Определение № 512 от 28.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Пловдив, 28.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Н. К. Стоянов като разгледа докладваното от Н. К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300500471 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. М. А., ЕГН: **********, и П. М. Ш., ЕГН:

**********, чрез адвокат К., срещу Определение № 206/06.01.2023 г. постановено по гр. д. № 16417/2021 г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на Определение № 13953/19.12.2022 г., постановено по делото, в частта му за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като общо всички съделители дължат държана такса от 100 лева, а не всеки един от тях по 100 лева, което, което противоречи на нормата на чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Ответната страна по жалбата- К. Р. Ш., ЕГН **********, в писмен отговор счита, че частната жалба е основателна и моли да бъде уважена.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на К. Р. Ш. срещу Н. М. А. и П.

М. Ш., с който се иска допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*******“ №**, бл.

*, ет.*, ап.**. С Решение № 1407/27.04.2022 г., постановено по делото, е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на процесния недвижим имот при квоти, както следва: за К. Р. Ш. – 4/6 ид. части, за Н. М. А. – 1/6 ид. част, и за П. М. Ш.

– 1/6 ид. част. С молба вх. № 103201/16.13.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, 1 страните са посочили, че са постигнали извънсъдебна спогодба, като са представили и доказателства за това. Поради това с Определение № 13953/19.12.2022 г., постановено по делото, производството е прекратено поради прекратяване на съсобствеността, като всеки един от съделителите е осъден да заплати по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса в размер на по 100 лева. Срещу така постановеното определение е била подадена молба от Н. М. А. и П. М. Ш. по чл.248 от ГПК за изменението му в частта за разноските, като се иска държаната такса за всички съделители общо да бъде 100 лева, а не 300 лева/ по 100 лв. за всеки съделител/, по която е постановено обжалваното в настоящото производство определение. Със същото молбата е била оставена без уважение по съображения, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, съгласно, който текст при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба, се събира такса до 100,00 лева, но не по-малко от 25,00 лева. Първоинстанционният съд е приел, че държавна такса се дължи от всеки един от съделителите и същата следва да бъде определена в максимален размер, предвид факта, че по делото е постановено решение в първа фаза на делбеното производство, проведени са две съдебни заседание във втора фаза на делбеното производство, изслушана е експертиза досежно пазарната оценка на имота и неговата поделяемост, приети са за съвместно разглеждане претенции по сметки в делбеното производство, по отношение на които са събирани и доказателства.

Правилно и законосъобразно районният съд е приложил правилото на чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съгласно, което при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лева, но не по-малко от 25 лева. Тази държавна такса се дължи от всеки един съделител отделно, а не от всички съделители заедно, както твърдят жалбоподателите. В конкретния случай, тъй като държавната такса не е фиксирана, а се определя от съда съобразно момента на прекратяването на производството, дължимата от всеки един от жалбоподателите държавна такса трябва да бъде определена в максималния й предвиден размер. Това е така, тъй като по делото има постановено влязло в сила решение, с което е приключила първа фаза на производството по допускането на делбата, проведени са две съдебни заседание във втора фаза по извършването на делбата, приети са за съвместно разглеждане претенции по сметки в делбеното производство.

По така изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №206/06.01.2023 г., постановено по гр.д.

№16417/2021 г. по описа на ПдРС, VII-ми гр.с., с което е оставена без уважение молбата вх. № 105539/23.12.2022 г. на Н. М. А., ЕГН: **********, и П. М. Ш., ЕГН:

**********, за изменение на постановеното по делото Определение № 13953/19.12.2022 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3