Определение № 544 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1003/2026
- Вид
- Определение № 544
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Силвия Цанкова, Екатерина Роглекова, Теофана Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.6, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвия Цанкова
Членове:
Екатерина Роглекова
Теофана Спасова като разгледа докладваното от Силвия Цанкова Въззивно частно наказателно дело № 20265300601003 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 243 ал.8 от НПК.
С определение № 260/07.05.2026 г. по ЧНД № 2438/2026 г. по описа на Пловдивския районен съд, 10-ти н.с., е потвърдено постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 11.04.2025г. по пр. пр. № 4354/2020 г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 26/2021г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Недоволен от съдебното определение е останал В. Н. К.-легитимиран като пострадало лице, според постановката, по която е образувано досъдебното производство, като същият чрез процесуалния си представител адв.Ст.П. е депозирал жалба, в която са наведени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на потвърдения от районния съд прокурорски акт, рефлектирали и върху потвърждаващото го определение на първата инстанция. Според жалбоподателя, актът на прокуратурата, преграждащ окончателно пътя на наказателното производство, е постановен при непълно разследване и при необоснован анализ и оценка на събрания доказателствен материал, а в проекция това е рефлектирало и върху правилността на съдебното определение. По отношение на последното се претендира, както неглижиране на допуснатите в хода на досъдебното производство пропуски и недъзи на прокурорския акт, а така също и отсъствие на самостоятелна, задълбочена оценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, в контекста на извършеното разследване. Въз 1 основа на изложеното, е аргументирана претенция за отмяна на обжалваното определение на ПРС и постановлението на районната прокуратура за прекратяване на наказателното производство с указания за продължаване на разследването, като са изложени и необходимите, според адв.П. допълнителни действия, които следва да бъдат извършени, след което се осъществи нова оценъчна дейност на събраната доказателствена съвкупност.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя, материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от фактическа и от правна страна следното:
Жалбата, която не е просрочена, подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК , като в хода на разследването е установена следната фактическа обстановка, възприета от районната прокуратура и първостепенния съд:
На 09.05.2020 г. свидетелят Н. К. празнувал с множество гости рождения си ден **, в имота си, находящ се непосредствено до яз. „Алмалъка“ в землището на с. Мътеница, общ. Хисаря. В имота имало масивно изградено барбекю, до което имало две беседки, където Н. К. празнувал с неговите близки и приятели. През целия ден К. посрещал и изпращал гостите си, като бил със семейството си - съпругата си Н.К. и сина си - пострадалия В. К..
Около 15:30 часа същия ден на язовира пристигнали свидетелите П.Н., А.В., В.В, В.С. и Д.С., които се придвижвали с два автомобила. Компанията на Н. преминала покрай язовира, покрай изградения в близост параклис и спрели непосредствено до водата. В.С. хвърлил въдиците си във водата. В това време към тях отишли свид. Н. К. и свид. В. К.. Н. К. направил остра забележка на компанията на П. Н., че са преминали през имота му. Н. му отговорил, че са преминали през обозначено с лента място, през което може свободно да се преминава. Н. и В. К.и се ядосали, минали под лентата и се насочили към свидетелите П.Н., В.И., А.В., В.В, В.С. и Д.С., които се намирали до водата.
Спорът прераснал във физически сблъсък, при който били разменени взаимни удари. Вследствие на сбиването постр. В. К. получил счупване на четвърта дланова /предкиткова/ кост на дясната ръка; кръвонасядане по долния клепач на дясното око, кръвонасядане на лява гръдна половина дясна скула и носа; оток, кръвонасядане и охлузване на ляво ходило.
За случилото се бил подаден сигнал на тел. 112 от свид. Б.П., а на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители при РУ - Хисаря - свид. Д.Т.в и К.А.. Свид. П. ловял риба заедно с приятеля си Х.Г., но двамата 2 не възприели детайли от инцидента и веднага след подаването на сигнала напуснали язовира.
Свидетелите Т. и А. установили на язовира свид. Н. К. и свид. В. К.. Н.
К. не пожелал да обясни на полицейските служители какво се е случило, като отрекъл да е имало сбиване. Т. и А. решили да беседват с намиращите се в близост рибари (останали неустановени в хода на производството), които им съобщили, че действително две групи от непознати за тях лица са се сбили.
