Определение № 267 от 22.07.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Търговище, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500175 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „А. Б.“ ЕООД, гр. Т., чрез пълномощник юрк. Р. Е., срещу определение 725/23.06.26 г., с което първоинстанционният съд ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 919/2026 г. на РС Търговище, поради недопустимост на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, на осн. чл.130 от ГПК; ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията към нея на ищеца, като са присъдени разноски в полза на ответника Л. Б. С. в размер 300 евро на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, с доводи, че решаващият извод на съда, че предявеният от ищеца установителен иск по чл. 422 от ГПК е изцяло погрешен, излагайки следните съображения: 1.Искът е допустим поради факта, че след промените в ЗУЕС от 2023 г. (чл. 47а—47г), собствениците на недвижими имоти в Жилищна сграда (ЖС) в режим на Етажна собственост (ЕС), могат да възложат управлението и представителството на ЕС на търговско дружество, регистрирано по ТЗ. В случая „А. Б.“ ЕООД като професионален домоуправител е вписан в Централизирания Регистър на професионалните 1 управители-търговци по чл. 476 ЗУЕС, поддържан от МРРБ. Регистърът е оперативен от 20.02.2026 г. (Наредба РД-02-20-1 от /05.02.2026 за ЕИСЕС).

Освен вписването, професионалният управител работи срещу възнаграждение, фиксирано в писмен договор за управление с ЕС от 01.06.21 г., за което са представени доказателства по делото. В договорите между Възложител и Изпълнител, единственото задължение на Изпълнителя „АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, не е само възлагане за събиране на средства за битови разходи и консумативи, както и заплащането им на доставчиците и поддържане на документация за това, както е приел първоинстанционният съдът. Напротив, текстът на чл. 23, ал. 5 от ЗУЕС ясно регламентира задълженията на Домоуправителя, в случая Професионалния домоуправител, каквито са посочени и в чл. 12, ал. З от Договора за поддръжка на ЖС в режим на ЕС от 29.11.2025 г. 2. За неправилна е счетена констатацията на РСТ за липса на валидно действащи договори в периода 01.07.2021 г. до 29.11.2025 г., като правно основание за завеждане на процесния установителен – в опровержение на тази констатация, частният жалбоподател се позовава на взети решения на ОС на ЕС за сключване на Договори за поддръжка на ЖС в режим на ЕС, приложени в първоинстанционното производство: решение от 28.05.2021 г. по т.8 от Протокол № 1 за избор на ищеца за Професионален домоуправител на ЕС, въз основа на което на 29.11.2021 г. се сключва Договор за поддръжка на ЖС в режим на ЕС с давност от две години; решение от 30.11.2023 г. по т. 1 от Протокол № 2 (съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС) за избор на А. Б. ЕООД за Професионален домоуправител, въз основа на което на 30.11.2023г. е сключен Договор за поддръжка на ЖС в режим на ЕС за две години; решение от 29.11.2025 г. по т. 1 от Протокол № 1 за избор на ищеца за Професионален домоуправител, въз основа на което 29.11.2025 г. е сключен Договор за поддръжка на ЖС в режим на ЕС за две години; 3.Жалбоподателят се позовава на взетото решение по т. 1 в Протокола от проведеното ОС на 29.11.2025 г. за избор на А. Б.Я ЕООД за Професионален домоуправител, със следната представителна власт: Приема се да се подпише договор за управление и поддръжка на ЕС с Професионален домоуправител А., чрез А. Б.

ЕООД, ЕИК 2005940677', със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. Р.

№**, представлявано от управителя М. Д. Ил., които предлага следните условия на договора за поддръжка между ЕС и дружеството, както следва:

Такса УЕС е в размер па 7,04 лв., равностойни на 3,60 евро /три евро и 2 шестдесет цента/. Упълномощава се председателят на Управителния съвет да подпише договор с А. Б. ЕООД. Упълномощава се Професионалният домоуправител да представлява ЕС пред Община Търговище, Енерго про, ВиК, Арес газ, пред всички физически и юридически лица, както и пред органи на Съдебната и изпълнителна власт за доброволно и принудително събиране на просрочени задължения на Етажната собственост“.

