Решение № 147 от 13.06.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1385/2025
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 13.06.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198о · Закон за водите
- чл. 112 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. Ихтиман, 13.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840101385 по описа за 2025 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 832046330, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Рожен“ № 15, чрез адвокат Д. У., против М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **************.
В исковата молба е посочено, че между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и М.
М. е съществувало правоотношение по повод продажба на питейна вода, отвеждане и пречистване на вода за имот, находящ се в гр. И., ул. „Р.“ № **, за който имот се сочи, че се намира в обособената територия на ищеца. Сочи се, че на ответника е открита партида с абонатен номер: 46*** за обект находящ се в гр. И., общ. И., обл. С., ул. „Р.“ № **. Излагат се твърдения, че в отношенията между страните са приложими Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите с оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, които са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. От съдържането на исковата претенция се прави извод, че според ищцовото дружество потребителят М. М. не е заплащал дължимите суми за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води от имота с адрес: гр. И., ул. „Р.“ № ** и аб. № 46*** в периода 01.12.2012г. – 24.04.2025г..
Уточнява се, че задълженията на ответника възлизат на 1370,70 лева – главница за периода 01.11.2012 г. – 23.04.2025 г. и 898,68 лева - мораторна лихва за периода 01.01.2013 г. – 04.07.2025г. Пояснено е в исковата молба, че поради неизпълнение на процесните вземания, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по силата на което е образувано ч.гр.д. 2824/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, като се твърди, че по същото частно гражданско дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Допълнено е, че длъжникът по заповедта е подал възражение, в резултат на което на заявителя са били дадени указания за предявяване на установителен иск. С исковата молба се иска по отношение на ответника да се установи, че същият дължи на ищеца посочените по-горе суми и лихва върху главницата от подаване на заявлението до погасяване на дълга, а също се претендират сторените разноски в исковото и в заповедното 1 производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който не е подал отговор на исковата молба. В същото време по ч.гр.д. № 2824/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, по което е издадена заповедта за изпълнение, от длъжника е депозирано възражение, в което се сочат обстоятелства, поради които задължението не е заплатено.
С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск за неплатени задължения за ВиК услуги с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 198о от Закона за водите. Предявеният иск за лихва е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От електронната папка на делото е видно, че по ч.гр.д. № 2824/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ищцовото дружество срещу ответника за следните суми: 1370,70 лева – главница за периода 01.11.2012 г. – 23.04.2025 г. и 898,68 лева - мораторна лихва за периода 01.01.2013 г. – 04.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /14.07.2025 г./, а така също и за сторените разноски от 360 лева – адвокатско възнаграждение и 38.58 лева – държавна такса.
Депозираната искова молба е допустима – налице са предпоставките за разглеждането й по същество.
По съществото на спора съдът намира следното:
В проведеното на 22.04.2026 г. първо открито съдебно заседание ищецът не се представлява, като от същия преди заседанието е постъпило писмено становище. В съдебното заседание се явява ответникът който заявява, че е получил препис от определението на съда и от исковата молба и че желае споразумение с другата страна. След това посочва, че имотът на ул. „Р.“ № ** е негов и че там живее. Пояснява, че не може да плати парите наведнъж и че в имота е ползвана вода, но е слаба. Допълва, че е имало инкасатор, който е събирал по 15 лева, но е починал и от 2013 г. никой не е минавал и не е плащано. Отново сочи, че иска споразумение, като после допълва, че желае да разговаря за споразумение. Съдът, с оглед изявленията на ответника, е предоставил възможност на същия да проведе разговори с ищцовата страна за евентуално постигане на споразумение, поради което делото е било отложено за 20.05.2026 г. В съдебното заседание на 20.05.2026 г. страните не са се явили, като преди това не е постъпила информация за постигнато между тях споразумение. В постъпило становище от ищеца е отразено, че ответникът е поискал в предходно съдебно заседание сключване на споразумение, но към момента на подаване на становище се твърди, че не е сключил такова и не е потърсил съдействие от процесуален представител на дружеството.
От представените по делото писмени доказателства, а така също и от изявленията на страните, се установява, че между тях е съществувало правоотношение по повод предоставяне на питейна вода и отвеждане и пречистване на вода от имот в гр. И., ул. „Р.“ № **. От изявленията на ответната страна, направени в първото открито съдебно заседание, се прави извод, че същият признава, че е собственик на процесния водоснабден имот, че живее в имота и че задълженията му към ищеца не са погасявани. Поискал е сключване на споразумение, като съдът е предоставил възможност на ищцовата страна да проведе разговори за такова, но до приключване на съдебното дирене не е постъпила информация за сключено извънсъдебно споразумение или за готовност да се постигне съдебно такова.
Всичко изложено дотук налага извод, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена изцяло. Само за яснота трябва да се посочи, че от ответната страна не е направено възражение за погасяване на суми по давност. Също така в настоящия случай не е приложима и нормата на чл. 112 от ЗЗД относно десетгодишната погасителна давност, тъй като с Решение № 4 от 20.04.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2021 г. е обявена за 2 противоконституционна разпоредбата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите, който параграф е предвиждал, че за заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а при висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането. При това положение от значение е обстоятелството, че от момента на влизане в сила на новата редакция на чл. 112 до сега не е изминал десетгодишен период от време. В подобен смисъл са и част от мотивите към Решение № 38 от 30.01.2026 г. на ОС - София по гр. д. № 248/2025 г.
С оглед на посоченото дотук, предявеният установителен иск се явява основателен.
Предвид основателността на установителния иск, ищецът има право и на сторените от него съдебни разноски в заповедното производство, равняващи се на 45.39 лева – заплатена държавна такса и 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, а така също и на сторените в исковото производство разноски, а именно –35.58 лева – заплатени държавни такса и 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като всички разгледани суми в настоящото решение са в български лева /официалната валута в Република България до 31.12.2025 г./ и предвид Закон за въвеждане на еврото в Република България и по-конкретно чл. 5, чл. 12 и чл. 13 от него, всички суми в диспозитива на съдебния акт следва да бъдат изписани и в евро, като бъдат изчислени съобразно официалния курс, според който 1 евро се равнява на 1.95583 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 832046330, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Рожен“ № 15 следните суми: 1370,70 лева /700.83 евро – седемстотин евро и 83 цента/ – главница за периода 01.11.2012 г. – 23.04.2025 г. за питейна вода, отвеждане и пречистване на вода, ведно със законна лихва върху главницата за период от 14.07.2025 г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на вземането и 898,68 лева /459.49 евро – четиристотин петдесет и девет евро и 49 цента/ мораторна лихва за периода 01.01.2013 г. – 04.07.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2824 от 2025 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 832046330, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Рожен“ № 15 следните съдебни разноски: 45.39 лева /23.21 евро – двадесет и три евро и 21 цента/ – заплатена държавна такса в заповедното производство, 360 лева /184.07 евро – сто осемдесет и четири евро и 07 цента/ – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 35.58 лева /18.19 евро - осемнадесет евро и 19 цента/ – заплатена държавна такса в исковото производство и 360 лева /184.07 евро – сто осемдесет и четири евро и 07 цента/ – заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3
4