Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 361 от 17.02.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7949/2021
Вид
Решение № 361
Подписан
17.02.2022
В сила
10.03.2022
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл.39 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.39 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т.65 б."б" · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Пловдив, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330207949 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ц.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ---, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4794519, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, жалбоподателят Х., чрез процесуалния си представител адв. С.П., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 29.04.2021г. в 18:51ч. на Републикански път II-64 км.49+500 в посока с. Труд, установено и заснето с АТСС CORDON-M2 MD1196, като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, било прието за установено, че жалбоподателят Х. управлява л. а. „СААБ 900 С“ с рег. № **** със скорост от 78 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Ц.С.Х., ЕГН **********.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП на жалбоподателя Х. е наложена глоба в размер на 50 лв.

Към издадения ЕФ, в административнонаказателната преписка са приложени – снимков материал, справка за регистрация и собственици на превозно средство относно л. а. „СААБ 900 С“ с рег. № ****, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-13444/11.05.2021г., снимков материал, писмо АУ000029 № 33913/09.07.2018г. на Български институт по метрология, Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. на Български институт по метрология, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че от представените по делото доказателства не е надлежно доказано извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон.

Нарушението е установено и заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON-M2.

Техническото средство е одобрен тип за измерване, съгласно представеното в административната преписка писмо АУ000029 № 33913/09.07.2018г. на Български институт по метрология. Годността на АТСС се установява и от приложения по делото Протокол от проверка № 4-СИСИС/12.02.2020г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото средство, в който е дадено заключение, че използваното АТСС съответства с одобрения тип.

Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з2 532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-13444/11.05.2021г.

По преписката е приложен и снимков материал за заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер, който е безспорен в индивидуализацията на МПС-то, географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, както и измерената скорост на нарушителя.

Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорни са обстоятелствата, че л. а. „СААБ 900 С“ с рег. № ****, управляван от жалбоподателя Х. се е движил по Републикански път II-64 км.49+500 в посока с. Труд със скорост от 78 км/ч., след приспаднат толеранс в полза на водача от -3 км/ч.

Съгласно писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление - Пловдив изх. №. 11-00-1054/22.12.2021г., км.49+500 на път II-64 Карлово – Пловдив, посока Пловдив – Труд се намира в района на пътен възел „Пловдив Север“, след сградата на фирмата за козметика „Рефан“.

Нарастването на километража на пътя е в посока Карлово – Пловдив. Пътен знак В26 /60 км/ч/ в посоката Пловдив – Труд е монтиран на 12.11.2019г. преди пътеуказателната табела Ж1, приблизително на км.49+860. Неговото действие се изчерпва след забавителния шлюз и изхода от „Рефан“ км.49+736, преди зоната на пътния възел. Към него няма допълнителна табела Т2. Приблизително на този километър има пътен знак В26 /60 км/, разположен вдясно на пътната връзка за Бургас и въвеждащ ограничението на скоростта за самата пътна връзка. От тази информация настоящият състав достига до извод, че към процесната дата на мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на жалбоподателя, не е действал пътен знак В26 с ограничение на скоростта от 60 км/ч извън населено място, поради което същият не е имал задължение да намалява скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразява с общото правило да се движат с 90 км/ч. Следователно не се установява, от една страна, да е извършено нарушение на правилата за движение при въведено ограничение на скоростта, тъй като не е имало такова, доколкото жалбоподателят Х. е управлявал МПС с допустимата скорост от 78 км/ч извън населено място, а от друга страна се установява и неспазване на правилата за използване на АТСС, 3 тъй като последното е използвано на пътен участък, който не е бил контролиран с ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Наред с горното съдът намира, че са налице основания за отмяна на ЕФ и на друго основание, а именно като издаден в нарушение на правилото на чл.39 ал.4 от ЗАНН, съгласно което за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоба в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.

Необжалваемият минимум по чл.39 ал.2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер на 50 лв. Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с ЕФ. Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон, тя се явява специална спрямо чл.182 от ЗДП. Това е така, защото с разпоредбата на чл.182 от ЗДП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици.

Видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл.182 от ЗДП в зависимост от специалното качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл.182 от ЗДП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на ЕФ или чрез фиш по чл.186 от ЗДП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.

Следователно, всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 от ЗДП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 от ЗДП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лв.

Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на определени наказуеми деяния чрез издаване на ЕФ, подобна на забраната на чл.11 ал.2 изр.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. или на забраната наказанията по чл.182 ал.1 т.6 и ал.3 т.6 от ЗДП, при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез ЕФ. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени погоре изключения при издаването на ЕФ, е следвало да съобрази и правилото на чл.39 ал.4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с ЕФ в хипотеза, когато това е 4 изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.

Същественият характер на нарушаването на забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната инстанция – Решение № 1831/21.10.2020г. по к.а.н.д. № 1789/2020г. на Административен съд – Пловдив, в което е прието, че нормата на чл.39 ал.4 от ЗАНН е специална спрямо чл.182 от ЗДП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, тъй като изключва издаването му.

В този смисъл са и Решение № 2537/20.11.2013г. по к.а.н.д. № 2342/2013г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 488/16.03.2015г. по к.а.н.д. № 170/2015г. на Административен съд – Пловдив.

Законосъобразният ред за ангажирана на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Така констатираното нарушение на процесуалните правила не може да се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда. Нарушението е съществено и неостранимо, като производството изначално е опорочено чрез налагане на наказанието с ЕФ, когато това е изрично изключено от закона.

Само за пълнота на изложението и във връзка с направеното в жалбата възражение, че нарушението е установено в присъствието на контролен орган, съдът намира за необходимо да отбележи, че присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ при мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя, какъвто е настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Така от една страна очевидно е, че когато законодателят в §6 т.65 б.“б“ от ДР на ЗДП посочва, че мобилните АТСС са такива, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, има предвид именно присъствието на контролен орган във връзка с поставяне начало и край на работния процес, а не това, че мобилното АТСС може да функционира в съответствие с изискването на §6 т.65 б.“б“ от ДР на ЗДП само в тези моменти, в които на някакво разстояние от него физически стои контролен орган.