Предвид изложените съображения, частният жалбоподател счита, че са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество и моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 275 от ГПК е депозиран отговор от насрещната страна – ответник Л. С., чрез пълномощник адв. П. Н., ТАК, със становище за допустимост, но неоснователност на ЧЖ, с доводи, че предявеният иск е недопустим, като предявен от лице, което няма дадено от закона право на този иск, излагайки следните съображения: Общото правило е, че делата се водят само от носителите на материалното право; съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд – освен по изключение (процесуална субституция): чл.

134 ЗЗД, чл. 379 от ГПК и др., в които не попада конкретният казус. Ищецът „А. Б.“ ЕООД, в качеството си на професионален домоуправител, е предявил иска лично от свое име, а не от името на Етажната собственост, с адрес гр.

Търговище, ул. „Б.“ **, на която принадлежи материалното право на иск срещу неизрядни етажни собственици. Съгласно чл. 19 ал 8 от ЗУЕС правомощията на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на професионален управител - търговец, което в конкретния случай е направено. ЗУЕС дава право на управителя (вкл. професионален управител) да предяви иск не на лично основание - от свое име, а като представител на Етажната собственост, т. е. от името на ЕС. Записаното в чл. 7 от договора за управление от 29.11.2025 г., че „ЕС упълномощава „А. Б.“ ЕООД да я представлява пред... Съдилища...по повод и във връзка с интересите на ЕС, да подава, получава и подписва всякакъв вид документи от името на ОС на ЕС“ не дерогира императивните разпоредби на чл. 19, ал. 8, чл.23, ал. 4 и чл.

41 от ЗУЕС, а ги преповтаря. В обобщение, ответникът счита, че като ищец в исковата молба е трябвало да бъде вписана Етажната собственост, представлявана от професионалния домоуправител („А. Б.“ ЕООД), това не е 3 направено, поради което предявеният е недопустим, като предявен от лице, което няма правото на иск. Моли определението да бъде потвърдено като правилно.

Частната жалба (ЧЖ) е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, при надлежно упълномощаване, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена д.такса, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

Производството по гр. д. № 919/2026 г. на РС – Търговище е образувано по предявен от А. Б. ЕООД, с ЕИК *********, чрез юрк. Е., установителен иск с правно осн.чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК за сумата 1234,46 евро- за което вземане се твърди, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7438/25 г. на РС – Русе, възразена от ответницата в заповедното производство в срока по чл. 414 ГПК.

В исковата молба са въведени твърдения, че ответницата, в качеството й на наследник, дължи на ищеца „А. Б.“ ЕООД сумата 1234,46 евро по договори за поддръжка на ЖС в режим на ЕС от 28.05.2021г., преподписан на 30.11.23 г. и продължен на 29.11.2025 г., тъй като ответницата не се е издължила и към настоящия момент липсва престиране на ликвидното й изискуемо задължение към ищцовото дружество в размер на исковата сума – главница за периода 01.07.2021 г. до 07.04.2026 г . и законна лихва (не е посочен период/респ.начална дата). Главницата представлява дължими и незаплатени за посочения период месечни вноски за месечни режийни и ремонтни разходи (стр.2 от ИМ) за два недвижими имота в жилищната сграда ЕС, придобити в СИО от ответницата и съпругът й Др. Ст., поч.на 06.04.22г.; не е налице отказ от наследство от страна на ответницата, която, в качеството й на преживяла съпруга, наследявала по 1/3 ид.ч. от всеки апартамент в ЕС.

Твърди се още, че в стойността на заплатените фактури и разходни документи за заплащане на режийните услуги за Етажната собственост е включен и начислен ДДС, тъй като ищецът е регистриран по ДДС; разходните документи са издадени на осн.чл. 7 от Договорите за поддръжка на ЖС в режим на ЕС.

