Решение № 39 от 30.05.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Тополовград, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100298 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на “И.Ф.” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Т., ж.к.“И.В.“, ул.“*********, ап.1, представлявано от Б.И.Н. - управител, чрез юрисконсулт А.С.Г.в, против Д. Д. К. с адрес: с.С., общ.Т., ул.“**********, с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че е сключен с ответника Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 354813, сключен на 20.09.2021 г. при условията на ЗПФУР. Процедурата за сключване на договори от разстояние се твърди, че е изпълнена от страна на ответника, в резултат на което на последния е отпуснат кредит с главница в размер на 1000 лева, като сумата е преведена по банкова сметка с титуляр ответника К. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Твърди се, че съгласно договора за кредит, вземането в размер на 1000 лева е с дължими двадесет вноски, всяка от които в размер на 50 лева, за периода 20.10.2021 г. – 13.05.2023 г. Няма плащания покриващи главницата по договора. Изпратен е имейл чрез който на датата на получаването му – 14.07.2022 г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост, като възможността 1 за обявяване на такава е предвидена в глава IX, т.5 от Общите условия към договора. Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от Договора е уточнена договорна лихва с фиксиран лихвен процент в размер на 40,15%, като тази договорна лихва се твърди, че също не е заплатена и е в размер на 237,60 лева. Тъй като са правени опити за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните и тези опити са били неуспешни е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.№ 190/2022 г., и тъй като длъжника не е открит е залепено уведомление и съдът е указал възможността на ищеца да предяви установителен иск и се предявява такъв.

С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с което да се признае за установено по отношение на ответника Д. Д. К., че същия дължи сумата от 1237,60 лева от която: 1000,00 лв./хиляда лева/ главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и 237,60 лв.

/двеста тридесет и седем лева и

60 стотинки/ договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 20.09.2021 г. до 17.06.2022 г.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, но е постъпило писмено становище, в което изрично последният заявява, че е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие и се претендира в случай, че са налице условията на чл.238-239 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение, с което да се уважи изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез назначения му особен представител на 20.02.2023 г. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника и последния не е взел становище по исковата молба.

В съдебни заседания, редовно призован особения представител на ответника не се явява, без да е посочил уважителни причини за това, нито пък е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства – 2

Договор за предоставяне на кредит № 354813 от 20.09.2021 г., Общи условия; кореспонденция във връзка със сключването на договора – 22 листа; нареждане за превод по сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 20.09.2021 г. и 2 бр.дискове със запис на текстовете на Договора и Общите условия и документите по ч.гр.д.№190/2022 г. по описа на ТгРС и назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, го намира за основателно.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.

За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размЯ. на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от ГПК, постановен с определение № 90/22.03.2023 г.

По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на особения представител на ответника в първото и следващото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на разглеждане на делото в негово отсъствие.

По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищеца писмени доказателства и събраните в хода на съдебното дирене също изложени погоре в съответствие с изискуемата предпоставка на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК, у съда се създаде убеждението за вероятна основателност на предявения иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника, с което да уважен предявения иск в размера, в който се претендира.

Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, които 3 съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК възлизат съответно на: по заповедното производство общо в размер на 183,58 лева от които 33,58 лв. – внесена държавна такса и 150 лв. – юрисконсулстко възнаграждение и от съдебното производство общо в размер на 803,76 лв. от които 50 лв. – внесена държавна такса, 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 423,76 лв. – депозит за особен представител и 30 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.

Решението обаче подлежи на отмЯ. от въззивния съд при условията на чл.

240, ал.1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения иск от ищеца “И.Ф.” ЕООД, с ЕИК

**********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Т., ж.к.“И.В.“, ул.“*********, ап.1, представлявано от Б.И.Н. - управител, чрез юрисконсулт А.С.Г.в, ПРОТИВ Д. Д. К. с адрес: с.С., общ.Т., ул.“**********, с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че последния дължи на ищеца сумата от 1237,60 лева от която: 1000,00 лв./хиляда лева/ - главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60 стотинки/ - договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 20.09.2021 г. до 17.06.2022 г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски по заповедното производство общо в размер на 183,58 лв. /сто осемдесет и три лева и 58 ст./, както и разноски по исковото производство общо в размер на 803,76 лева/осемстотин и три лева и 76 ст./.

4

Решението не подлежи на обжалване, но подлежи на отмЯ. от въззивния съд при условията на чл. 240, ал.1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5