Решение № 67 от 22.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Благоевград, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20211200900153 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Ищец в процеса е „****“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, ул. „****“ № *, представлявано от К.А.М..

Претенциите са насочени срещу „****“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. П., ж. к. „*****“, шосето за С., представлявано от В.Н.Г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е носител на лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ от краен снабдител на териториите на общините Кюстендил, Монтана, П., Мездра, Банско и Разлог. В това си качество фирмата снабдявала с природен газ ответника по силата на сключен договор за предоставяне на услуги /договор за разпределение и снабдяване с природен газ № CNT-103082/18.05.2015 г./ и приложимите към него общи условия за разпределение и снабдяване с природен газ от 18.05.2015 г., чието действие продължавало и сега. Обектът на ответника се намирал в гр. П., ж. к. „*****“, шосето за С.. По силата на договора и общите условия, ищецът се задължил да доставя на ответника природен газ в минимални годишни количества по приложение I към договора, с договореното по спецификация за съответната година количество, качество и налягане съгласно приложение II /минимални количества/ и приложение IIR /очаквана реална консумация/ към договора, срещу задължение на ответника да приема и заплаща природния газ. Съгласно чл. 1.2 от общите условия, минималните количества по чл. 1.1 били задължителни за страните. Те се доставяли и 1 приемали на база месечни и тримесечни спецификации, уговорени от страните, съгласно приложение II към договора. За 2018 г. страните уговорили годишна програма за заявени количества природен газ и резервиран капацитет, с която изменили приложения II, IIR и III към договора. Ищецът изпълнявал надлежно и точно всички свои задължения по договора, като доставял природен газ в договорените количества и налягане, при точно спазване на поетите ангажименти. Не така стоял обаче въпросът с изпълнението от страна на ответника. В писмо от последния с изх. № 97/12.12.2018 г. се съдържало извънсъдебно признание за наличие на просрочени и неплатени задължения. Месечните актове за октомври и ноември 2018 г. удостоверявали количеството потребен природен газ. Съгласно чл. 6 от договора, ответникът трябвало да заплаща с банкови преводи по сметката на ищеца договореното прогнозно месечно количество природен газ за съответния месец, на части, както следва: до 20-то число на месеца, предхождащ месеца на доставката - 50 % от стойността на заявеното количество за следващия месец, и до 7-мо число на месеца на доставката - оставащите 50 % от стойността на заявеното количество природен газ за месеца. Съгласно чл. 7 от договора, в края на отчетния период, на база месечния акт по чл. 6.1 от общите условия, се извършвало изравняване на вземанията между стойностите на авансово заплатените количества природен газ и реално потребените, по действащата цена в месеца на доставка за цялото количество природен газ, а на основание чл. 5.1, ал. 2 от общите условия вр. чл. 7 от договора, плащането се извършвало до 7-мо число на месеца, следващ доставката. Според чл. 7.1 от общите условия, ако не бъде извършено плащане в сроковете по чл. 5.1, ал. 1 и 2 от общите условия, а именно - до 7-мо и 20-то число на съответния месец, а за изравнителната фактура - до 7-мо число на месеца, следващ доставката, купувачът дължал неустойка в размер на 1/360 от законната лихва /ОЛП + 10 пункта/ върху дължимата сума, за всеки просрочен ден, до окончателното плащане. Задълженията на ответника за разпределение, снабдяване, доставка, пренос, достъп, акциз и ДДС на природен газ възлизали на 476 436,94 лв. и включвали следните суми: а/ 111 552,62 лв. за октомври 2018 г., по фактура № 4602686022/04.10.2018 г. /главницата по фактурата била в размер на 227 941,14 лв., но поради извършени частични плащания и прихващане, бил налице неплатен остатък от главницата в размер на 111 552,62 лв., с включен ДДС/; б/ 30 800,93 лв., представляващи неустойка за забава, начислена върху неплатения остатък от главницата по фактура № 4602686022/04.10.2018 г., за периода от 02.12.2018 г. до 17.09.2021 г. На 26.10.2018 г. постъпило плащане от длъжника в размер на 50 000 лева, с които били погасени негови задължения по фактура № 4602686022/04.10.2018 г., а именно - главница в размер на 48 860,29 лв. и лихва за периода от 09.10.2018 г. до 26.10.2018 г., в размер на 1139,71 лв. На 07.11.2018 г. било извършено друго плащане от длъжника, в размер на 40 000 лева, с което били погасени 39 403,07 лв. от главницата по фактура № 4602686022/04.10.2018 г., а с останалата част от сумата била 2 покрита лихва по същата фактура, натрупана за периода от 27.10.2018 г. до 07.11.2018 г., в размер на 596,93 лв. Тези 2 частични плащания представлявали признаване на задълженията на ответното дружество към ищеца. С кредитно известие № 7116867363/30.11.2018 г., в размер на 30 785,53 лв., било извършено прихващане с част от главницата по фактура № 4602686022/04.10.2018 г., за сумата от 28 125,16 лв., а с останалата сума били покрити лихви по фактури с № 4602686022/04.10.2018 г., 4602686192/01.11.2018 г. и 7116865991/31.10.2018 г., общо за 2660,37 лв.; в/ 38 810,09 лв. за октомври 2018 г. по фактура /дебитно известие/ № 7116865991/31.10.2018 г.; г/ 10 715,92 лв., представляващи неустойка за забава, начислена върху главницата по фактура /дебитно известие/ № 7116865991/31.10.2018 г., за периода от 02.12.2018 г. до 17.09.2021 г. Заявените от ответника количества природен газ за октомври били 310 000 куб. м., но реално потребените били 384 972 куб. м. Именно за потребеното в повече количество природен газ - 74 972 куб. м., била издадена споменатата окончателна фактура /дебитно известие/ № 7116865991/31.10.2018 г., към фактура № 4602686022/04.10.2018 г.; д/ 220 567,46 лв. за ноември 2018 г., по фактура № 4602686192/01.11.2018 г. Заявените количества газ от ответника за ноември били в размер на 300 000 куб. м., а реално потребените - 263 506 куб. м. За разликата било издадено вече посоченото кредитно известие № 7116867363/30.11.2018 г., за 30 785,53 лв. С него било извършено прихващане с част от главницата по фактура № 4602686022/04.10.2018 г. - 28 125,16 лв., а с останалата сума били покрити лихви по фактури с

