Решение № 104 от 12.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Велико Търново, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500199 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.463 ал.2 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Д. Г. против Решение № 439/ 19.12.2022 г. по в.гр.дело № 528/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е оставил без уважение като неоснователна жалбата му против извършеното Разпределение № 10967/ 19.08.2022 г. на суми, постъпили от публична продан на недвижим имот по изп. дело № 721/ 2019 г. по описа на ЧСИ В. М.. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на постановения акт. Съдът не обсъдил оплакването му, че не е бил редовно призован за предявяване на разпределението и не съобразил, че вземанията, включени в разпределението не са достатъчно конкретизирани. Жалбоподателят не сочи защо счита формирания от първоинстанционния съд краен извод за неправилен и не излага оплаквания срещу оценъчната му дейност, а поддържа заявените с жалбата пред ОС оплаквания срещу акта на ЧСИ, че при разпределението не е спазен редът на чл.135 и чл.136 ЗЗД, че неправилно е определен размерът на вземането на взискателя „Юробанк България“ АД към 19.08.2022 г., че неправилно е разпределена сума в полза на ЧСИ, включваща незаплатени авансово дължими от взискателя разноски, за които при това не са изготвени предварително сметки. Моли решението да бъде отменено, да бъде отменено извършеното разпределение и делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение. Прави искане делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание.

1

По делото не е постъпил отговор от взискателя.

Съдът констатира следното: Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, при което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Няма основание разглеждането й да се извърши в открито съдебно заседание.

Пред ЧСИ В. М. е висящо изп. дело № 721/ 2019 г. с взискател „Юробанк България“ АД и солидарни длъжници „Ланд Електрик“ ЕООД и Г. Д. Г. и с присъединени взискатели НАП, Община Русе и Д. С. Н.. Проведена по делото публична продан с период на разгласа от 18.07.2022 г. до 18.08.2022 г. на ипотекиран в полза на Банката – взискател имот е приключила успешно, като имотът е възложен при цена 123 586.60 лв., за разпределението на която сума е изготвено процесното Разпределение № 10967/ 19.08.2022 г. За предявяване на разпределението, насрочено за 24.08.2022 г. длъжникът Г. е уведомен чрез връчена му на 22.08.2022 г. призовка. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя пред ОС – Русе е приета съдебноикономическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение по всички въпроси, свързани с размера на вземанията на взискателите, направените разноски и начислените за тях такси, извършените погашения с предходно разпределение.

При изяснената фактическа обстановка ВТАС намира за правилен и законосъобразен формирания от първоинстанционния съд извод за неоснователност на жалбата на Г.. Съдът детайлно е обсъдил всяко едно от наведените от жалбоподателя оплаквания, като се е позовал на компетентно дадената и обоснована със съдържащите се в приложеното изп. дело документи съдебно-икономическа експертиза. Поради това въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него изчерпателни мотиви. По отношение редовността на призоваването за предявяване на разпределението следва да се посочи, че призоваването цели да запознае страните с разпределението и редовността му не рефлектира върху законосъобразността на извършеното разпределение, която се проверява в рамките на настоящото производство. Редовността на призоваването е релевантна единствено при преценка за спазване на срока за обжалване на акта на съдебния изпълнител, а в случая този въпрос не стои. Неоснователни са всички оплаквания на жалбоподателя: В разпределението ясно са посочени подлежащата на разпределение сума, вземанията на първоначалния и присъединените взискатели по вид, размер и с компонентите, формиращи този размер, дължимите на ЧСИ разноски по изпълнението, свързани с конкретния изпълнителен способ, по основание и размер и редът за удовлетворяване на взискателите и начинът на разпределение. Правилно е посочен актуалният размер на вземането на взискателя „Юробанк България“ АД – 125 405.22 лв., като е отчетено извършеното с предходно разпределение от 02.12.2020 г. погашение на неговото вземане за разноски 5129.58 лв., неолихвяемо вземане за възнаградителна лихва 4916.43 лв., за мораторна лихва 653.80 лв., за такси 225.41 лв., разноски 114 лв., държавни такси 1953.96 лв. и част от 2 адвокатско възнаграждение по изп. лист в размер на 697.54 лв., начислени са дължимите за последващия период – от 22.05.2019 г. до 19.08.2022 г. – лихви върху главницата, каквито жалбоподателят неоснователно счита, че не дължи. Разноските в размер на 1061.20 лв., включени в разпределението в полза на ЧСИ, са конкретизирани по точките на Тарифата и видно е, че всички те са свързани с принудителното изпълнение и избрания способ на изпълнение, при което са били необходими, правилно са начислени от съдебния изпълнител и законосъобразно са включени от него в реда за удовлетворяване по т.1 на чл.136 ал.1 ГПК. Безспорно е, че те са били дължими авансово от взискателя, а не са събрани от него, но съгласно разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 2/ 22.11.2021 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на ЧСИ от длъжника за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. В полза на ЧСИ правилно е начислена дължимата по т.26 от ТТЗЧСИ такса върху събраните суми, върху която е начислен и ДДС и същата законосъобразно е включена в реда за удовлетворяване по т.1 на чл.136 ал.1 ГПК. На Банката правилно е разпределен целият остатък от подлежащата на разпределение сума след приспадане на вземанията за разноски по т.1 и за местен данък в полза на Община Русе по т.2 – сумата 115 477.68 лв., с която е погасена изцяло присъдената й с изп. лист главницата от 91608.29 лв., частично законната лихва в размер на 20 226.86 лв. и адвокатско възнаграждение 3642.53 лв., от които 1693.78 лв. остатък по изп. лист и 1948.75 лв. за производството по изп. дело. Поради изчерпване на сумата, няма остатък за разпределение за следващите редове.

По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна – обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 439/ 19.12.2022 г. по в.гр.дело № 528/ 2022 г. по описа на ОС – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4