Решение № 1324 от 17.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 994/2024
- Вид
- Решение № 1324
- Подписан
- 17.10.2024
- В сила
- 20.12.2024
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1324 гр. Пловдив, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330200994 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Наказателно постановление № 24-3389-000027/24.01.2024 г., издадено от К.В.Р. – *** с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди на мястото на извършване на деянието пътят да е бил заледен. Поддържа да са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на нарушението и при издаване на наказателното постановление, изразяващи се в непълноти при описанието на вмененото му във вина деяние. Взема становище да не е посочено за каква различна от допустимите цели е прието да е използвал пътя, отворен за обществено ползване. Възразява още срещу предметната и териториалната компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Моли наказателното постановление да бъде отменено. С допълнителна молба с вх. № 93487/12.09.2024 г. от адв. С. П., с пълномощно по делото, се поддържа жалбата. Претендират се разноски. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, редовно призован, жалбоподателят 1 не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна със съпроводителното писмо взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А. Н. А., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.02.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез началника на Шесто РУ при ОД на МВР – Пловдив на 08.02.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят А. Н. А. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено на 02.11.2023 г., валидно до 02.11.2033 г. и с налични 26 контролни точки.
На 11.01.2024 г. около 15:34 часа в гр. Пловдив жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „БМВ 316 ТИ Компакт“ с рег. № ***. Той се движил в посока от ул. „Сокол“ към ул. „Крайна“, преминавайки през междублоковото пространство. Достигайки до ул. „Крайна“, жалбоподателят предприел маневра завиване наляво. Мястото, където извършил завоя, се намирало зад административния адрес гр. Пловдив, ул. „Крайна“ № 11. По това време пътната настилка в този участък не била мокра, като през деня не било валяло. На мястото, където жалбоподателят извършил завиването, нямало и заледяване. Температурата на въздуха била около 4 градуса по Целзий.
Навлизайки с автомобила в левия завой към ул. „Крайна“ зад № 11, жалбоподателят А. съзнателно започнал да извършва резки маневри, при които поради презавиване задните гуми на превозното средство загубили сцепление с пътната настилка и започнали да се плъзгат по нея, в резултат от което задната част на автомобила поднесла, като криволичила наляво-надясно по платното за движение и дори навлизала в лентата за насрещно движение.
Движейки се по този начин автомобилът, управляван от жалбоподателя, изминал около 20 метра.
2
По същото време служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение изпълнявали свидетелите П. И. Т. и В. Р. М. – ***. Те извършвали обход със служебния си автомобил, когато забелязали описаните действия на жалбоподателя А. по извеждането извън контрол на управлявания от него автомобил „БМВ 316 ТИ Компакт“ с рег. № *** чрез загуба на сцепление на задните гуми и поднасяне на задната част на МПС. Свидетелите Т. и М. подали сигнал за спиране на жалбоподателя. След като А. спрял, полицейските служители пристъпили към извършването на проверка.
На място свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 639022 от 11.01.2024 г. срещу жалбоподателя А. в негово присъствие и в присъствието на свид. М.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В. Р. М. и П. И. Т.. От тях се установяват мястото на извършената проверка, самоличността на водача на автомобила и осъществените от последния маневри. Показанията им допринасят още за разкриване състоянието на пътната настилка и за метеорологичната обстановка към момента на извършване на деянието. На първо място изяснява се от свидетелските показания на двамата полицейски служители, че деянието е осъществено при включване в движението на водача по ул. „Крайна“ в град Пловдив, като последният е излизал от междублоково пространство, правейки маневра завиване наляво. И двамата свидетели в показанията си посочват не само мястото и маневрата, а включително и посоката на движение на автомобила по ул. „Крайна“, за която се изяснява да е от изток към запад. На следващо място както свид. Т., така и свид. М. заявяват, че разпознават водача в съдебната зала и посочват, че той е жалбоподателят А.. Тези им твърдения също се ползват с доверие, като намират подкрепа и в показанията на свидетелите А. и Ю.. По този начин събраният по делото доказателствен материал относно самоличността на водача е еднопосочен и непротиворечив. Като очевидци свидетелите М. и Т. са възприели и начина на движение на процесния автомобил, след като е навлязъл по ул. „Крайна“, както и осъществените от водача маневри. В тази връзка установява се показанията на двамата полицейски служители, че автомобилът е криволичил по платното за движение, като задната му част е поднасяла наляво-надясно. Изяснява се още, че при тези си приплъзвания задната част на превозното средство е навлизала и в лентата за насрещно движение. И двамата свидетели са категорични, че поднасянето не е било 3 еднократно, а е повторено няколко пъти, като в резултат автомобилът е изминал по този начин разстояние от около 20 метра. Конкретно от показанията на свид. М. се установява, че към момента на деянието пътната настилка е била суха, което му твърдение изцяло кореспондира с фактите, разкрити от справката от НИМХ, филиал – Пловдив. Свидетелят пояснява още, че на мястото, откъдето автомобилът е навлязъл в движението, той не е забелязал да има заледяване. Показанията на свид. Т. също подкрепят този извод, като макар последният да заявява, че не си спомня в подробности метеорологичната обстановка, посочва, че конкретно заледяване не е видял.
