Определение № 69 от 25.02.2026, Окръжен съд - Хасково

Мотиви към Определение рег. № 69/25.02.2026г.

Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, вр. чл.25, вр. чл.23 от НК.

Образувано е по предложение на ОП – Хасково, за определяне на общо най- тежко наказание на осъдения М. Д. С., с ЕГН ********** от ******, за осъжданията му по НОХД № 1586/2023г. на РС – Велико Търново и НОХД № 611/2019г. на ОС – Хасково, в размер на най – тежкото от двете, а именно 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим, като се приспадне времето през което е бил задържан и търпял същото по вид наказание по осъжданията включени в съвкупността. С предложението се иска, към определеното общо наказание „лишаване от свобода“ , да се присъединят на осн. чл.23 ал.2 и ал.3 от НК, наказанието „лишаване от право да управлява да управлява МПС за срок от 5“ години, наложено на осъдения от ОС – Хасково и изцяло наказанието глоба в размер на 1278,23 евро / 2500 лв./ наложено му по от РС – Велико Търново. По отношение на осъждането по НОХД № 833/2019г. на РС – Хасково, в предложението се твърди, че то не следва да се включи в съвкупността, поради настъпила за него реабилитация по право по чл.86 от НК, която заличила последиците му .

В съдебно заседание, представителят на ОП – Хасково поддържа направеното предложение за определяне на общо наказание на осъдения. Иска от същото да се приспадне и времето на задържането му по НОХД № 1586/2023г. на РС – Велико Търново за което представя одобреното по това дело споразумение, като счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК.

Назначеният служебен защитник на осъдения, намира предложението на прокурора за основателно и иска да бъде уважено както определеното общо наказание „ лишаване от свобода“ на осъдения да се изтърпи при първоначален „лек“ режим.

Осъдения в личната си защита, се придържа към изложеното от служебният му защитник, в последната си дума изразява съжаление.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

М. Д. С., е роден на ***** в *****, ***** гражданин, ******, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *******, в момента в *******.

Според приложената справка за съдимост, придружена със заверени преписи от бюлетини за съдимост, същият е осъждан както следва:

Със споразумение № 123/ 23.07.2019г. одобрено и влязло в сила на същата датата, постановено по НОХД № 833/2019г. по описа на РС - Хасково, С. е осъден за извършено на 10.07.2019г. престъпление по чл.343б ал.3 от НК, на 3 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, „глоба“ в размер на 250лв. и на осн.чл.343г. му е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, от което е приспаднато времето през което е бил лишен от това право по административен ред. Според отбелязването в справката и бюлетина за съдимост, глобата е платена на 29.07.2019г., наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е изтърпяно на 10.01.2021г. и по това осъждане на 23.07.2022г. е реабилитиран по право, по реда на чл. 86 от НК, реабилитацията е отбелязана на 08.09.2022г.

Следващото осъждане на С. е по НОХД № 1586/2023г. на РС – Велико Търново, по което със споразумение № 283/06.11.2023г. одобрено и влязло в сила на посочената датата, е осъден за извършено на 26.10.2023г. престъпление по чл.281 ал.2 т.1 пр.1, т.3, т.5, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок от 4 години и „глоба“ в размер на 2500 лв. На осн. чл. 59 от НК, е приспаднато времето през което е бил задържан и 1 с мярка за неотклонение „задържане под стража“ , считано от 27.10.2023г. Видно от представения от прокурора в съдебно заседание, заверен препис на протокола от проведеното по това дело съдебно заседание в което споразумението е одобрено, на същата дата – 06.11.2023г. след одобряване на споразумението е отменена мярката му за неотклонение „задържане под стража“ и осъденият е освободен от съдебната зала.

Последното осъждане на С., е по НОХД № 611/2019г. по описа на ОС – Хасково, по което с Присъда № 260003/ 22.08.2022г., влязла в сила на 22.12.2025г., е осъден за извършено на 21.05.2018г. престъпление по чл.343а, ал.1 б. „Г“ предл.1, вр. чл. 343 ал.4, вр. ал.3, пр. 2, б.

„Б“ пр.1, вр. ал.1 б. „В“, вр. чл.342 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На осн. чл.343г от НК му е наложено и наказание „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години. С присъдата, на осн. чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК, на С. е определено едно общо наказание измежду наложеното му със същата присъда и наказанието по НОХД № 833/2019г. на РС – Хасково, в размер на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, към което на осн. чл.23 ал.2 и ал.3 от НК, са присъединени наказанията глоба в размер на 250 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от 5 години. На 29.12.2025г. осъденият е бил приведен в *****, за изтърпяване на това общо наказание „лишаване от свобода“, от което според постъпилите от затвора данни, към 25.02.2026г. е изтърпял фактически 1 месец и 26 дни и има остатък 2 години, 4 месеца и 4 дни.

