Решение № 237 от 23.09.2025, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 477/2025
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 23.09.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Мая Василева Гиздова
Цитирани разпоредби
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, 3а · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 2 и 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 2 и 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.10,ал.1 · Закон за пътищата
- чл.10,ал.1,т.2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Дупница, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20251510200477 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на "Плам Плюс" ЕООДс ЕИК 201202697,със съдебен адрес гр.Дупница,община дупница,област Кюстендил,ул.“Марков камък“№1,представлявано от П.М.И. с ЕГН **********, против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата №8504999571, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, като се моли същия да бъде отмемен като незакъносъобразен.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото поддържа жалбата,и отново се моли електрония фиш да бъде отмеме като незаконосъобразен,като се излагат подробни съображения в тази насока.
Възиваемата страна редовно призоване не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
1
Н а 24.11.2021 г. в 15: 41 часа,е било установено нарушение
№D196DOF5B95951ACE053011F160ADDDB,с ППС товерен автомобил МАН ТГЛ с регистрационен № ********,с технически допустима максимална маса12100 ,брой оси 2 ,екологична категория ЕВРО 4,без речарке,в община Бобошево,за движение по път I1,км.343+292,с посока нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата,тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за пременаването.Нарушението е било установено с устройство №20701,представляващо елемент от електронната система за събаране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата,находящо се на път I-1,км.343+292.
В електронния фиш е прието, че за товарния автомобил не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. С това свое действие дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, а именно – Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504999571 издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с приложени снимки към него, и другите събрани по делото писмени доказателства.
Разгледана по същество,жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.
При издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Съдът като прецени съдържанието на атакувания ЕФ намира, че същото не отговаря на изискванията за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението и най - вече на формата на изпълнителното деяние.
В този изричен смисъл следва да се имат предвид задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато 2 разстояние. Винетната такса по смисъла на 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е приложима спрямо МПС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона (чл. 10а, ал. 7 от ЗП) и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. За МПС с технически допустима максимална маса над 3, 5 тона (чл. 10б, ал. 3 от ЗП) е приложима тол таксата по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние по пътната мрежа. / акт. Ред към датата на нарушението, преди изм от бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г. / Съгласно чл. 10б, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗП размерът на дължимата тол такса се определя на база реално декларирани от собственика или ползвателя тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС.
Декларирането на тол данните може да бъде извършено по три алтернативни метода, като те са изброени в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние: чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние; по реда на чл. 13 от Наредбата чрез предаване на тол данни с помощта на монтирано в МПС бордово устройство (т. 7 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР); по реда на чл. 14 от Наредбата чрез предаване данни относно географскотопозициониране и изминатото разстояние с помощта на монтирано в МПС "Устройство за спътниково позициониране" (т. 8 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, което е доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР).
Доколкото определянето на дължимата тол такса е предпоставено от получаването от АПИ на необходимите тол данни, то осъществяването на един от трите алтернативни метода за отчитане е вменено в основно задължение, както на водача, така и собственика/ползвателя на МПС.
Според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения (по чл. 13 или 14 от Наредбата за предаване на тол данни чрез бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице (най-често това ще е собственикът/ползвателят на МПС, доколкото именно той има интерес от това, за да не бъде ангажирана неговата собствена отговорност). " От друга страна, според чл. 102, ал. 2 ЗДвП / което е и вменената за нарушена разпоредба/ гласи, че: "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с 3 установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство (за закупуване на маршрутна карта или за деклариране на тол данни по чл. 13 или 14 от Наредбата). Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. " Санкцията за нарушение задълженията на водача по чл. 139, ал. 7 от Наредбата е предвидена в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, според която норма: "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние (по чл. 13 или 14 от Наредбата за оборудване на МПС с функциониращо бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключване на договор с лице доставчик на УЕСТИР), съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Санкцията за изпълнение на задължението на собственика/ползвателя е уредена в чл. 179, ал. 3б ЗДвП / каквато е настоящата хипотеза/, според която: "Собственик на пътно превозно средство от категорията п о чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. " В общия случай, при санкциониране с АУАН и НП, разликата между приложното поле на санкционните норми на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДВП е в субекта на отговорността, доколкото, както се каза вече, субект на отговорността по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е водачът, а по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е собственикът/ползвателят на МПС, като видно от чл. 179, ал. 3д ЗДвП отговорността на собственика/ползвателя е субсидиарна, доколкото тя се ангажира, само ако не е издадено НП срещу водача.
По-сложно стоят нещата при издаване на ЕФ, като възможността за издаване на този вид санкционен акт и за нарушения по чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП изрично е предвидена в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП.
Във връзка с издаването на ЕФ за нарушения на режима на събиране на тол такси от значение е разпоредбата на чл. 187а ЗДВП, която дава възможност за издаване на ЕФ, за нарушения заснети с автоматизираната система, в отсъствие на нарушителя.
В случай, че собственик на МПС е физическо лице, проблем не съществува, доколкото според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП оборимо се презюмира, че собственикът е управлявал МПС, ЕФ се издава на негово име и защитата му е по реда на чл. 187а, ал. 4-5 от ЗДвП.
По - сложно стоят нещата, когато собственик е ЮЛ или ЕТ / настоящата хипотеза/, 4 като в този случай според чл. 187а, ал. 2 ЗДвП: "за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, " като размера на имуществената санкция е различна в зависимост от вида на неизпълненото задължение.
В чл. 187а, ал. 2, т. 2 и 3 ЗДвП изрично е посочено, че в този случай на собственика (ЮЛ или ЕТ) може да се налага имуществена санкция, както за неизпълнение на задълженията на водача по чл. 179, ал. 3а ЗДвП ( чл. 187а, ал. 2, т. 2 ЗДвП), така и за неизпълнение на задълженията на самия собственик по чл. 179, ал. 3б ЗДвП (чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП).
Възможността на ЮЛ и на ЕТ да се налагат санкции по реда на чл. 187а, ал. 2 ЗДвП, както за нарушения по чл. 179, ал. 3а, така и по чл. 179, ал. 3 3б ЗДвП, налага разграничаване на приложното им поле не само с оглед субекта на отговорността (което бе сторено по-горе), но и в съдържателен план.
Разпечатката съдържа 34 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0041029-018e-41fc-a664-4183a96e7238