Решение № 260126 от 12.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260126 12.11 Година 2020

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски

Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIIІ състав

На трети ноември 2020 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Александър Стойчев

Секретар:

Мая Крушева като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 925 по описа за

2019 година намери за установено следното:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б “а“ от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Г.П.Н., с ЕГН **********, с адрес *** и Н.П.М.,

ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. П.К. против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. “Граф Игнатиев“ №2, ет. 4. В исковата молба се твърди, че ищците са дъщери на починалата вследствие на пътно-транспорно произшествие Н.А.Н.(** г.). Механизмът на ПТП бил следният: на 13.10.2017 г. около 19.55 ч. по път Ш-565 км.29 между с. **** и с. **** се движил лек автомобил марка „Форд Ескорт“, с рег. № ****, управляван от водача П.Г.Н., ЕГН **********, който нарушил правилата за движене по пътищата при което се блъснал в авариралия на пътя трактор „Джон Диър“ с рег. № ****, управляван от водача З.П.П., който от своя страна също е допринесъл за ПТП като не е използвал пътна сигнализация - светлоотразителен триъгълник зад авариралия трактор, както и е бил с прикачена брана и заемал голяма част от платното за движение. Вследствие на настъпилото ПТП била причинена смъртта на пътничката в автомобила Н.А.Н.. По случая било образувано досъдебно производство по описа на РУП-Раковски, пр. №13508/2017 г. по описа на ОП-Пловдив, което към настоящия момент не било приключило с окончателен съдебен акт. Твърдят, че съществува пряка причинна връзка между деянието на водача П.Г.Н. и настъпилите общественоопасни последици – смъртта на Н. Посочва се още, че за автомобила на л.а., управляван от П.Н. няма сключена застраховка “Гражданска отговорност“. Твърди се, че застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС до размера на 10 000 000, поради което ищците подали молба за изплащане на обезщетение, за което била образувана щета №210093/06.03.2018 г., по която фондът отказал изплащането на обезщетение. Отказът обосновавал правния интерес от предявяване на настоящата претенция. Починалата в резултат на ПТП Н.Н. била майка на ищците, опора за дъщерите си, те се радвали на нейните грижи и морална подкрепа. Тя била в добро здравословно състояние, жизнена за възрастта си, грижела се за семейството и за домакинството си, разбирала се с дъщерите си и си помагали взаимно. Между нея и дъщерите й съществували отношения на изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Твърдят, че с причинената смърт са загубили моралната и физическа подкрепа на своята майка, която винаги са имали и на която разчитали през целия си живот.

Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот. Посочват, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известно степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника Гаранционен фонд да заплати на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди: на Г.П.Н. сумата от 100 000 лева, частичен иск от 200 000 лв, и на Н.П.М. сумата от 100 000 лева, частичен иск от 200 000, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им. Претендират законна лихва върху сумите, считано от 31.05.2018 г. – датата на която Гаранционен фонд отказва плащане на обезщетение, до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. “Граф Игнатиев“ №2, ет. 4, чрез юрк. Н.П. подава отговор на исковата молба вх. №37510/13.12.2019 г. Твърди недопустимост на иска, понеже не бил пасивно легитимиран, тъй като Гаранционен фонд не извършвал плащане от Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в МПС, като е знаело, че същото не е застраховано. Представят официална справка от информационния център на Гаранционен фонд, от която било видно, че Н.Н. е собственик на процесния автомобил, съпругът й П.Г.Н. е бил водач, а л.а. е бил семейна имуществена общност, т.е. двамата знаели това обстоятелство – липсата на задължителна застраховка на автомобилистите “Гражданска отговорност“. Двамата живеели в едно домакинство и били в добри отношения. Знанието на Н. се презюмирало, тъй като автомобилът бил нейна собственост. Не били налице условията на чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ, поради което моли съда да прекрати производството. Оспорват изцяло исковата претенция по основание и размер. Считат, че не били представени доказателства за наличието на фактическия състав на риска “Гражданска отговорност“, с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които настъпило процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на загиналата. Ответникът твърди, че образуваното наказателно производство е прекратено от прокурор, поради смъртта на виновния водач и съпруг на собственичката на процесния автомобил - „Форд Ескорт" рег.№ ****.

