Определение № 449 от 19.08.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Варна, 19.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20263000500384 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби на А. Г. Т. и А. В. П. против решение № 531/20.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1589/2024 г. на ОС – Варна, с което по предявени от Е.А.С.. и В. Л.

С. искове е проглА. за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за покупко-продажба от 29.12.2023 г., обективиран в нот. акт № 46, том ІІ, рег.

№ 44763, д. № 231 на нотариус с рег. № 11, с който същите, чрез пълномощник са продали на А. В. П. недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект апартамент с идентификатор ***, подробно описан, прието е за установено по отношение на А. Г. Т. и Л. П. Ш., че ищците са собственици на същия недвижим имот въз основа на договор за покупко-продажба по нот. акт № 152, том ІІ, рег. № 4458, д. № 317/2012 г. на нотариус с рег. № 214 и ответниците са осъдени да им предадат владението върху имота, на основание чл. 108 ЗС.

В жалбата на А. Г. Т., депозирана чрез процесуален представител адв. Д., са изложени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че съдът е разгледал спора без да извърши проверка по своевременно оспорената представителна власт на процесуалния на ищците, както и по направеното възражение, че искът по чл. 108 ЗС следва да бъде насочен и срещу съпругите на ответниците по него. Оспорват се изводите за доказана неавтентичност на процесното упълномощаване, като се твърди, че същият е необоснован и направен при допуснати процесуални нарушения – вещите лица по приетите по делото заключения на СГЕ са посочили взаимно противоречащи си обстоятелства, използвали са негоден сравнителен материал и неправилно съдът не е уважил 1 искане за допускане на тричленна СГЕ; не е отчетено, че изпратената до Руската федерация съдебна поръчка относно изискана информация от нотариус Кутепова е върната като неизпълнена, а представените от този нотариус обяснения не са събрани по надлежния процесуален ред; не е установено приложимото материално право относно упълномощителната сделка и изискванията към нея. Наведени са и оплаквания, че по делото не е изследван въпросът дали ищците са получили плащания по процесния договор за покупко-продажба, което обстоятелство би имало значение за тяхната добросъвестност.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

Направени са и следните искания по доказателствата – да бъде допуснато провеждане на тричленна СГЕ, като ищците бъдат задължени да представят нов сравнителен материал; да бъде разпределена доказателствената тежест относно установяване на извършени по сделката плащания и даване на възможност за ангажиране на доказателства; изготвяне на повторна съдебна поръчка във връзка с установяване на приложимото право относно упълномощаването за разпореждане с недвижим имот /изисквания за съдържание, форма, вида на документа, дали същият е частен или официален/.

Наведените в подадената чрез адв. Е. жалба на А. В. П. оплаквания са за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, основани на доводи по съществото на спора. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията му за добросъвестност, редовността на упълномощаването му и приетата от нотариус изрядност на документите по изповядване на сделката, както и че не е налице твърдяното от ищците договаряне съм със себе си. Сочи се още, че неправилно съдът не е уважил направените от него възражения по разпределението на доказателствената тежест, искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК относно пълномощното на процесуалния представител на ищците и направено от адв. Д. искане за поставяне на въпроси по чл. 176 ГПК, неправилно е приел, че съдебната поръчка е била изпълнена, както и е отказал продължаване на действията по установяване на приложимото право, не е отчел противоречивите заключения на СГЕ. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на всички искове като неоснователни, евентуално връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане.

По направените и в двете въззивни жалби оплаквания относно присъдените разноски е проведено производство по чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд, определението на който не е обжалвано.

Срещу така подадените жалби в срока по чл. 263 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещната страна – въззиваемите Е.А.С.. и В. Л. С., с които се изразява становище за тяхната неоснователност.

При извършената проверка по редовността на въззивните жалби, съдът констатира, че същите са подадени в срок, чрез надлежно упълномощени процесуални представители. И с двете е предприето обжалване на 2 първоинстанционното решение в неговата цялост /съобразно изложените оплаквания и формулиран петитум/. В същото време въззивникът А. П. е страна /ответник/ само по предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, но не и по обективно съединения с него иск по чл. 108 ЗС, предявен срещу последващите приобретатели – А. Г. Т. и Л. П. Ш.. Последните пък са ответници само по този иск, но не и по иска срещу А. П. за недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Нито един от ответниците няма процесуалното качество на необходим другар или на подпомагаща страна по който и да е от двата разгледани иска. Това обстоятелство сочи на извод, че всеки един от тях има право на жалба само срещу онази част от първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу него иск. Ответниците по иска по чл. 108 ЗС осъществяват правото си на защита срещу твърденията за недействителност на сключената в полза на праводателя им сделка като част от защитата по предявения срещу тях ревандикационен иск.

Ето защо подадената от А. В. П. въззивна жалба в частта й срещу решението по уважения иск по чл. 108 ЗС се явява недопустима, съответно подаденета от А. Г. Т. въззивна жалба е недопустима в частта й срещу постановеното на решение по иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради което и производството по тях в тези им части следва да бъде прекратено.

В останалата им част въззивните жалби следва да бъдат насрочени за разглеждане в о. с. з.

Отчитайки наведените оплаквания и разпоредбата на чл. 266 ГПК, съдът намира направените във въззивната жалба на въззивника А. Т. искания по доказателствата за неоснователни.

Не е налице соченото противоречие в заключенията на вещите лица по двете СГЕ, което да обосновава допускането на поисканата тричленна СГЕ.

Искането в тази насока правилно е било оставено от първоинстанционния съд без уважение.

Относно неосъществената съдебна поръчка за установяване правото на Руската федерация относно изискванията за упълномощаването за разпореждане с недвижимо имущество, формата на документа и правното значение на извършеното от нотариуса удостоверяване, също не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Независимо, че събирането на това доказателство е било допуснато от първоинстанционния съд, правилно е прието в последното съдебно заседание, че установяването на тези обстоятелства се явяват неотносими към спора досежно автентичността на процесното пълномощно.

Що се отнася до искането за ново разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства за установяване твърденията му за получавани суми от въззиваемите като цена за продадения им апартамент, съдът намира, че възражение за потвърждаване на сделката чрез приемане на продажната цена не е правено в отговора по чл. 131 ГПК.

3

Следователно не е налице непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, съответно искането за ангажиране на доказателства за установяване на това обстоятелство е преклудирано по см. на чл. 266 ГПК.

С оглед наведените от другия въззивник оплаквания и в съответствие с разрешенията на ТР № 1/2013 г., съдът намира, че не са налице основания за даване на указания по разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства. Същият не е направил и искания по доказателствата.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от А. Г. Т. въззивна жалба в частта й, с която се обжалва решение № 531/20.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1589/2024 г. на ОС – Варна по уважения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предявен от Е.А.С.. и В. Л. С. против А. В. П..

ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от А. В. П. въззивна жалба в частта, с която се обжалва решение № 531/20.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1589/2024 г. на ОС – Варна, по уважения иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Е.А.С.. и В. Л. С. против А. Г. Т. и Л. П. Ш..

НАСРОЧВА делото за разглеждане на въззивните жалби в непрекратената им част в о. с. з. на 28.10.2026 г. от 9:15 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от въззивника А. Г. Т. доказателствени искания.

УКАЗВА на необжалвалия другар на въззивника А. Г. Т. – Л. П. Ш., че до датата на съдебното заседание може да се присъедини към жалбата му по иска с правно основание чл. 108 ЗС, с писмена молба, на основание чл. 265 ГПК.

Определението подлежи на обжалване само в прекратителната му част с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5