Претендира разноски в заповедното и в исковото производство по представен списък.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е подал отговор с възражение за недопустимост на иска, като предявен от лице без представителна власт – 4 изложени са доводи, че искът е предявен от името на дружествотопрофесионален управител, а не от името на етажната собственост като неин представител – при липсата на изрично възлагане да предявява правата на ЕС, професионалният управител не разполага с активна процесуална легитимация по аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 8, чл. 23, ал. 4 и чл. 41 от ЗУЕС. Възражения за нередовност на ИМ: неяснота относно претендираните разходи по пера (предвид представените 2 бр. справки, без ИМ да препраща към тях, неяснота относно перата, посочени в тях и периода, липса на период на претендираната лихва; посочването в ИМ за дължимост за разходи за ап. 4 в ЕС, неяснотата при каква ид.част за ответницата са претендираните суми и др.). Възражения по същество: погасяване по давност на част от претенцията (чл. 111, б.“в“ от ЗЗД) за периода 01.07.2021 г. – 07.04.2026 г.; възражения за недължимост за останалия период, поради това, че ответницата не е била и не е член на ЕС, предвид прехвърляне на притежаваните от нея ид.части от ап. 3 (поради продажба с нот.акт от 01.11.22 г.) и ид.ч. от ап. 6 (предмет на дарение с нот.акт от 31.01.23 г.).

След получаване на отговора на ИМ, съдът е постановил обжалваното прекратително определение.

За да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното:

Исковата претенция по чл. 415, ал. 1 от ГПК е обоснована с неизпълнение задължението на ответницата, като собственик на два апартамента в Етажна собственост, за заплащане на дължимите от нея за периода 01.07.21 г.- 07.04.26 г. „месечни вноски за месечни режийни и ремонтни разходи“, с посочена обща цена 1 234,46 евро, ведно със законна лихва (без уточнение на период).

Искът е предявен от „А. Б.“ ЕООД, гр. Т.. Към ИМ молба са представени доказателства, че ищецът е избран от ОС на ЕС за професионален управител на етажната собственост за 3 последователни двугодишни мандата, последният от които по решение на ОС от 29.11.2025 г. и сключен ДОГОВОР д за поддръжка на жилищна сграда в режим на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ от 29.11.25 г. В ИМ, видно от съдържание и петитум, е посочено, че ответницата дължи „на А. Б.“ ЕООД“ исковата сума, както и че в стойността на „заплатените фактури и разходни документи за заплащане на режийните услуги на Етажната собственост е включен и начислен ДДС“, тъй като 5 ищецът е регистриран по ДДС, респ. в петитум отправеното искане е да бъде признато за установено, че ответницата дължи на А. Б. ЕООД исковата сума, въпреки че в обстоятелствената част на ИМ излага факта за сключени между ЕС и ищеца А. Б. валидни договори за поддръжка на ЖС в режим на ЕС и че ищецът „в качеството си на Изпълнител по Договора, полага всички уговорени действия, редовно и добросъвестно към Възложителите от Етажната собственост“.

Постановеното прекратително определение е неправилно и незаконосъобразно , най-малкото поради неизяснени от страна на районния съд, относими към редовността на ИМ, обстоятелства, след чието изясняване ще може да бъде даден отговор по реда на чл. 130 ГПК дали става въпрос за недопустимост на иска, или пък – съответните твърдения на ищеца, обосноваващи исковата му претенция, ще касаят основателността на иска.

Видно и от изложението в частната жалба (както и в обстоятелствената част на исковата молба), сам ищецът твърди, че разполага с валидна представителна власт, съгласно решение по т. 1 от проведеното ОС на ЕС на 29.11.25 г., съответна на разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от ЗУЕС, „кореспондираща“, според процесуалния му представител, с разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Договора за поддръжка от 29.11.25 г. (?) Съгласно установената законодателна промяна в ЗУЕС във връзка с въвеждане на фигурата на „професионален управител“ и установената съдебна практика, професионален управител (търговец), с когото ЕС има сключен договор по реда и на осн. на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС има право да предяви иск за неплатени вноски за ремонт и обновяване, като обаче този управител действа като законен представител на етажната собственост, защитавайки/предявявайки нейни права, а не негови лични.