Решение № 147 от 09.07.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Добрич, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Ив. М. при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Г. Ив. М. Административно наказателно дело № 20253230200006 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „...“ ..., гр. Б., ЕИК ..., депозирана чрез процесуален представител, против НП № 773242-F750215/06.06.2024г., издадено от Зам. Директор на ТД на НАП Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, на основание чл. 104, ал. 1 от З ОО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лв.

С депозираната пред съда жалба се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Релевират се претенции за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаване на НП, които по своето естество съставляват основание за неговата отмяна и нарушават правото на защита на нарушителя.

В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за законосъобразно.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата, събраните доказателства и становището на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

1

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, при което установи следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в отсъствие на упълномощен представител на жалбоподателя след връчване на покана по надлежния ред (л. 66 от АНД № 1251/2024 г. по описа на РС Р. и л. 22 от АНД № 6/2025 г по описа на РС Добрич ) и в присъствие на двама свидетели, присъствали при съставяне на акта. АУАН е надлежно връчен на упълномощен представител на жалбоподателя и съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено от компетентен административно-наказващ орган, предвид Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния Директор на НАП.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

На 13.12.2023 г. св. С. А . А. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, офис Русе, извършила документална проверка на „...“ ... с ЕИК ... по прихващане и/или възстановяване на ДДС. В хода на проверката св.

А. установила, че „...“ ... с ЕИК ..., в качеството си на работодател, не е внесло по сметка на ТД на НАП Варна, Офис Добрич дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на заетите лица за м. октомври 2023 г., които са били декларирани от дружеството с Декларация обр. 6 с вх. № 08000233154392/24.11.2023 г., в законоустановения срок по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, в конкретния случай в срок до 27.11.2023 г. в размер на 1 795.66 лв., и 10.47 лв. лихва за просрочие на вноската. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол КД-73 № П-03000823217752-П73-002/13.12.2023 г.

Св. А. квалифицирала нарушението като такова по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. В обстоятелствената част на АУАН длъжностното лице изложило подробно и ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението и обстоятелства, при които е извършено. Изрично в акта са посочени документите и писмените доказателства, на които се основава обвинителната теза.

Актът бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на представляващия търговеца, въпреки надлежно отправена към него покана да се яви в държавната институция на определена дата и час за съставяне на АУАН във връзка с извършената проверка.

2

Впоследствие, така съставения АУАН е връчен надлежно на упълномощено лице, което направило възражения. В законоустановения 3дневен срок на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН нарушителят е депозирал възражение пред наказващия орган.

Въз основа на съставения АУАН в законоустановения срок по чл. 34, ал.

3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното Наказателно постановление, с което за процесното административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като му е наложил имуществена санкция в размер на 4 000 лева.

В законоустановения преклузивен срок по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна с правен интерес, оспорил законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, като депозирал жалбата, инициирала настоящото производство.

Описаната фактическа обстановка на административното нарушение съдът намира за безспорно установена от показанията на актосъставителя С.

А. А. и тези на св. В. К. М. и св. П. Й. Г. /присъствали при съставяне на АУАН/, както и събраните по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, че жалбоподателят е годен субект на вмененото нарушение, както и че дължимите здравноосигурителни вноски за м. октомври 2023 г. не са били внесени в законоустановения срок – до 27.11.2023 г.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” от ЗЗО, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване, т. е. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В случая здравно-осигурителни вноски за месец октомври 202 3 г., декларирани в подадената от наказаното лице Декларация обр. 6 е следвало за се внесат най-късно до 27.11.2023 г.

В случая по делото безспорно се установява, че задълж ението за внасяне на осигуровките е декларирано от жалбоподателя с Декларация обр. 6, която съдържа данните за определено от задълженото лице задължение за внасяне на осигурителни вноски, включително тяхната стойност. Т. е. установява се, че задължението е ликвидно и изискуемо.

В този смисъл съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че от обжалваното Наказателно постановление не ставало ясно за колко лица, какъв размер осигуровки, за какъв период от време е следвало да се внесат.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че вмененото нарушение се явява доказано от събраните в хода на 3 производството гласни и писмени доказателства.

В санкцията на правната норма на чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е предвидено санкцониране на работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати с „имуществена санкция „ за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4 000 до 8 000 лв.

При определяне на наказанието в границите на предвиденото от съответния нормативен акт, наказващият орган е отчел всички обстоятелства тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

В тази насока административнонаказващият орган е обсъдил всички обстоятелства от значение за определяне на наказанието, като правилно е преценил, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Действително, по отношение на релевираните доводи за „маловажност“ на извършеното нарушение съдът също намира, че в случая не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Конкретното нарушение, изразяващо се в невнасяне на процесните здравноосигурителни вноски за работниците на санкционирания търговец при определена продължителност би имало за последица прекъсване на здраноосигурителните им права, следователно то засяга обществените отношения, свързани с основните права на тези работници. Размерът на дължимата сума е без значение за преценката за маловажност, тъй като невнасянето на здравноосигурителната вноска дори и за един работник води до същите неблагоприятни последици. В подкрепа на този правен извод се явява и обстоятелството, посочено в обжалваното Наказателно постановление, че и към 03.06.2024 г. дължимите вноски не са погасени.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на дружествотонарушител, че последното е погасявало големи суми по изпълнителното дело, което не е било взето предвид от административно-наказващия орган.

Въпреки това задълженията за здравни осигуровки на работниците са останали невнесени достатъчно дълго време, с което да се застраши здравноосигурителния им статус.

По изложените мотиви и съображения, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като постановено в съгласие с приложимия материален закон и процесуалните правила, уреждащи реда и начина за издаване на наказателните постановления.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 773242-F750215/06.06.2024 г., издадено от Зам.

Директор на ТД на НАП Варна, с което на „Бит 2009“ ..., гр. Б.., ЕИК ..., за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗОО е наложена „имуществена санкция“ в размер 4 на 4 000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5