Определение № 2323 от 10.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2323 гр. Варна, 09.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500404 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 96197/20.12.2023г. отот С. К. И. , ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномощника си адв. П. Х., със съдебен адрес: Варна, ул. Русе, 31, ет.2, ап.3, срещу определение № 14328/03.12.2023г..03.2024г., постановено по гр. д. № 1259/2023г. на ВРС, XХХV-ти състав.

Жалбоподателят не е доволна от обжалваното определение, с което й е предоставено ползването върху целия делбен имот в ***********, като е осъдена да заплаща на С. К. С., ЕГН ********** сумата от 430 лева, представляваща обезщетение за изключително ползване на имота, съразмерно с припадащата се 1/2 ид.ч. в съсобствеността, считано от датата на влизане в сила на определението до окончателното приключване на делото, на осн. чл.

344, ал. 2 от ГПК. Намира, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като тя не е искала да й се предостави ползването на целия жилищен имот. Сочи, че делбеният имот има жилищна и складова част, тя живее в имота постоянно от 2012г. и няма друго жилище. Твърди искането й към съда да е било за предоставите ползването на жилищната част от имота, в която тя живее, ведно с кухнята и едно складово помещение в сутерена. Освен това ответникът е бил поканен и е можел да ползва останалата част от имота, която му е запазена, затова не се налага да му плаща наем. Евентуално, съдът следвало да установи дали тази част надхвърля нейните правата и да я осъди да заплаща наем само за частта, надхвърляща нейната 1/2 ид.ч. Не отрича, че отношенията на страните не са добри, но сочи, че не са и в такъв конфликт, че да не могат да ползват заедно съсобствения имот. Не оспорва, че тя и семейството й ползват 2/3 от процесния имот. Излага, че дворът в имота не е използваем, както и 2/3 от помещенията в избата, и от същите не може да се 1 реализират доходи. Освен това намира, че заключението на вещото лице е за обзаведен имот, но тъй като ответникът няма участие нито в обзавеждането, нито в ремонта на имота, то може да претендира за обезщетение за ползване само на празен имот, и то за действително надхвърлящата правата й част от имота. Отправеното искане се отмени обжалваното определение извън искането й за предоставяне за ползване две жилищни помещения и едно складово помещение в сутеренния етаж, както и в частта, с която е осъдена да заплаща на насрещната страна наем за ползваната от нея част. Евентуално, моля за намаляване на наема.

В срока по чл. 276 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната жалба, като излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 1259/2023г. на ВРС, XХХV-ти състав е образувано по искова молба от С. К. И. срещу С. К. С. ЕГН ********** за делба на следните недвижими имоти, представляващи жилище, находящо се ***********, със застроена площ от 62,27 кв.м., ведно с изба № 3, с площ от 84,20 кв.м., състояща се от пет избени помещения, както и 26,3568% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, и ведно с 60,90 кв.м. ид.ч. от поземления имот върху който е построена; ПИ с идентификатор *** в гр. Бяла, община Бяла, област Варна, местност Дъбрава, с площ от 3998 кв.м.; ПИ с идентификатор *********** в с. Смоличано, общ.

Невестино, обл. Кюстендил, местност Кравяк, с площ от 2124 кв.м.; ПИ с идентификатор *********** в с. Смоличано, общ. Невестино, обл.

Кюстендил, местност Бачов рид, с площ от 361 кв.м.; ПИ с идентификатор *********** с. Смоличано, общ. Невестино, обл. Кюстендил, местност Бачов рид, с площ от 4333 кв.м.

Ответникът, в отговора на исковата молба, отправя искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК по отношение на жилищния имот, като твърди, че жилището се използва изцяло от ищцата, която възпрепятства неговото ползване. Настоява да се разпредели ползването на имота, като същият се предостави за ползване на него, а в условията на евентуалност, ако имотът се предостави за ползване на ищцата, се моли същата да бъде осъдена да му заплаща обезщетение за ползването на имота в размер на 1/2 от месечния пазарен наем, считано от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на делбата.

Ищцата, с молба от 25.10.2023г., оспорва искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като сочи, че ответникът има друг имот, в който живее. Наред с това твърди, че къщата в гр. Варна има жилищна и складова част, че живее в имота постоянно от 2012г., тъй като няма друго жилище, поради което моли да й се предостави ползване на жилищната стая от имота, в която тя живее, ведно с кухнята и едно складово помещение в сутерена по реда на 344 ГПК.

2

В първото открито съдебно заседание уточнява, че иска да ползва първа и трета стая на първия етаж, като поредност след входа, при съвместно ползване на санитарните помещения и една стая в сутеренния етаж. От своя страна ответникът уточнява, че предвид усложнените отношения между съделителите, съжителството им на един етаж, в един обект, който фактически не може да се разпредели реално ползване, не е в интерес на никоя от страните.

С решение № 3856/27.11.2023г. е допуснато да бъде извършена съдебна делба на заявените недвижими имоти между съделителите при равни квоти.

По делото е проведена съдебно-техническа експертиза, по която е установено, че средният месечен пазарен наем за целия процесен имот е 860 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че процесният жилищен имот се ползва от ищцата, мъжът, с когото последната съжителства и от нейната дъщеря.

Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички сънаследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците кои имоти ще ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. По този ред съдът извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство.

Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по този ред има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.

Характерът и целта на привременната мярка обуславят извода, че процесуално легитимиран да иска постановяването й е само невладеещият съсобственик. В случая, искането е направено от ответника, за който е установено по делото, че не ползва имота. Ищцата не е отправила подобно искане, а и да бе, то същото би било недопустимо, предвид безспорно установеното ползване на имота от нея и семейството й. С депозираната от ищцата, непосредствено преди насроченото открито с.з., молба е изразено единствено становище по искането на ответника. В този смисъл неоснователно е оплакването й, че съдът се е произнесъл свръхпетитум.

Произнасянето на съда е съобразено с искането на невладеещата страна. На следващо място, от заключението на вещото лице се установява, че процесният делбен имот представлява етаж от къща - жилище със площ от 62 кв.м., както и сутерен с площ от 84 кв.м., които, обаче, не отговаря на техническите и санитарни норми за живеене. Фактът, че ищцата живее в това жилище заедно с приятеля си и дъщеря си, не се отрича от същата. При тази 3 установеност следва да се приеме, че имотът не може да се ползва заедно от двамата съделители, без значение от актуалните им лични отношения.

Ирелевантно е и възражението на частната въззивница, че не притежава друг жилищен имот, доколкото това обстоятелство би имало значение в определени хипотези за възлагане на неподеляемо жилище, но не и по отношение на мярката то чл. 344, ал. 2 от ГПК. Определената сума за заплащане в полза на ответника е съобразена със заключението на вещото лице и с неговата квота в съсобствеността. Наемната цена е съобразена с фактическото състояние на имота. Въпросите относно извършвани подобрения в делбения имот могат да намерят разрешение във следващата фаза на делбата, но не и в производството по допускане на привременната мярка. Без значение е и обстоятелството дали ищцата може да реализира доходи от ползвания от нея имот, а само това, че имотът се ползва единствено от нея.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14328/03.12.2023г..03.2024г., постановено по гр. д. № 1259/2023г. на ВРС, XХХV-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4