Решение № 7689 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7689 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100515031 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13689 от 10.07.2024г., постановено по гр. дело № 62414/2022г. по описа на СРС, 28-ми състав е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на В. Н. К., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2801,95 лева – цена за доставена за периода месец май 2019г. – месец април 2021г. до топлоснабден имот с адрес: София, ул. ****, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.08.2022г. до окончателното плащане; сумата от 391,79 лева– лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020г. – 09.08.2022г. и сумата от 12 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2019г. – месец април 2021г., ведно със законната лихва от датата 16.08.2022г. до окончателното плащане – вземания по Заповед за изпълнение № 24876/31.08.2022г. по частно гражданско дело № 44375/2022г. по описа на Софийския районен съд, 28-ми състав, като са отхвърлени претенциите за сума в размер на разликата над 2801,95 лева до пълния претендиран размер от 3835,60 лева – цена за топлинна енергия; сума в размер на разликата над 391,79 лева и пълния претендиран размер от 489,09 лева; сума в размер на разликата над 12 лева до пълния претендиран размер от 44,45 лева – цена за дялово разпределение, и 9,26 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 31.08.2019г. – 09.08.2022г. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. К. да плати на 1

„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 357 лева – разноски в исковото производство, и сумата от 137,57 лева – разноски в заповедното производство. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. „Топлофикация София“ ЕАД да плати на адв. С. К. К. сумата от 53,56 лева – хонорар по делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. Н. К. срещу Решение № 13689 от 10.07.2024г., постановено по гр. дело № 62414/2022г. по описа на СРС, 28-ми състав в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 391,79 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 09.08.2022г. В жалбата са изложени съображения, че съдът неправилно бил признал за установени претендираните лихви след като ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането на ответника в забава за процесния период. С оглед на което намира, че акцесорната претенция била неоснователна. Счита, че съгласно приложимите ОУ длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане на цената на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т.е. не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само по задълженията по общите фактури. Поддържа, че по делото не били ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответникът бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин.

Предвид което следвало да се приеме, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД била неоснователна и подлежала на отхвърляне. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е уважен иска за сумата от 391,79 лева, лихва за потребена енергия и в частта за разноските. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика бил взел мотивирано и обосновано решение. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем сървисис“ ЕООД.

Решение № 13689 от 10.07.2024г., постановено по гр. дело № 62414/2022г. по описа на СРС, 28-ми състав в частта, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, по отношение на В. Н. К., че дължи сумата от 2801,95 лева, цена за доставена за периода месец май 2019г. – месец април 2021г. до топлоснабден имот с адрес: София, ул. ****, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.08.2022г. до окончателното плащане, както и 12 лева – цена за услугата „дялово 2 разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2019г. – месец април 2021г., ведно със законната лихва от датата 16.08.2022г. до окончателното плащане – вземания по Заповед за изпълнение № 24876/31.08.2022г. по частно гражданско дело № 44375/2022г. по описа на Софийския районен съд, 28-ми състав, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за разликата над уважения размер от 2801,95 лева до пълния претендиран размер от 3835,60 лева, както и за разликата над уважения размер от 391,79 лева до пълния претендиран размер от 489,09 лева, както и в частта за разликата над 12 лева до пълния претендиран размер от 44,45 лева, както и за сумата от 9,26 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 31.08.2019г. – 09.08.2022г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В конкретния случай първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уважен до размера от 2801,95 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот с адрес: София, ул.

****. Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно установените със сила на присъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно валидно възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Т.е. на етапа на въззивното производство е установено съществуването и размера на главния дълг.

Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който единствено въззивният съд дължи произнасяне съобразно принципа на ограничения въззив, е свързан с изпадането на ответника в забава. По този въпрос въззивният съд намира следното:

По отношение на процесните вземания с оглед процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г., а не ОУ от 3

2014г., както неправилно е посочил въззивника. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.

Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От приетите по делото доказателства се установява, че дружеството-ищец е издал обща фактура № 1005511315 от 31.07.2020г. за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. и обща фактура № 1014058401 от 31.07.2021г. за отчетен период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. като се претендира мораторна лихва за периода от 15.09.2020г., т.е. след изтичане на предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане.

С оглед гореизложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет- страницата на дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора, в какъвто смисъл са възраженията на въззивника. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия. Във въззивната жалба не са въведени доводи по отношение на размера на обезщетението за забава. Предвид което въззивният съд следва да приеме, че правилно СРС е определил размерът на мораторната лихва за двата отоплителни сезона върху приетия от него за основателен размер на вземането за цена на топлинна енергия.

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд в частта, с която е бил уважен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 391,79 лева, обезщетение за забава върху цената на топлинна енергия, е правилно и законосъобразно. При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията си по чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има единствено въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, което не е сторило разноски, а претендира единствено 4 юрисконсултско възнаграждеине, чийто размер съдът определи на сумата от 100 лева.

С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13689 от 10.07.2024г., постановено по гр. дело № 62414/2022г. по описа на СРС, 28-ми състав, в обжалваната част, с която е признато за установено, че В. Н. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 391,79 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 09.08.2022г., за която сума е била издадена Заповед за изпълнение № 24876/31.08.2022г. по ч.гр. дело № 44375/2022г. по описа на СРС, 28-ми състав.