При така установените обстоятелства, съдът намира предложението на ОП – Хасково, за определяне на общо наказание на осъдения по реда на чл.25, вр. чл.23 от НК, за допустимо и основателно. Това е така защото макар с влязлата в сила присъда по НОХД № 611/2019г. по описа на ОС – Хасково, на С. да е било определено едно общо наказание по правилата на съвкупността по това дело и по НОХД № 833/2019г. на РС – Хасково, то към този момент при постановяване на присъдата по НОХД № 611/2019г. на ОС – Хасково, която последна по време е влязла в сила, не е било известно осъждането му по НОХД № 1586/2023г. на РС – Велико Търново, което е и новото обстоятелство, налагащо преразглеждане на определената вече съвкупност, както е указано и в Т.Р. № 3/09г. на ОСНК на ВКС. В случая по отношение на осъжданията на С., предвид датата на извършване на престъпленията и влизане в сила на съдебните актове по всяко едно от тях, са възможни две групирания по правилата на чл.25, вр. чл.23 от НК, защото престъплението за което е осъден по НОХД № 611/2019г. на ОС – Хасково, е едновременно в съвкупност с тези по НОХД № 833/2019г. на РС – Хасково и НОХД № 1586/2023г. на РС – Велико Търново, но деянията по последните две не са в съвкупност по между си. Първото възможно групиране, е направеното с последната влязла в сила присъда по НОХД № 611/2019г. на ОС – Хасково, но за осъждането по НОХД № 833/2019г. на РС – Хасково включено в тази съвкупност, С. е реабилитиран по право, по реда на чл.86 от НК. Отбелязването на реабилитацията в бюлетина за съдимост за това осъждане, е след постановяване на присъдата по НОХД № 611/2019г. на ОС - Хасково, но фактически реабилитацията е настъпила на 23.07.2022г. - преди постановяване и влизане в сила на цитираната присъда и макар тази реабилитация да е непълна, тя е заличила осъждането на С. по НОХД № 833/2019г. на РС – Хасково и отменила последиците на това осъждане за вбъдеще, съгласно чл.85 от НК, доколкото при определяне на общо наказание по правилата на съвкупността, не е предвидено обратното в закон или указ. Ето защо осъждането по НОХД № 833 /2019г. на РС – Хасково, не следва да бъде взето предвид при определяне на общото наказание. В случая втората възможна съвкупност, която е и по- благоприятна за осъдения, е чрез определяне на общо наказание за осъжданията му по НОХД № 1586/2023г. по описа на РС – Велико Търново и НОХД № 611/2019г. по описа на ОС – Хасково.

Престъпленията по тези две НОХдела са извършени от С. при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК, преди да има влязла в сила присъда по между им и за тях съдът му се определи на осн. чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК, едно общо 2 наказание в размер на най – тежкото измежду наложените му, а именно 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, от което на осн.чл.25 ал.2 от НК приспадна времето, през което осъденият е бил задържан и е търпял наказание „лишаване от свобода“, по присъдите включени в съвкупността. Към така определеното общо наказание “лишаване от свобода“, на осн. чл. 25 ал.1, вр. чл.23 ал.2 и ал.3 от НК, съдът присъедини изцяло наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години“ и наказанието „глоба“ в най високият й размер, а именно 2500 лв. според равностойността й в евро предвид приемането му като единствено платежно средство в Р. България, а именно 1278,23 евро. Макар по едното от осъжданията включени в посочената съвкупност, изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ да е било отложено по реда на чл.66 от НК, то тази преценка на осн. чл.25 ал.4 от НК в настоящото производство следа да се извърши наново, понеже включените в съвкупността осъждания губят самостоятелното си правно значение и доколкото по друго осъждане включено в съвкупността, наложеното наказание “лишаване от свобода“ е ефективно и се касае за престъпления с висока степен на обществена опасност, съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на С. и постигане целите на чл.36 от НК, същия следва да изтърпи определеното му общо наказание от 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ ефективно, при първоначален „общ“ режим на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС , като за постигане на посочените цели на наказанието, не се налага увеличение на така определеното общо наказание " лишаване от свобода" по реда на чл.24 от НК. Тук следва да се отбележи, че не се споделя доводът на защитата, за определяне на първоначален лек режим на изтърпяване на определеното общо наказание „ лишаване от свобода“, защото съгласно чл. 70 ал.1 от ЗИНЗС, лекият режим не може да се определя като първоначален.

Мотивиран така съдът постанови определението си.

Съдия:

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. ХАСКОВО, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Съдебни

МИЛЕНА М. ДЯКОВА заседатели: НЕЛИ К. КАРАВЕЛОВА при участието на секретаря Г К. в присъствието на прокурора Н. С. Т. като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно дело № 20265600200023 по описа за 2026 година въз основа на доказателствата по делото и закона и на осн. чл.306 ал.1 т.1 от НПК, вр. чл.25, вр. чл.23 от НК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ на осъдения М. Д. С., роден на ***** в гр. ****, български гражданин, неженен, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *******, в момента в ****, едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 1586/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново и НОХД № 611/2019г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в размер на най – тежкото от тях, а именно 2 /две/ години и 6 / шест/ месеца „лишаване от свобода“, което на осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

ПРИСЪЕДИНЯВА на осн. чл.23 ал.2 и ал.3 от НК, към така определеното общо наказание „лишаване от свобода“, изцяло наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години“ и наказанието „глоба“ в размер на 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/ с равностойност в евро - 1278,23 евро / хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три евро цента/.

ПРИСПАДА на осн. чл.25 ал.2 от НК, от така определеното общо наказание „ лишаване от свобода“, времето през което осъдения М. Д. С., с ЕГН ********** и снета по делото самоличност, е бил задържан и е търпял наказание „ лишаване от свобода“, по присъдите 1 включени в съвкупността.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр.Пловдив, в 15дневен срок от днес по реда на глава XXI от НПК.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2