Решение № 23456 от 29.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23456 гр. София, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. П. при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №

20231110163144 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в подадената на 17.11.2023 г. искова молба, че П. П. И., К. П. И., а приживе и К. Б. К. и Е. К. А. били негови клиенти за топлинна енергия за битови нужди и му дължали сумата от 3795,47 лв., цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2020 г.-м.09.2021 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, абонатен № **. Поради забава в плащането на главниците за топлинна енергия се натрупала мораторна лихва в периода 15.09.2021 г.-16.10.2023 г. в размер на 659,12 лв.

Клиентите дължали и суми от 12,96 лв. главница за дялово разпределение и 3,44 лв. за мораторна лихва за същото главно вземане. След смъртта на двама от клиентите (К. Б. К. и Е. К. А.) ответниците Б. К. К. (като наследник по закон на К. Б. К. ) и С. Т. С. (като наследник по закон на Е. К. А.), отговаряли за процесните задължения – Б. К. К. – за 2/6 част, С. Т. С. – за 2/6 част, а останалите ответници - П. П. И. – за 1/6 част и К. П. И. – за 1/6 част. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят процесните суми – главница и лихви, при посочените квоти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от исковата молба 17.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът П. П. И. не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че не оспорва насочените против него искове.

Ответникът К. П. И. не са депозирали отговор на исковата молба.

Ответницата Б. К. К. е представила молба в срока за отговор молба, с която твърди, че се е отказала от наследството на К. К.. Оспорва насочените против нея искове.

Ответникът С. Т. С., чрез особения представите адв. Й., а впоследствие и лично, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, тъй като ответниците не били нито собственици, нито вещни ползватели. Оспорва наличието на облигационна връзка между „Нелбо“ АД и 1 етажната собственост, в която се намира имотът, както и наличието на облигационна връзка между ищеца и „Нелбо“ АД. Оспорва се разпределението на претендираните вземания.

Оспорват се представени от ищеца доказателства. Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не изразява становище по основателността на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за топлинна енергия

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

По силата на нот.акт за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 09.04.1996 г.

Н. К.ов И. е придобил процесния имот. Наследодателят е починал на 18.09.2017 г., като е оставил наследници сестра си Е. А., брат си П.К. И. и по право на заместване – племенник К. К.. И тримата призовани наследници са приели с конклудентни действия наследството, като на 23.09.2021 г. са се разпоредили с имота в полза на трето лице и с обратно действие – арг. чл. 48 ЗН – следва да се приеме, че в периода 18.09.2017 г.-23.09.2021 г. са били собственици.

Подир този момент и тримата първоначални наследници са починали, като настоящите ответници са призовани към наследяването, както следва: П. П. И. и К. П. И. – на П. И., за по 1/2 от 1/3, т.е. за по 1/6 част, С. С. – на Е. А., за 1/3 част, и Б. К. – на К. К. – за 1/3 част.

Относно ответницата Б. К.

Ответницата Б. К. е представила удостоверение за вписан отказ от наследството на К.

К., което не е оспорено от ищеца, поради което същата следва да се приеме за материалноправно нелегитимирана да отговаря по исковете, насочени против нея и те следва да се отхвърлят.

Относно ответника К. И.

По отношение на К. И. няма доказателства той да приел наследството на П. И.. Със смъртта на едно лице наследниците му не стават собственици на наследствените вещи и другите активи в наследството. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН единствено се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника автоматично – арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на наследяване – арг. чл.

48 ЗН. Това право е субективно непритезателно гражданско право, което включва две правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете правомощия са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме наследството, 2 наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже, наследникът губи правото да приеме наследството.

Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага едно наследство, има три различни опции: а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН); б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН); в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).

Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:

„Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат направо наследството или да се откажат от него.“.

Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.

Презумпция за приемане на наследството има в изпълнителния процес – арг. чл. 429, ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и главно доказване. Ищецът не доказва ответникът К. И. да е приел наследството на П. И..

Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни вземания против К. И. следва да се отхвърлят.

Исковете подлежат на разглеждане против П. И., който заявява, че не оспорва исковете, и С. С., който единствен се защитава с възражение за давност.

Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици – за това са представени и писмени доказателства.

Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение между ищеца и ответниците, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на общите условия.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.

162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.

В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.

На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо 3 водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост.

Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и сградната инсталация.

Съгласно Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г., ОСГК ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. § 1 ДР ЗЗП. Доколкото последните правила са въведени в законодателството ни за транспониране на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, то съдът приема, че не е налице противоречие с европейското законодателство за защита на интересите на потребителите досежно дължимостта на суми за сградна инсталация и досежно начина на отчитане на потребената енергия – с прогнозни суми и изравнителни сметки.

Предвид чл. 155 ЗЕ от начислените суми по прогнозно потребление следва да се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване на клиента и да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. При това само тези изравнителни сметки, които са за отчетните периоди. Прихващането на суми по изравнителни сметки за възстановяване на клиента със стари задължения отпреди исковия и отчетните периоди е счетоводна операция на ищеца, която няма опора нито в закона, нито в общите условия на ищеца. То би представлявало предварителен отказ от неизтекла давност и е недопустимо.

Съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и изчерпателно.

Видно от заключението в имота в исковия е начислена топлинна енергия само за битово горещо водоснабдяване и на база – поради неосигурен достъп. А, че потребителите не са осигурили достъп за отчет, това се потвърждава от писмените доказателства, представени от ФДР, а не се оспорва и от страните.