Определение № 101 от 24.07.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Разград, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно дело № 20233300600308 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Б. А. М. срещу Разпореждане № 190/30.05.2023 г., постановено по нчх дело № 24/2023 год. по описа на РС – Исперих, с което на основание чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът върнал подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх. № 1812/30.05.2023 год. против Присъда № 5/06.04.2023 г., постановена по същото дело и срещу Уведомление за доброволно изпълнение, на основание чл. 182, ал. 2 от ДОПК.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното разпореждане с молба същото да бъде отменено.

Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите в частната жалба, както и съображенията на първоинстанционния съд, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по подадена тъжба от Е. Л. К. против Б. М. А. за извършени от него престъпления по чл.

144, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК. Същото е приключило с постановена Присъда № 5/06.04.2023 год., с която настоящият жалбоподател е признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 146, ал. 1, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева. Уважен е предявения граждански иск за сума в размер на 2000 лева за причинените от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди. Със същата присъда подсъдимия Б. М. е признат за невиновен по

1 повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 144, ал. 1 от НК, като отхвърлил гражданския иск за претърпени неимуществени вреди от това престъпление.

Съдът се произнесъл и по дължимостта на разноските.

Недоволен от постановената присъда в нейната осъдителна част останал подсъдимия Б. А. М., поради което депозирал въззивна жалба с вх. № 1812/30.05.2023 г., с която моли същата да бъде отменена и да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.

С оглед депозираната въззивна жалба, съдът остановил обжалваното разпореждане, с което преценил жалбата за подадена извън срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и на основание чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК върнал същата на жалбоподателя.

Подсъдимият Б. М. останал недоволен от постановеното разпореждане, с което като просрочена е върната въззивната жалба против постановената присъда и депозирал частна жалба срещу разпореждането. След множество указания от първоинстанционния съд, жалбоподателят депозирал редовна и поправена частна жалба против атакуваното разпореждане, по която е образувано и настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира подадената частна жалба за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд преценил, че депозираната въззивна жалба против постановената по делото присъда е подадена извън законоустановения 15-дневен срок за обжалване на същата. В мотивите си първия съд изтъква, че присъдата е произнесена на 06.04.2023 год., в присъствието на подсъдимия М., което се установява от протокола от проведеното открито съдебно заседание. Посочено е, че подсъдимият е бил уведомен за начина и срока на обжалване на присъдата, като в 15-дневния срок не е постъпила въззивна жалба нито от подсъдимия, нито от частната тъжителка. Изтъкнато е, че въззивната жалба срещу постановената присъда е депозираната от подсъдимия повече от месец след влизане на присъдата в сила.

Въззивният съд напълно споделя изложените в обжалваното разпореждане мотиви, като намира същите за правилни и законосъобразни, поради което проверявания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Протоколите от проведените съдебни заседания имат характер на доказателствени средства за извършените действия, за реда по който са извършени, и за събраните доказателства, поради което от изготвения по делото протокол № 117/06.04.2023 година се установява, че съдът е обявил присъдата си в присъствието на страните, включително и на подсъдимия Б.

М., който се е явил лично. От внимателния прочит на протокола се установява, че съдът е изпълнил задълженията си да разясни на страните начините и сроковете за обжалване на обявената присъда. Срокът за обжалване на обявената присъда е 15-дневен и започва да тече от деня 2 следващ деня на уведомяването и изтича в последния ден – чл. 183, ал. 2 от НПК. Присъдата е обявена на 06.04.2023 год. в присъствие на подсъдимия, поради което срокът за обжалване на същата е изтекъл на 21.04.2023 година /присъствен ден/. В срока за обжалване не е постъпила въззивна жалба.

Такава е била депозирана от подсъдимия едва на 30.05.2023 год. поради което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е преценил същата като подадена извън срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и на основание чл. 323, ал.

1, т. 2 от НПК върнал въззивната жалба на жалбоподателя Б. М..

Само за прецизност и в допълнение следва да се посочи, че първоинстанционния съд още в първото по делото открито съдебно заседание /16.02.2023 год./ е разяснил правата на подсъдимия, като същият изрично е изразил становище, че не желае да упълномощава защитник и не желае да му бъде назначен служебен такъв /л. 26 от делото на РС/.

При горните мотиви, настоящият състав на ОС - Разград намери, че атакуваният съдебен акт – Разпореждане № 190/30.05.2023 г., постановено по нчх дело № 24/2023 г. по описа на РС - Исперих, следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 190/30.05.2023 година, постановено по нчх дело № 24/2023 година по описа на Районен съд – Исперих, с което на основание чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК е върната подадената от Б. М. А. въззивна жалба вх. № 1812/30.05.2023 год. против Присъда № 5/06.04.2023 год., постановена по същото дело и срещу Уведомление за доброволно изпълнение на основание. чл. 182, ал. 2 от ДОПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3