Решение № 21 от 10.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500497 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №208 от 23.05.2024г., поправено с Решение №209 от 23.05.2024г. и допълнено с Определение №523 от 21.06.2024г. в частта му за разноските, постановено по гр.дело №717/2022г. по описа на Окръжен съдХасково, е оставен без разглеждане предявения от К. И. Ш. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. В. № *********, срещу Върховен касационен съд, гр.С., бул. В. № *, иск с правно основание чл.2,ал.1,т.1,предл.последно от ЗОДОВ във връзка с чл.5,пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за заплащане на сумата от 284800лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за двугодишен период, през който бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да получава трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето – физически и психически, в пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието, както и неприятни изживявания, тревоги, болки и страдания, 1 като недопустим и производството по него е прекратено, като К. И. Ш. е осъден да заплати на Върховен касационен съд сумата от 360лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, и е отхвърлен предявения от К. И. Ш. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. В. № *********, срещу П на Р, гр.С., бул. В. № *, иск с правно основание чл.2,ал.1,т.1,предл.последно от ЗОДОВ във връзка с чл.5,пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за заплащане на сумата от 284800лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за двугодишен период, през който бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да получава трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето – физически и психически, в пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието, както и неприятни изживявания, тревоги, болки и страдания.

Решението в частта му с характер на определение, с която е оставен без разглеждане предявения от К. И. Ш. против Върховен касационен съд иск и производството по него е прекратено с присъждане на разноски, е потвърдено с влязло в сила на 22.10.2024г. Определение №285 от 06.08.2024г. по в.ч.гр.дело №352/2024г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на К. И. Ш., подадена чрез назначения му по реда на правната помощ процесуален представител адв.В. П., против решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него против П на Р иск, което атакува с конкретни доводи за неправилност, касаещи бездействие на прокуратурата относно изпълнението на Решение №90/23.07.2020г. по НОХД №381/2020г. на ВКС, с което на основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД №422/2012г. по описа на Районен съд-Стара Загора „лишаване от свобода“ за срок от две години, без да бъде съобразено, че присъдата по това дело е погасена по давност, съгласно чл.82,ал.1,т.4 от НК и, че към 2020г. тази присъда не съществува, тъй като наказанието е групирано по ЧНД №1183/2016г. на Районен съд-Стара Загора, вследствие на което незаконно задържане за изтърпяване на наказанието по присъдата е претърпял неимуществени вреди. Претендира за отмяна на решението в така обжалваната част и решаване на спора по същество.

Ответникът по жалбата П на Р**** не е подала отговор на същата, като в 2 съдебно заседание представителят поддържа становище и съображения за нейната неоснователност.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от К. И. Ш. против П на Р иск с правно основание чл.2,ал.1,т.1,предл.последно от ЗОДОВ във връзка с чл.5,пар.1 от КЗПЧОС за заплащане на сумата от 284800лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие незаконното му лишаване от свобода за периода от 04.02.2019г. до 04.02.2021г., през който изтърпял наложеното му с присъда по НОХД №422/2012г. на Районен съд-Стара Загора наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, съгласно Решение №90/23.07.2020г. по НОХД №381/2020г. на ВКС, при постановяването на което не било съобразено изтичането към 01.05.2020г. на абсолютната давност по чл.82,ал.1,т.4 от НК по отношение изпълнението на това наказание, както и извършената кумулация с влязъл в сила съдебен акт от 29.06.2016г. по ЧНД №1183/2016г. на Районен съд-Стара Загора.

С отговора на исковата молба ответникът П на Р**** е възразила по допустимостта на предявения иск с твърдения обстоятелствата, на които се основава, да не попадат в нито една от хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ, а претенцията да е по-скоро за възобновяване на наказателното производство по реда на НПК, както и да не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по нея, тъй като всички изложени твърдения са срещу действия на съда.

Оспорила е иска и като недоказан по основание и размер.

С обжалваното първоинстанционно решение искът спрямо П на Р е приет за допустим, с оглед задължителните указания по ТР №5/15.06.2015г. по тълк.дело №5/2013г. на ОСГК, според които съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 от ЗОДОВ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, но не и при незаконно задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5,пар.1 от 3

КЗПЧОС, в които хипотези процесуално легитимирана да е именно прокуратурата, а изложените в исковата молба фактически твърдения да очертават хипотеза на незаконно изтърпяно наказание „лишаване от свобода“ по смисъла на чл.2,ал.1,т.1,предл.последно от ЗОДОВ във връзка с чл.5,пар.1 от КЗПЧОС. Прието е, че постановеното по касационна жалба на ищеца Ш.