№

4602686022/04.10.2018 г.,

4602686192/01.11.2018 г. и

7116865991/31.10.2018 г., в общ размер на 2660,37 лв.; е/ 60 901,13 лв., представляващи неустойка за забава, начислена върху главницата по фактура № 4602686192/01.11.2018 г., за периода от 02.12.2018 г. до 17.09.2021 г.; ж/ 2459,02 лв., дължими от ответника за резервиран капацитет за достъп до газопреносната мрежа за четвъртото тримесечие на 2018 г. и отразени в дебитно известие № 7116868889/10.01.2019 г.; и з/ 629,77 лв., представляващи неустойка за забава, начислена върху главницата по дебитно известие № 7116868889/10.01.2019 г., за периода от 12.02.2019 г. до 17.09.2021 г. Описаните фактури, дебитни известия и кредитни известия не били оспорени от страна на ответника. Последният многократно бил канен да погаси задълженията си, но не го сторил. Ето защо се претендира неговото осъждане да заплати на ищеца главница от общо 373 389,19 лв., за която са съставени фактура № 4602686022/04.10.2018 г., дебитно известие № 7116865991/31.10.2018 г., фактура № 4602686192/01.11.2018 г. и дебитно известие № 7116868889 от 10.01.2019 г., законната лихва за забава върху тази главница, считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване, неустойка за забава, изчислена към 17.09.2021 г., в общ размер на 103 047,75 лв., и разноските по делото.

