Определение № 3447 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3447 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605344 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.323, ал.3 от НПК.

С Разпореждане от 14.07.2026 г., постановено по НОХД № 17690/2025 г. по описа на СРС, съдът е върнал жалба с вх. № 179151/04.06.2026 г. срещу Присъда /посочена в жалбата като решение/ от 26.05.2026 г. по същото дело обратно на подателя Н. Т. Т. чрез пълномощника й – адв. А., като недопустима.

Срещу посоченото Разпореждане /наричано определение/ е постъпила въззивна жалба от Н. Т. Т. чрез пълномощника й – адв. А., в която се сочи, че съдебният акт е неправилен и неоснователен. Навеждат се и доводи, че постановената първоинстанционна присъда е незаконосъобразна.

Въззивният съд, след като прецени доводите в частната жалба и провери изцяло процесуалните действия на първоинстанционния съд във връзка с изискванията на НПК, приема следното:

На първо място, в атакуваното разпореждане от 14.07.2026 г. погрешно е посочено, че съдебният акт подлежи на обжалване в 15-дневен срок по реда на глава 21 от НПК, тъй като в разпоредбата на чл.323, ал.2 от НПК изрично е посочено, че връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на глава 22, но тъй като този срок е посочен от съда, настоящият състав приема, че жалбата е подадена в срок /в този смисъл Реш. №427/2008г. на ВКС, III н.о./.

На следващо място, разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

НОХД № 17690/2025 г. е било образувано пред РС-София по внесен обвинителен акт срещу лицето В.С.Л. с обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. В проведеното разпоредително заседание на 26.05.2026 г. се е 1 явила пострадалата Т. с повереник и е заявила искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец с претенция за обезщетение от 3000 евро имуществени и неимуществени вреди от деянието. Обсъждайки въпросите по чл.248 от НПК, в това разпоредително заседание, съдът е приел, че са налице условията на закона за провеждане на особено производство пред първостепенния съд, а именно такова по глава 28 от НПК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Преминавайки към реда за разглеждане на делото по чл.375 и следващите от НПК, съдът е отказал да приеме гражданския иск и да конституира Н. Т. като граждански ищец и частен обвинител, позовавайки се на нормата на чл.376 от НПК. Уведомил е Т., че може да обжалва отказа за допускането й в процеса като частен обвинител, но не е изчакал обжалването на този отказ /такова не е било извършено/, а е продължил разглеждането на делото и го е завършил на същата дата /26.05.2026 г./ с осъдителна за подсъдимия присъда, с която последният е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ на основание чл.78а от НК.

Срещу присъдата /наричана решение/ на 04.06.2026 г. е подадена жалба, в която се навеждат доводи за незаконосъобразно прилагане на чл.78а от НК, като се сочи наличие на по-тежко престъпление. Последвало е обжалваното с настоящата частна жалба Разпореждане от 14.07.2026 г., с което жалбата на Н.

Т. чрез повереника й е върната, тъй като тя не е страна по делото и няма процесуалното право да обжалва постановения краен съдебен акт - Присъда от 26.05.2026 г.

Въззивният съд намира, че Разпореждането от 14.07.2026 г. е законосъобразно. Първоинстанционният съд е съобразил възможността да проведе съдебното производство по особените правила на НПК, които са били налице, а именно - по реда на глава 28 чрез освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за деянието. Подсъдимият не е бил осъждан, текстът на чл.325, ал.1 от НК предвижда наказание, което е по-малко от три години „лишаване от свобода“ и в проведеното разпоредително заседание пред първата инстанция е представена вносна бележка, удостоверяваща, че имуществените вреди са възстановени от извършителя. При това положение, правилно съдът е отказал да допусне пострадалата Т. като граждански ищец и частен обвинител, тъй като поради особения характер на производството, участието на такива допълнителни страни е недопустимо. По тази причина, след като пострадалото лице (Н. Т.) няма процесуалното право за участие като частен обвинител и/или граждански ищец в наказателното производство, съответно същата не е страна в производството, поради което и няма правото да обжалва постановения краен акт на съда.

Приемайки горното, първостепенният съд е процедирал правилно, връщайки жалбата от 04.06.2026 г., поради което и разпореждането му от 14.07.2026 г. следва да бъде потвърдено.

2

Водим от горното, Софийски градски съд, XVIII-ти въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №9182 от 14.07.2026 г., постановено по НОХД № 17690/2025 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, с което е върната въззивна жалба с вх. № 179151/04.06.2026 г., като недопустима.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3