Решение № 1245 от 21.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Варна, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110202372 по описа за 2025 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Финхъб" ЕАД, ЕИК 206306842, против Наказателно постановление № 03-2500159/25.04.2025 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) гр. Варна, с което на "Финхъб" ЕАД, ЕИК 206306842 е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда .

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на 1 процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН за проверка на акта с оглед неговата обоснованост и законосъобразност, както и не е събрал допълнителни доказателства за извършеното нарушение преди да се произнесе. На следващо място се твърди нарушение на чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН, доколкото не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и конкретни действия или бездействия на нарушителя.

Направено е възражение, че са изплатени на посочените в жалбата лица дължимите суми за трудови възнаграждения и обезщетения по КТ. Твърди се също така, че е налице "явно маловажен случай" по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Н. Т., която изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, доколкото протоколът с дадени задължителни предписания е връчен лично на изпълнителния директор на едноличното акционерно дружество, като въпреки, че са били изискани впоследствие документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията, такива не са били представени. Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

През месец януари 2025 г. служители на ДИТ - гр. Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното 2 дружество като работодател. В хода на проверката от представените от въззивното дружество документи, в това число и трудови договори и ведомости за заплати и др., било установено, че от страна на въззивното дружество не било изплатено начисленото във ведомост за месец декември 2024 г. парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, на М. А. Ф., ЕГН **********, изпълнявал длъжността "оператор, мониторинг център" във "Финхъб" ЕАД, с прекратено трудово правоотношение със

Заповед

№

ZPO0000000085/06.12.2024 г., считано от 09.12.2024 г.

Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол № ПР2501969/14.02.2025 г., в който били дадени и задължителни предписания едно от които под № 13 било да се изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, на М. Ф., изпълнявал длъжността "системен администратор" във "Финхъб" ЕАД, с прекратено трудовото правоотношение, считано от 09.12.2024 г. Определен бил и срок за изпълнение – 06.03.2025 г.

При последваща проверка през месец март 2025 г. с призовка, връчена на изпълнителния директор на дружеството К. Б. на 11.03.2025 г., били изискани доказателства за изпълнение на предписанието, като такива не били представени, за което бил издаден КП № ПР2509742/28.03.2025 г.

За констатираното нарушение на 28.03.2025 г. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-2500159, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ . Актът бил надлежно предявен и връчен на изпълнителния директор на дружеството К. Б., който го подписал без възражения. Възражения не постъпили и впоследствие по административно наказателната преписка.

На 25.04.2025 г. административно наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, като е приел фактическите констатации, изложени в акта, приел е че въззивното дружество като 3 работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ и наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

След издаване на наказателното постановление част от дължимите суми на св. М. Ф. били изплатени.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства: показанията на св. Г. Л., св. М. М. и писмени доказателства: известие за доставяне, призовка, идентификационна карта, протокол за извършена проверка № ПР2501969/14.02.2025 г.; ведомост; трудов договор между "Сепа Кибер Технологии" ЕАД и М. Ф., допълнително споразумение между "Сепа Кибер Технологии" ЕАД и М. Ф. от 31.07.2024 г.; допълнително споразумение между "Сепа Кибер Технологии" ЕАД и М. Ф. от 25.11.2024 г.; заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Ф.; заявление от М. Ф. до изпълнителни директор на "Финхъб" ЕАД, протокол за извършена проверка № ПР2509742/28.03.2025 г.; заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Извършването на деянието се установява от свидетелските показания на свидетелите - Г. Л., и М. М., които съдът кредитира изцяло като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на свидетелите подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то 4 последният също служи за основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност са еднопосочни.

Посочените доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законо установените реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложеното към административно наказателната преписка заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административно наказателна отговорност и съответно да 5 организира адекватно защитата си, а именно – посочено е следното: при извършена последваща проверка на "ФИНХЪБ" ЕАД, с ЕИК: 206306842 за изпълнение на предписания от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Варна е установено, че не е изпълнено задължително предписание № 13 от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Варна относно изискването: "Работодателят да изплати начисленото във ведомостта за заплати за месец декември 2024 г. парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото, за който не е погасено по давност, на лицето на М. А. Ф., ЕГН **********, изпълнявал длъжността "оператор, мониторинг център" във "ФИНХЪБ" ЕАД, с прекратено трудово правоотношение със Заповед ZP00000000085/06.12.2024 г., считано от 09.12.2024 г., съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда", с краен срок за изпълнение 06.03.2025 г., тъй като до приключване на административното производство от "ФИНХЪБ" ЕАД, ЕИК 206306842 не са представени изисканите с призовка № ПР2509742/10.03.2025 г. доказателства за изпълнение на предписания от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г., в това число и за изплащане на начисленото в платежна ведомост за месец декември 2024 г. парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото, за който не е погасено по давност, на лицето М. А. Ф., ЕГН **********, изпълнявал длъжността "оператор, мониторинг център" във "ФИНХЪБ" ЕАД, с прекратено трудово правоотношение със Заповед ZP00000000085/06.12.2024 год., считано от 09.12.2024 год.

Била посочена и правна квалификация на деянието по чл. 415, ал. 1 КТ.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за 6 нарушение на разпоредбите на КТ и е издал обжалваното наказателно постановление, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на КТ, която следва да намери приложение.

Анализирайки приложимата нормативна уредба, съдът намира, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях е регламентирана възможността контролните органи на инспекцията по труда и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат изброените в отделни точки мерки, каквато е даването на задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването на длъжностни лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и други – чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ.

В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в даването на задължителни предписания на работодателя – въззивното дружество, което предписание не е било изпълнено в предоставения от контролните органи срок.

Доколкото е налице бездействие от страна на дружеството да изпълни предписанията на контролните органи, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по 415, ал. 1 КТ.

По възраженията на въззивното дружество:

Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по същество, т.