Възразява срещу искането на ищците за съдействие от съда за получаване на документи от досъдебното производство, предвид правото на пострадалите на осн. чл.75 от НПК да правят искания, бележки и възражения в наказателното производство, както и срещу допускането и приобщаването към делото на АТЕ и Протоколите за разпит на свидетели, извършвани за целите на друго производство по което Гаранционен фонд не е бил страна и не е взел участие. Алтернативно оспорват претенцията в предявения размер от по 26000 лв, частичен от 200 000 лв като прекомерно завишена с оглед принципа на справедливостта и позицията им относно допустимостта на иска. Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателката на ищците, която видно от характера и локализацията на твърдените травматични увреждания, пътувала на предна дясна седалка без поставен предпазен колан.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците вх. №8680/12.03.2020 г. чрез процесуалния им представител адв. К., с която взема становище по възраженията на ответника. Счита за неоснователни изложените от ответника твърдения за недопустимост на предявените искове. Невярно било посоченото от него, че знанието на Н.Н., че за нейния собствен автомобил липсвала задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, се презюмирало. Н. нямала шофьорска книжка, не била наясно с нужните документи относно регистрация и поддържане на лек автомобил,като за всичко документално се е грижел съпруга й П.Н.. Оспорва всички възражения на ответното дружество досежно размера на исковата претенцията като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Досъдебното производства било прекратено с влязлото в сила Постановление № 13508/2017 г. от 31.05.2019 г. по описа на ОП - гр. Пловдив поради смъртта на виновния водач П.Н., като основната причина за настъпилото ПТП били допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата.

Предявените искове били съобразени с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците от претърпяната смърт на майка им, както и с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2017 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата било неоснователно и нямало данни, сочещи, че тя е пътувала без поставен предпазен колан.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа изцяло направените с отговора на исковата молба твърдения, оспорвания, възражения и доказателствени искания. Счита за ирелевантни към спора твърденията на ищците, че Н.Н. не е имала шофьорска книжка, че не била въобще наясно с нужните документи относно регистрация и поддържане на лек автомобил вкл. по отношение на собствения й такъв.

Пловдивски Окръжен Съд, ХІХ гр.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно обстоятелството на липсата на задължителна застраховка за автомобилистите “Гражданска отговорност“ за процесното МПС, в което се е возела починалата, както и настъпване на смъртта на наследодателката на ищците при процесното ПТП. Също така страните не спорят, че собственик на лекия автомобил, в който се е возела починалата е именно Н.Н..

Новелата на чл. 557, ал.1 от КЗ определя, че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При наличните безспорни факти следва да бъде установен по делото наличието на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД обосноваващ възможността ищците да поискат за им бъде заплатено обезщетение от ответника.

Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управляващо автомобил, който няма сключена застраховка „ГО“, което е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищците, причинна връзка между активното поведение на причинителя и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

По делото е установено и безспорно, че лекия автомобил управляван от делинквента няма задължителна застраховка ГО на автомобилистите.

Наред с това и съвкупния анализ на събраните по делото доказателства несъмнено водят до извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. По делото е представено постановлението от 31.05.2019г. на ОП Пловдив, с което е прекратено наказателното производство, което обаче не е от кръга актове, които да имат задължителна сила за съда или констатациите в тях да бъдат приети за актуални по отношение на описаното в ИМ статукво относно действията и бездействията на водача на лекия автомобил, в който се е возела майката на ищците. Въпреки това от съдържанието на всички представени писмени доказателства, назначените съдебни експертизи и разпита на свидетели по делото може да се направи извода за настъпване на ПТП по начина описан в исковата молба. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на водача на лекия автомобил в който се е возела починалата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и противоправно, поради нарушението на правилата по ЗДвП, и настъпилия резултат. Съдът преди всичко обляга своите изводи на констатациите на вещите лица по назначената САТМЕ. Установява се, че водачът на л.а. „Форд Ескорт“ е управлявал автомобила по западната лента на пътя **** – ****, като през това време трактор с прикачена дискова брана е бил спрян на платното за движение на лекия автомобил. Скоростта на движение на лекия автомобил е била 83 км. ч. преди задействане на спирачките, а в момента на удара 73 км.ч. Основна причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че водачът П.Н., съпруг на починалата и баща на ищците, не е реагирал своевременно на опасността от удара в трактора. По делото е установено, че управляващият автомобила е имал техническа възможност да избегне удара. Това е така с оглед на обстоятелството, че в заключението на вещото лице е налична снимка от местопроизшествието, на която се вижда автомобила ФОРД, в който се е возела починалата и трактора, на която ясно си личи, че извънгабаритното МПС е било с включени три светлини. /лист 143 от делото/ Вярно е, че по делото няма категорични данни за това дали лекият автомобил е бил с включени къси или дълги светлини, но това с оглед на констатираната осветеност на трактора и изводите по заключението няма значение. Това е така,тъй като изрично в изводите на САТМЕ е установено, че при осветеност на трактора водачът на лекия автомобил би имал възможност да спре своевременно. В конкретното ПТП експертите установяват, че основна причина за него е, че П.Н. не е реагирал своевременно на опасността. В светлината на тези изводи дали е налице съпричиняване на вредите от страна на водача на трактора поради непозициониране на МПС не по законосъобразен начин на пътното платно няма да повлияе на изхода на настоящия спор. Ето защо и тези обстоятелства не следва да се обсъждат.Поради изложенотосъдът намира, че в случая несъмнено е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.