Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 17.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15639/2021
Вид
Решение № 185
Подписан
17.01.2022
Състав
ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В. СТ. П. при участието на секретаря П. М. Г. като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело № 20211110215639 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****” № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К., чрез адв. М.Г., против наказателно постановление № Р-10-800/26.10.2021 г., издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за извършени две нарушения на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ. За всяко от тях на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на по 4 000 /четири хиляди/ лв.

В жалбата са изложени доводи в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Като процесуално нарушение е изтъкнато, че фактът на повторността не е отразен в АУАН, с което правото на защита на санкционираното лице е накърнено. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, че датата на извършване на нарушението е определена неправилно и че е нарушен срокът за съставяне на АУАН по чл. 34 ЗАНН. Относно наложеното административно наказание се сочи, че не съответства на тежестта и характера на нарушението, доколкото не са налице отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства. Поддържа се маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения в съвкупност се иска наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно наложената имуществена санкция да бъде преквалифицирана в такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да бъде индивидуализирана в минимален размер.

За проведеното на 13.12.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. ЗД „Б.И.” АД не изпраща процесуален представител, а КФН се представлява от юрк. Н., който в дадения ход по същество моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, о т надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Със заповед № 3-152/14.06.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, била извършена тематична проверка на ЗД „Б.И.” АД по отношение на пазарното поведение на дружеството - практиките при разпространение на застрахователни продукти и уреждане на застрахователни претенции, с оглед съответствието им с разпоредбите на Кодекса за застраховането, актовете по неговото прилагане и с актовете на Европейската комисия по прилагането на Директива 2009/138/ЕО, за периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. В хода на проверката заповед № 3-152/14.06.2021 г. била допълнена със заповед № 3-170/30.06.2021 г., като бил разширен обхватът на тематичната проверка.

В изпълнение на заповед № 3-152 от 14.06.2021 г., с писмо, изх. № РГ-10-449/14.06.2021 г. по описа на КФН, от ЗД „Б.И.“ АД били изискани справки за всички изплатени застрахователни претенции в периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г., справки за всички отказани застрахователни претенции в периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г., справки за всички неуредени застрахователни претенции към 31.05.2021 г., и справки за постъпилите жалби от ползватели на застрахователи услуги в периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г.

На 13.07.2021 г., 15.07.2021 г., 16.07.2021 г. и 19.07.2021 г. в сградата на ЗД „Б.И.“ АД били проведени срещи между представители на дружеството и проверяващия екип от страна на КФН, в който била включена и свидетелката М.С., на длъжност главен експерт в отдел „Проверки на място“, дирекция „Застрахователен надзор“ при КФН, при които били прегледани изисканите от КФН справки.

Въз основа представената от застрахователя писмена документация се установило следното:

1. По претенция № 2010018451:

На 01.07.2020 г. пред ЗД „Б.И.“ АД била предявена претенция от А.М. по повод настъпило застрахователно събитие - претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие. Завеждането на претенцията било удостоверено с № 2010018451 на основание договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/117002091760. На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й.

С писмо, изх. № НЩ-3982/14.07.2020 г. по описа на ЗД „Б.И.“ АД, застрахователят уведомил увреденото лице, че по претенцията е определено застрахователно обезщетение в размер на 75 000 лв., и поискал представяне на данни за банкова сметка или пълномощно по 2 смисъла на чл. 338, ал. 1 от КЗ. На 18.12.2020 г. били представени данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение. Впоследствие, на 25.03.2021 г., между ЗД „Б.И.“ АД и А.М. било сключено извънсъдебно споразумение, с което застрахователят се задължил да изплати застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв. В споразумението било уговорено обезщетението да бъде изплатено на части, както следва: в срок до 25.04.2021 г. - 40 000 лв.; в срок до 25.05.2021 г. - 30 000 лв., и в срок до 25.06.2021 г. - 30 000 лв.

От представените справки и от документите по претенция № 2010018451 обаче проверяващият екип от КФН констатирал, че дружеството не било изплатило уговореното обезщетение, предвид факта, че падежът на последната част от него настъпил на 25.06.2021 г. След извършена служебна проверка към 08.09.2021 г. в Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска /ЕИСОУКР/, свид. С. установила, че ЗД „Б.И.“ АД е подало данни за извършено на 18.08.2021 г. плащане по претенция № 2010018451 в размер на 50 000 лв.

