Решение № 14663 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14663 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110174410 по описа за 2024 година

Ищецът „Т. С.“ ЕАД води настоящия установителен иск срещу М. Г. Д.. Изтъква, че с Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 30838/2024 г. по описа на СРС, 38 състав е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК със съобщение, съдията докладчик по делото е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си спрямо ответника.

Поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ищеца на клиенти за битови нужди, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от КЕВР. Сочи, че същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Изтъква, че видно от приложеното по делото извлечение за сметки № 327209, ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период и не е погасил своето задължение.

Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите 1 в сграда – ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. Заявява, че в настоящия случай, СЕС, в която се намира имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Д. Е.“ ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ.

Исковата молба е предявена със следния петитум: „да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на М. Г. Д., че дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата в размер на 3660,17 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 467,47 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.5.2021 г. – м.04.2023 г. в размер на 63,08 лева главница, ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 13,61 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г. като претендира и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. Г. Д., чрез назначения му от съда особен представител. Намира претенцията за неоснователна и необоснована. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като моли съда да приложи чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск на основание възражение за изтекла погасителна давност. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства, намира иска за частично основателен.

В първо заседание са отделени за безспорни обстоятелствата, че процесния имот е топлоснабден и в него е доставяно количеството топлинна енергия, която е на стойност, посочена в исковата молба.

Между страните не е спорно качеството потребител на топлинна енергия за ответната страна.

Последното се установява и от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.10.2007 г. Г. Д. Д. и В. Г. Д. са дарили на ответника М. Г. Д. (син на първия и брат на втория), собствените си съответно 4/6 ид. ч. и 1/6 ид. ч. от процесния имот, като дарителят Г. Д.Д. си е запазили пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на имота. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Г. Д. Д., същият е починал на 29.02.2012 г. - преди началото на исковия период, с оглед на което вещното право на ползване се е погасило съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС . Правото е погасено, поради което ответната страна в качеството си на собственик носи отговорност за консумираната енергия.

Възражението за изтекла давност на притезанието е неоснователно - всички претендирани суми са фактурирани и е следвало да се заплатят след месец май 2021г. Ответната страна дължи на ищцовата 367,66 евро разноски.

Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. Д., ЕГН ********** дължи на “Т. С.” ЕАД както следва: 3660,17 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 467,47 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.5.2021 г. – м.04.2023 г. в размер на 63,08 лева главница, ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 13,61 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ответника 367,66 евро разноски, съразмерно с уважената част на иска.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на ищцовата страна - „Д.“ ООД (правоприемник на „Д. Е.“ ЕООД).

2

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3