3-0057/14.01.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 30024 от 08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 3-0025 от 08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № ЧР-27/17.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 1573 от 25.09.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, които са очевидци на случая. Показанията са категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото. От показанията на проверяващите се установява, че при извършената проверка са били констатирани изложените в АУАН нарушения на трудовото законодателство. В показанията на свидетелите се съдържа подробна информация за времето, мястото и обстоятелствата около проверката.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа инстанция формира следните свои правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

По процедурата:

При съставяне на АУАН, респективно при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно от представените по делото заповеди /.

Спазени са и правилата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетели-очевидци, и съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, 3 свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че мястото на нарушението не е било достатъчно ясно посочено, тъй като идентификаторът на поземления имот, посочен в НП, е идентичен с идентификатора на имота посочен и в инвестиционния проект на строителния обект. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на подпис в АУАН на един от свидетелите, тъй като АУАН е подписан и от двамата свидетели.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е предприел мерки за ограничаване и намаляване на опасността за живота и здравето на работещите, чрез обезопасяване на изградените стълбища и площадки на всички нива в сградата, чрез среден и горен парапет за ръцете и бордова лента за краката или чрез друго алтернативно еквивалентно решение, срещу риск от падане от височина. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 61 от Наребда № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37 от 04 май 2004 г./.

Посочената разпоредба на КТ гласи, че р аботодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г., в ред. ДВ бр. 10/2019 г. е предвидено, че паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

В настоящия случай безспорно жалбоподателят има качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 2 от ДР на КТ. В това си качество същият е следвало да осигури здравословни и безопасни условия на труд на своите работници в стопанисвания от него строителен обект. Доколкото дейността на обекта е свързана с полагане на труд и в условия на височина е било необходимо работодателят да предотврати риска от падане чрез предвидените в посочената по-горе наредба начини – различни видове 4 приспособления, съоръжения или ограждения, които биха ограничили възможността работниците да пострадат при осъществяване на трудовата им функция. От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е бил изпълнил задължението си по чл. 275, ал. 1 от КТ и с това е нарушил посочената разпоредба като е допуснал до работа работници на обект, на който не са били осигурени необходимите здравословни и безопасни условия на труд.

По наказанието:

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда налагането на административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен и същият е в минимален размер.

Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.