Решение № 4567 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4567 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110129474 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Н. Г. З., З. Г. З. – П. и Д. Х. З. (съгласно уточнителна молба от 24.07.2024г.) да платят разделно, както следва : Н. Г. З. – ½ част, З. Г. З. – П. – ¼ част и Д. Х.

З. – ¼ част от следните суми : сумата от 923,63 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, район „С***, за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.05.2024г.) до окончателното плащане, сумата от 135,42 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 15.09.2022г. – 08.04.2024г., сумата от 68,63 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.05.2024г.) до окончателното плащане и сумата от 14,50 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2021г. – 08.04.2024г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Възразява, че не е налице твърдяната облигационна връзка между страните, като Общите условия на топлопреносното предприятие не били публикувани в централния и местния печат. Оспорват в имота да е била доставяна топлинна енергия, като в имота нямало радиатори. Оспорват да имат качеството на клиенти на ТЕ. Не им били 1 връчвани фактури за задълженията. Позовават се на изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД, е взело становище, с което не оспорва предявените искове. Поддържа, че дяловото разпределение е извършвано съгласно действащата през процесния период нормативна уредба.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.07.1990 г. се установява, че процесният имот е придобит от Х.Г.Г. и М. Н. Г.. От приетото като доказателство удостоверение за наследници на Х.Г.Г. се установява, че същият е починал през 2012г., при семейно положение – разведен, като е оставил за свои наследници дъщерите си : М. Х. Г. и Н. Х. Г.. Н. Х. Г. е починала и неин наследник е синът й – А.С.К.. Видно от приетото като доказателство съдебно удостоверение по гр.д. № 25020/2014г.,

А.С.К. се е отказал от наследството на наследодателя Н. Х. Г. и отказът е вписан в специалната книга на съда.

Като доказателство по делото е приет нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на идеална част от недвижим имот № 120, том I, рег. № 6820, дело № 101 от 2019г., от 08.04.2019г., по силата на който М. Х. Г. учредява на Н. Г. З. и Д. Х. З. право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния имот.

Като доказателство по делото е приет нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 150, том I, рег. № 8103, дело № 125 от 2019г. от 23.04.2019г., по силата на който М. Н. З. дарява на внуците си Х.Н. З. и А.Н. З. ½ ид.ч. от процесния имот, като запазва за себе си правото на ползване върху дарената ½ ид.ч. от имота. Видно от удостоверение за наследници на М. Н. З., същата е починала на 18.03.2024г. и е оставила за свои наследници децата си : Н. Г. З. и З. Г. З. – П..

Предвид обсъдените по – горе доказателства се установява, че през процесния период върху процесния имот е било учредено право на ползване, като титуляр на ½ ид.ч. на правото на ползване са ответниците Н. З. и Д. З., а титуляр на останалата ½ ид.ч. от правото на ползване върху имота е М. Н. З.. При това съдът приема, че през процесния период като титуляри на вещно право на ползване върху процесния имот Н. З., Д. З. и М. Н. З. са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, доколкото поначало вещният ползвател е задължен да плаща разходите във връзка с ползването на имота, каквито са и тези за доставената в имота топлинна енергия – чл.57 ЗС, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ.

От това следва, че през процесния период Н. З., Д. З. и М. Н. З., от една страна, и ищеца – от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, 2 ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им. Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имота и такава не е начислявана. През процесния период е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване съобразно показанията на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла вода. Начислена е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съобразно нормативните изисквания за процесния период.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 3.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 900,96 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 1195,06 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 294,37 лева.

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, 3 определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия.

Неоснователно се възразява, че клиентът на ТЕ изпада в забава за плащането на цената на доставената топлинна енергия след покана, защото в Общите условия е предвиден срок за плащане на задълженията – 45 – дневен срок. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0011c78-cec0-48a9-97af-93394e77f5eb