Решение № 23160 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23160 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110105801 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал.

1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ...................., ЕИК ................... е предявил по реда на чл. 422, ал.

1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД срещу А. Х. К. за признаване на установено, че А. Х. К. дължи на .................... сумата от 2000 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ............... във връзка с Договор за гаранция (поръчителство) от 15.06.2020 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за изкупуване на вземания от 25.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14924/2024 г. на СРС, 119 състав – 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 14924/2024 г. на СРС, 119 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между кредитополучателя А. Х. К. и ................. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ............... по реда на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗЕДЕП, по който кредитополучателят е получил в заем сумата от 2 000 лв. Съгласно договора заетата сума следвало да бъде върната, ведно с лихвата, в срок до 09.06.2021 г. Твърди, че между ответника и ................. (................) е сключен Договор за гаранция (поръчителство), с който ................. се е задължил спрямо кредитора по договора за потребителски кредит – ................. да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя, като плати вместо него в случай, че кредитополучателят 1 не е изпълнил точно договорното си задължение. Такова плащане било осъществено от гаранта, който встъпил в правата на кредитора спрямо длъжника. На основание сключен между ............... договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия, всички вземания на поръчителя към ответника били прехвърлени на ищеца, за което длъжникът бил уведомен. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Х. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорвам да е налице действителен договор за цесия, сключен между .................. както и да е надлежно уведомен за извършената цесия. Счита предявеният иск за недопустим, тъй като ищецът няма активна материална и процесуална легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на вземане, произтичащо от договор за цесия, за който договор длъжникът не е уведомен надлежно. Счита цесията за недействителна, тъй като не индивидуализира прехвърленото вземане и липсва посочване на цена на прехвърлянето. Поради изложеното счита договорът за цесия за нищожен, поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 2 , пр. 2 ЗЗД. Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит. Оспорва кредиторът да е предоставил на ответника сумата в размер на 2 000 лв. по процесния договор за кредит. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.

26 ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй като представените индивидуален договор, стандартен европейски формуляр и договор за предоставяне на гаранция, не са подписани. Липсвало и изходящо от него електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на заемната сума срещу задължение за връщането чрез усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, нито потвърждаването на линка за сключване на договора да генерира уникални данни за създаване на електронен подпис, които да се използвани от ответника. Излага подробни съображения за липса на представени по делото доказателства за сключване на договора. Счита договора за нищожен поради нарушение разпоредбите на ЗПК – чл. 11, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 12, чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК. Оспорва да е налице облигационна връзка между него и „Мултитюд Банк“ ЕООД. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключването на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, сключването на в а л и д е н договор за гаранция (поръчителство); заемодателят да е предоставил, съответно ответникът да е усвоил сумата по отпуснатия заем;

2 изпълнение на задълженията на заемодателя по договора; плащане задълженията към кредитодателя от страна на гаранта; конкретния размер на неизплатените на съответните падежи суми за главница; прехвърляне на вземанията по договора на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия; надлежно съобщаване на длъжника на извършената цесия.

Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК, това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен европейски формуляр“ съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до 3 сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието „финансова услуга“, съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е задълженията си предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ); преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ следва извод, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Когато посочените предпоставки са налице, 4 създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено възникването на облигационно правоотношение между ответника и ................. по действителен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Това е така, тъй като в процесната хипотеза ищецът не установи в хода на процеса по реда на пълното и главно доказване, че заемодателят ................. ООД е предоставил на заемателя необходимата преддоговорна информация, нито, че е получил неговото съгласие за сключване на договора. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. Както се посочи, за доказване на електронни изявления се прилага специалният закон – ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.