Решение № 1394 от 27.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330111638 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: * против Д. Я.

Я., ЕГН **********, с адрес: * с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1212, 03 лв.

(хиляда двеста и дванадесет лева и три стотинки), представляваща задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от *г., за обект, находящ се в * , както и сумата от 43, 08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2021г. до 28.02.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *. по ч.гр.д. № *. по описа на ПРС, XIV – ти гр. състав.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода *г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в г* имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1212,03 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата от 1212,03 лева, в размер на 43,08 лева за периода * г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи 1 условия. Ответникът имал качество на потребител за процесния период съгласно разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2, ал.1 от ОУ на ВиК – Пловдив. Това обстоятелство било видно и от депозирано от потребителя Заявление за промяна на партида от *г., към което бил приложен и нот.акт за покупко – продажба на нед.имот, с който ответникът придобил право на собственост върху процесния имот. Твърди се, че е депозирал и споразумение по чл.59 от ОУ, с което декларирал съгласието си партидата да се води на негово име. Отчетът в имота на потребителя се извършвал по показания на монтирано в имота измервателно устройство с номер *.

Отчетените количества вода били нанесени в карнетите, като фигурирал и подпис на потребителя, респективно на негов представител. На 23.02.2023г. била връчена покана за доброволно плащане на представител на домакинството на ответника.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело №*г. на ПдРС, ХIV гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост на сумите, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 29.05.2023г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. Ответникът или негов представител не се явява в откритото съдебно заседание. Същият не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като е уведомен за последиците на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца устно в проведеното първо открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, като ответникът е редовно 2 уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.

Едновременно с това, от представените от ищеца писмени доказателства се прави извод и за вероятна основателност на исковата претенция на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 175 лева, от които 75 лева – разноски за заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ПРС, XIV – ти гр. състав ищецът е направил съдебни разноски в общ размер на 75 лева, които също следва да му се присъдят с решението.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.

Я. Я., с ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670 сумата от 1212, 03 лв. (хиляда двеста и дванадесет лева и три стотинки), представляваща задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от *г., за обект, находящ се в * , както и сумата от 43, 08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от *г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № г. по ч.гр.д. № г. по описа на ПРС, XIV – ти гр. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Я. Я., с ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670 сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XIV – ти гр. състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4