Решение №90/23.07.2020г. по НОХД №381/2020г. на ВКС не е нищожно, както същият твърди, а е в съответствие с материалните и процесуалните правила.

Прието е, че наказанието „лишаване от свобода“ за срок от две години, наложено с Присъда №111/17.05.2012г. по НОХД №422/2012г. по описа на Районен съд-Стара Загора, влязла в сила на 01.11.2012г., е изтърпяно в изпълнение на влязлата в сила на 23.07.2020г. Присъда №4/04.02.2019г. по НОХД №97/2018г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с която на основание чл.68,ал.1 от НК е постановено отделното му изтърпяване от наложеното с нея за извършеното в изпитателния срок престъпление наказание. Прието е в обобщение да не са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са вследствие от незаконосъобразни действия на правозащитните органи при привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от две години, което той е изтърпял в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт.

Настоящият въззивен съд, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Противно на поддържаното от ответника, ищецът е изложил релевантни за защитаваното от него субективно материално право обстоятелства за това, че незаконно е бил лишен от свобода за периода 04.02.2019г.-04.02.2021г., през който е изтърпял двугодишна присъда по НОХД №422/2012г. на Районен съдСтара Загора, наложеното с която наказание било приведено в изпълнение въз основа на влязло в сила Решение №90/23.07.2020г. по НОХД №381/2020г. на ВКС, при постановяването на което не било съобразено, че тази присъда вече не съществува, тъй като наказанието е било групирано по ЧНД №1183/2016г. на Районен съд-Стара Загора и е била изтекла абсолютната давност по чл.82,ал.1,т.4 от НК. Тези обстоятелства очертават хипотезата на лишаване от свобода в нарушение на чл.5,пар.1 от КЗПЧОС по смисъла на чл.2,ал.1,т.1,предл.последно от ЗОДОВ, доколкото ищецът по същество 4 поддържа липса на присъда, респективно законово основание да търпи такова наказание. Независимо, че твърденията му са свързани с незаконосъобразност на съдебно решение, с което е приведено в изпълнение наказанието, пасивно легитимирана като процесуален субституент на държавата по смисъла на чл.7,ал.1 от ЗОДОВ, е Прокуратурата на РБ, противно на възраженията й да не е надлежна страна в производството. Съгласно приетото по т.3 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по тълк.дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, като елемент от фактическия й състав е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона или ако противоречат на материално правни или процесуални норми. В доразвитие на този характер на специалната отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ с Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г. по тълк.дело №5/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че тя е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение, като характерът на отношенията при осъществяване на производството по НПК не винаги обуславя наличие на процесуално незаконосъобразна дейност на конкретното длъжностно лице или орган, причинител на вредата, поради което наличието или не на вина е правно ирелевантно за отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ и не може да бъде обоснована тезата за ангажирането й чрез съда само поради наличието на влязъл или невлязъл в сила съдебен акт. При обективната отговорност се прилага принципа на риска, а не на вината, и тя се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес. В резултат е постановено, че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение на вреди по чл.2 от ЗОДОВ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. При това положение, независимо от съдебните актове, на които се позовава ищецът, държавата отговаря чрез прокуратурата, тъй като изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е резултат от 5 обвинението.

Безспорно е установеното посредством приетата справка за съдимост и приложеното НОХД №97/2018г. на Окръжен съд-Стара Загора, че с влязла в сила на 01.11.2012г. присъда от 17.05.2012г. по НОХД №422/2012г. на Районен съд-Стара Загора ищецът Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339,ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Със споразумение от 08.04.2015г. по НОХД №1183/2014г. на Специализиран наказателен съд Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.321,ал.3,пр.1,т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от пет години. С влязла в сила на 04.05.2016г. присъда от 14.04.2016г. по НОХД №2489/2015г. на Районен съд-Стара Загора е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.201 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“. С влязло в сила на 29.06.2016г. Определение от 13.06.2016г. по ЧНД №1183/2016г. на Районен съд-Стара Загора на основание чл.25,ал.1 във връзка с чл.23,ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание по първите две присъди „лишаване от свобода“ за срок от три години с отложено изтърпяване за срок от пет години и е постановено наложеното с третата присъда наказание „пробация“ да се изтърпи отделно.