Решение № 5887 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5887 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. С.ова при участието на секретаря В.А ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. С.ова Гражданско дело №

20231110138595 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 197974/11.07.2023 г. на В. И. Х., ЕГН **********, В.

В. Х., ЕГН **********, и С. В. Х., ЕГН **********, срещу „............... ЕАД, ЕИК .............., с която са предявени при условията на активно субективно съединение отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника поради погасяването им по давност вземания за сумата от по 1/3 от 2 034,07 лева /или сумата от 678,02 лева всеки поотделно/ – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, за която срещу наследодателя им ...... Х., починал на ....... г., е бил издаден изпълнителен лист от 12.07.2012 г. по гр. д. № 4353/2012 по описа на СРС, 83 състав, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ № 1447/2012 по описа на .......................

В исковата молба, уточнена с писмена молба от 08.12.2023 г., се твърди, че ищците са наследници на закон на ...... Х., срещу когото е бил издаден изпълнителен лист от 12.07.2012 г. по гр. д. № 4353/2012 по описа на СРС, 83 състав, с който последният е бил осъден да заплати в полза на „............... ЕАД следните суми: 2 034,07 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.03.2012 г., 218,51 лева – мораторна лихва, 145,05 лева – разноски по делото. Излага се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано ИД № 1447/2012 по описа на ....................... в хода на което са били извършени валидни изпълнителни действия през 2012 г. и 2013 г., когато е бил наложен запор върху вземания на наследодателя им по банкови сметки. Последващи молби по ИД са били подавани през 2016 г. и 2017 г. Поддържа се, че след 2017 г. по ИД не са били извършвани изпълнителни действия, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК то е прекратено по силата на закона, респективно евентуално извършените след прекратяването му изпълнителни действия са процесуално незаконосъобразни и негодни да прекъснат течението на погасителната давност. Твърди се, че вземанията – предмет на предявените отрицателни установителни искове, са погасени с изтичане на петгодишна давност, считано от 24.01.2017 г., след която дата не са били предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което да се установи недължимост на горепосочените суми.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с което исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Навеждат се доводи, че ищците не са активно легитимирани да предявяват процесните искове, доколкото нямат качеството на длъжници в ИД № 1447/2012 по описа на ЧСИ Биляна Балинова. Евентуално се развиват съображения за неоснователност на исковите претенции, като се твърди, че по воденото срещу наследодателя им ИД са били извършвани регулярно валидни изпълнителни действия, които са възпрепятствали изтичането на петгодишната погасителна давност. Моли се за прекратяване на производството по делото като недопустимо, евентуално за постановяване на 1 съдебно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено и прието Удостоверение за наследници изх. № РЛН21-УГ5116866/11.10.2021 г., издадено от Столична Община – район „Люлин“, видно от което ...... Х., ЕГН **********, е починал на ....... г., като е оставил за свои наследници по закон следните лица:

В. И. Х., ЕГН ********** – съпруга, В. В. Х., ЕГН ********** – син, и С. В. Х., ЕГН ********** – син.

По делото е изискано и представено в заверен препис копие от изпълнително дело /ИД/ № 20238560401447/2012 по описа на ....................... с рег. № 856 на КЧСИ . От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:

Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 12.07.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 4353/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, с молба от 24.07.2012 г. „............... ЕАД е поискала образуването на изпълнително производство срещу ...... Х. пред ....................... с рег. № 856 на КЧСИ. С молбата е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на изпълнението.

От приложения към молбата за образуване на ИД изпълнителен лист от 12.07.2012 г. се установява, че той е издаден в полза на „............... ЕАД и с него лицето ...... Х. се осъжда да заплати на посоченото дружество следните суми: 1./ 2 034,07 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода м.05.2010 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва от 06.03.2012 г. до изплащане на вземането, 2./ 218,51 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2010 г. – 13.02.2012 г., и 3./ 145,05 лева – разноски по делото.

До длъжника ...... Х. е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 29029/22.08.2012 г., ведно с приложена към нея постановената заповед за изпълнение, връчена на длъжника на 27.10.2012 г. – чрез залепване на уведомление. Със същата, на основание чл. 428, ал. 1 ГПК, ЧСИ е поканил длъжника в двуседмичен срок от получаването на поканата да изпълни доброволно задължението си по подлежащия на изпълнение акт, приложен към поканата.

На 27.08.2012 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до ..............“ ЕАД, получено на 03.09.2012 г., с което е наложил запор върху вземанията на длъжника в посочената търговска банка. С молба от 12.09.2012 г. ..............“ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител, че ...... Х. има открита банкова сметка при банката.

С Уведомление за наложен запор на МПС изх. № 29599/29.08.2012 г. ЧСИ е уведомил СДВР – Пътна полиция за наложен запор върху притежавано от ...... Х. МПС. С писмо от 10.09.2012 г. СДВР е уведомило ....................... че на 10.09.2012 г. е бил наложен запор на притежаваното от ...... Х. МПС, на основание получено от ЧСИ уведомление, входирано в СДВР с вх. № Я47836/05.09.2012 г.

На 24.06.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до множество търговски банки в страната /л. 41 – л. 57 от ИД/, като по ИД не се установяват постъпили съобщения от банките – адресати на запорните съобщения касателно открити при тях банкови сметки на името на ...... Х..

С молба вх. № 07713/23.02.2016 г. взискателят е отправил искания към ЧСИ за извършване на справки в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и за насрочване на опис на притежавани от длъжника движими вещи.

С молба вх. № 06900/24.01.2017 г. взискателят е отправил искания към ЧСИ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение и/или пенсия.

Видно от извършена на 09.03.2023 г. справка по ИД лицето ...... Х. е починал на ....... г.

По ИД не се установяват извършени от съдебния изпълнител действия по спиране на ИД съобразно нормата на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, нито за конституиране като длъжници по ИД на наследниците на починалия длъжник.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 45818/22.12.2023 г., обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 07.02.2024 г., съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, като безспорни между страните следните обстоятелства: 1./ по гр. д. № 4353/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, е бил издаден изпълнителен лист от 12.07.2012 г. срещу ...... Х., с който той е бил осъден да заплати в полза на „............... ЕАД следните суми: 2 034,07 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.03.2012 г., 218,51 лева – мораторна лихва, 145,05 лева – разноски по делото; 2./ въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано ИД № 1447/2012 по описа на .......................

2

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото са включени отрицателни установителни искове за установяване в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество по 1/3 от процесните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 12.07.2012 г. по гр. д. № 4353/2012 по описа на СРС, 83 състав, в полза на „............... ЕАД срещу наследодателя им ...... Х., починал на ....... г., поради погасяването им по давност.

По доводите за недопустимост на исковете, релевирани в писмения отговор, съдът намира същите за неоснователни, респ. съдът счита предявените искове за допустими при следните съображения:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно посочените норми уреждат защита на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание (а дори и да не предприел такива, тъй като разполага с възможността за това по всяко време въз основа на субективната си преценка), като тази защита може да се основава само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно със защитата, регламентирана в чл. 439 ГПК, може да се ползва и наследник на лице, срещу което е било издадено изпълнително основание, тъй като съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници. От друга страна, давността е институт, който не се прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал.

1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, вкл. поради погасяване на задължението по давност. С оглед изложеното съдът намира, че ищците са активно легитимирани да водят исковете по чл. 439 ГПК.

По основателността на предявените искове:

В съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в настоящия процес подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.