Показанията на свидетелите М. и Т. се ползват изцяло с доверие от съда при формиране на фактическите му изводи. И за двамата свидетели се доказва да са очевидци на деянието, както и същото да е осъществено в светлата част на денонощието, така че възможността им да наблюдават добре пътната обстановка не е била нарушена. Показанията и на двамата посочени свидетели са детайлни и подробни в разказа си, като всеки от тях описва включително обстоятелства като посоката на движение на автомобила, вида на осъществените маневри и изминатото по този начин разстояние от превозното средство. Липсват противоречия и несъответствия в показанията на свидетелите М. и Т. при отговорите им по така поставените контролни въпроси, нито в друга част от показанията им. Същевременно при значително по-подробния разказ при всеки от двамата полицейски служители спрямо останалите разпитани по делото свидетели, то и показанията им са подложени на взаимна проверка чрез съпоставката им в повече техни части, но съдът не открива никакви противоречия. Накрая, липсват основания свидетелите да се считат за предубедени или заинтересовани, като не се доказват никакви техни предпроцесуални отношения с жалбоподателя.
За свидетелите В.Й. А. и И.П. Ю. също се установява да са присъствали на мястото на извършване на деянието. Всеки от тях посочва жалбоподателя А. като водач на автомобила и доколкото те го познават извън и преди процеса, то съдът счита, че те биха могли достоверно и лесно да разпознаят жалбоподателя. В тази част на показанията им се дава вяра. По-нататък обаче при отговорите на тези двама свидетели на поставените контролни въпроси съдът намира, че се установяват неточности и недостоверни твърдения, които могат да се дължат на липсата на добре съхранен спомен от случилото се или на желание за утвърждаване на определена защитна теза. При всяко положение това разколебава доказателствената стойност на показанията на свидетелите А. и Ю.. По-конкретно свид. А. твърди при маневрата автомобилът да се е плъзнал само веднъж и да не се е „клатил“. Тези й твърдения за еднократно, изолирано поднасяне са оборени от разпита на свидетелите М. и Т.. Свидетелят Ю. пък твърди жалбоподателят да е осъществявал маневра завиване надясно, но по делото се доказва всъщност деянието да е извършено при предприет ляв завой. Що се касае до това дали автомобилът е поднесъл неволно или целенасочено от страна на жалбоподателя, то това е правна преценка за субективната страна на деянието, 4 която следва да извърши съдът, а твърденията на свидетелите нямат обвързваща сила, тъй като в тази част не се твърдят факти, а оценка на факти, каквато оценка свидетелите не са процесуално компетентни да дават.
Съдът констатира противоречие в показанията на свидетелите М. и Т. от една страна и от друга – свидетелите Ю. и А., досежно обстоятелството имало ли е заледяване в процесния пътен участък. При разрешаване на противоречието на първо място настоящият състав съобрази посочената неубедителност и противоречия в показанията на втората група свидетели, които са приятели на жалбоподателя, докато на показанията на полицейските служители в резултат от дейността по тяхната проверка беше призната завишена доказателствена стойност. На следващо място от писменото доказателство – справка от филиал Пловдив при НИМХ, се установява, че на дата 11.01.2024 г., когато е извършено деянието, през целия ден не е валяло, а температурата следобед е била положителна. Слана в гр. Пловдив е имало рано сутринта в периода между 05:00 ч. и 07:00 ч. Макар заледяването, за което говорят свидетелите А. и Ю., да не е еднозначно определен термин, то категорично сланата като природно явление не представлява образуването на някаква трайна и твърда ледена покривка. Вместо това тя се определя като тънък слой от ледени кристали, формиращи се при налични отрицателни температури. Процесното деяние е извършено следобед – около 15:34 часа, когато температурата на въздуха е била над 4 градуса по Целзий, при която сланата не би могла да се запази през целия ден. По тези съображения съдът приема, че по делото не се доказва пътят да е бил заледен, още повече в такава степен, че да повлияе върху движението на процесния автомобил.