2. По претенция № **********:

На 24.08.2020 г. пред ЗД „Б.И.“ АД била предявена претенция от Д.Х. чрез адв. З.М. по повод настъпило застрахователно събитие - неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие. Завеждането на претенцията било удостоверено с № ********** на основание договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/119001485912. На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й.

С писмо, изх. № НЩ-4970/27.08.2020 г. по описа на ЗД „Б.И.“ АД, застрахователят уведомил увреденото лице, че по претенцията е определено застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв., и поискал представяне на данни за банкова сметка или пълномощно по смисъла на чл. 338, ал. 1 от КЗ. На 11.10.2020 г. между ЗД „Б.И.“ АД и Д.Х. било сключено извънсъдебно споразумение, с което застрахователят се задължил да изплати застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. в срок от два месеца от сключване на споразумението. На 11.03.2021 г. Х. подала жалба пред ЗД „Б.И.“ АД, в която възразила срещу забавеното изплащане на застрахователното обезщетение.

От представените с писмо, вх. № РГ-10-4-49 от 23.06.2021 г. по описа на КФН, справки се установило, че към 31.05.2021 г. по претенцията не било извършено плащане.

Наред с това, от извършената от свид. С. служебна справка в ЕИСОУКР също не било установено дружеството да е подало данни за извършено плащане към 08.09.2021 г.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства, свид. С. приела, че от страна на ЗД „Б.И.“ АД са извършени две нарушения на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, при което на 15.09.2021 г., и в присъствието на упълномощен представител на ЗД „ Б.И.” АД и двама свидетели, съставила против застрахователя АУАН № Р-06-791/15.09.2021 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата относно всяко от тях.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично 3 фактическо описание на всяко от нарушенията и давайки им аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, заместникпредседателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал против „ЗД Б.И.” АД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 647, ал. 2 и чл.

644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ за всяко от тях му наложил имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката М.С., и писмени - разменената между ЗД „Б.И.” АД и КФН кореспонденция; преписките по претенция № 2010018451 и претенция № **********; заповед № З-2/08.01.2021 г.; заповед № З-152/14.06.2021 г.; заповед № З170/30.06.2021 г.; заварени преписи от НП № Р-10-6/02.01.2020 г. и от решение № 71862/13.04.2020 г. по НАХД № 1351/2020 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав.

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателства и доказателствени средства за обективни, относими, кореспондиращи помежду си и допринасящи за изясняването на правнорелевантните факти.

Посредством показанията на свид. С. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и направените фактически констатации. Депозираното от нея е последователно, логично и допринася за изясняване фактологията по проверката и съставянето на АУАН, поради което съдът го кредитира в цялост.

Показанията на свидетелката в пълна степен кореспондират и с приобщените по делото писмени доказателства, посредством които се изясняват обстоятелствата по извършване на проверката, по настъпване на процесните застрахователни събития, завеждането на щетите и моментът на представяне на относимите документи.

Материалната компетентност на свид. С. по съставяне АУАН следва от длъжностното й качество и по силата на оправомощаването й съгласно приложените заповеди на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, а компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП следва по силата на закона.

От приложените към административнонаказателната преписка преписи от НП № Р-106/02.01.2020 г. и от решение № 71862/13.04.2020 г. по НАХД № 1351/2020 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, се установяват фактът на издаване на НП № Р-10-6/02.01.2020 г., предметът му, санкционираното лице и моментът на влизането му в сила.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН . Налице е редовна процедура по връчването им на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.

Възражението относно неспазване на срока за съставяне на АУАН е неоснователно.

Спазен е тримесечният срок от откриване на нарушителя, който е станал известен на актосъставителя след установяването на всички елементи на всяко от двете описани административни нарушения. Спазен е и двугодишният срок от извършване на нарушенията.

АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на всяко от нарушенията, мястото и времето на извършването му, и дадената правна квалификация. Обстоятелствата при извършването им са точно и ясно конкретизирани. Налице е съответствие между фактическото описание и дадените от актосъставителя и наказващия орган правни квалификации.