С отговора на исковата молба се застъпва позицията, че претенциите са допустими, но се явяват неоснователни. Ответникът не бил неизправна страна по договора, защото 3 бил заплатил всички дължими суми за доставения и изразходван от него природен газ.

Измервателните уреди на ищеца били неизправни и не отчитали правилно.

Доставчикът едностранно извършил преизчисляване на реално потребените от ответника количества природен газ през октомври и ноември 2018 г., като не спазил посочената в договора процедура. Не било установено реалното количество подаден и приет природен газ. Извършеното от ответника преизчисляване било неправомерно и лишено от законово и договорно основание. Оспорват се твърденията в исковата молба, че начислените от ищеца суми за доставен природен газ отговарят на изискванията на закона, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесните фактури и че сумите, отразени в описаните в исковата молба фактури, съответстват на действителните задължения на ответника спрямо ищеца. Оспорва се валидността на представените от ищеца писма, за които същият твърди, че представляват извънсъдебно признаване на процесните задължения от страна на ответното дружество. Оспорва се и валидността на приложените към исковата молба месечни отчети. Твърди се, че цената, която ищецът претендира за доставения от него природен газ, противоречи на правилата на конкуренцията. Не се дължало плащане на заявените в годишната програма количества природен газ за октомври и ноември 2018 г.

Оспорват се доставките на природен газ, обективирани във фактура № 4602686022/04.10.2018 г., дебитно известие № 7116865991/31.10.2018 г. и фактура № 4602686192/01.11.2018 г. Твърди се, че лицето, подписало представените от ищеца писма за потвърждение на задължения, не е имало представителни правомощия. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

С допълнителната искова молба се навеждат твърдения в противовес на изложените в отговора на първоначалната такава. Сочи се, че измервателните уреди са били изправни. На същите редовно били правени изпитания. Реалното потребление на обекта било отчитано всеки ден. Ответникът бил уведомен за това и не изразил възражения нито към техническата изправност на разходомерите, нито към отчетените количества природен газ. Той не представял никакви доказателства, че е погасил задълженията си към ищеца, както и не посочвал какво количество природен газ е потребил през процесния период. Изразеното от ответника становище, че цената, която ищецът претендира за доставения от него природен газ, не отговаря на правилата на конкуренцията, не било относимо към предмета на спора, не било състоятелно и не било подкрепено с каквито и да е доказателства. Цените, по които ищецът разпределял и снабдявал с природен газ ответника, били утвърдени от КЕВР. Оспорените от ответника документи били подписани от изпълнителния му директор. Ищецът стриктно спазил ангажиментите си по сключения между страните договор за разпределение и снабдяване с природен газ.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се сочи, че ищцовото дружество неправилно и необосновано не се е съобразило с решението на 4

Европейската комисия от 24.05.2018 г. и допълнението от 02.03.2020 г. към сключения между „Г.П.“ и „Б“ договор за доставка на природен газ, по силата на които общественият доставчик на природен газ следва да възстанови суми по договори за доставка на природен газ, считано от 05.08.2019 г. В тази връзка бил приет и ЗД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 38 от 2020 г., съгласно който общественият доставчик е длъжен да възстанови суми по договори за доставка на природен газ, за периода 05.08.2019 г. 31.12.2019 г., на крайни снабдители и клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, включително на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Ето защо, при условията на евентуалност, ако все пак съдът решял, че предявените искове са изцяло или частично основателни, се прави възражение за прихващане със сумата от 632 000 лева. Отбелязва се и че доставката на газ е била спряна едностранно от ищцовото дружество, и то без предизвестие. Това станало точно преди да се достигне количество от 5 000 000 куб. м. природен газ, само и само ответникът да не може да се възползва от клаузата за по-ниска цена. Акцентира се и върху факта, че в периода, за който се претендират сумите, ответното дружество е било обявено в несъстоятелност и се е управлявало и представлявало от синдик.