Пазачът на язовира свид. М.М. също потвърдил, че е имало спречкване между компаниите на П.Н. и на Н. К.. Полицейските служители забелязали, че пристигналият екип на ЦСМП преглежда дясната ръка на В. К. и му поставят лед. Т. и А. отишли до дома на Н. в с. Мътеница. Полицаите забелязали, че по тялото му има доста наранявания. Пред тях Н. заявил, че бил нападнат от компанията на Н. К. и че „едно младо момче“, установено в хода на производството като В. К., му нанесъл удар с юмрук с голяма злоба.
Полицейските служители съставили спрямо Н. протокол за полицейско предупреждение и го предупредили да не се саморазправя с Н. К., след което се върнали на брега на язовира, за да предупредят и К. да не се саморазправя с Н.. Н. К. отказал да се разпише в протокола и попитал полицаите кой е П.Н..
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни относно характера на травмите получени от В.
Н. К.. Видно от представеното заключение на вещото лице, при инцидента от 09.05.2020г. на лицето В. Н. К. е било причинено следното: счупване на четвърта дланова /предкиткова/ кост на дясната ръка; кръвонасядане по долния клепач на дясното око, дясна скула и носа; кръвонасядане на лява гръдна половина; оток, кръвонасядане и охлузване на ляво ходило. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с/или върху твърд предмет, или неговото тангенциално действие и е възможно да са получени така, както се съобщава в материалите по досъдебното производство, а именно при инцидента, станал на 09.05.2020г., при нанасяне на удари по главата и тялото с дървен предмет. Вещото лице е посочило, че в предоставената медицинска документация по досъдебното производство липсвал резултат от образно изследване /рентгенова снимка/ и подробно описание относно разположението на описаното счупване на четвърта дланова кост. Счупванията по тялото / средната част/ на длановите кости се получава най-често по директен механизъм при нанасяне на директен удар в мястото на счупването. Счупванията под главичката /изпъкналостта при свит юмрук/ на четвърта и пета дланови кости е възможно да бъдат получени по индиректен механизъм при нанасяне на удар с юмрук /т.нар.“боксьорски фрактури“/. Поради липса на подробно описание или образно изследване на установеното счупване, вещото лице не е могло да даде конкретен отговор относно механизма на възникването му. Разгледана е възможността счупването да е получено, както при директен удар от твърд тъп предмет, според съобщеното от пострадалият, така и при нанасяне на 3 юмручен удар от самия него.
В тази връзка е извършена допълнителна СМЕ, при която е изследван и предоставения от пострадалия В. К. оптичен носител, съдържащ образна диагностика/снимка на счупването. Според заключението на вещото лице, извършило допълнителното изследване, процесиите травматични увреждания на В. К. са получени от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар или притискане. Установява се счупване на четвърта предкиткова кост в далечната й трета /дистално, под главичката й/. Вещото лице е посочило, че счупванията на предкитковите кости може да се получат в следствие от различни по характер въздействия, като е възможно е да се получат, както при директен удар в мястото на счупването, така и по индиректен механизъм, например при нанасяне на удар с юмрук или при притискането на дланта между два предмета.
Във връзка с уважено доказателствено искане на повереника на пострадалия В. К., в хода на разследването е изготвена и допълнителна СМЕ с участие на ортопед-травматолог, даваща идентична квалификация като първоначалните съдебномедицински изследвания относно получените наранявания от пострадалия. Според заключението на коментираната експертиза, въпросните увреждания са получени по най-общия механизъм на удар с/или върху твърд тъп предмет или косото му действие, което като механизъм и време съответства на данните по делото, а именно побой, случил се на 09.05.2020 г. Относно счупването на четвъртата дланова /предкиткова/ кост на дясната ръка на В. К. вещите лица поясняват, че такива счупвания се получават, когато въздействащата сила се разпространява надлъжно по оста на коста. В конкретния случай може да се постигне или при удар с ръката, свита в юмрук, или при удар с твърд тъп предмет директно върху главичката на 4-та предкиткова кост. Предвид наличието на изолирано счупване на 4-та предкиткова кост, вещите лица заключават, че по-вероятен механизъм на нейното причиняване е нанасяне на юмручен удар със същата ръка от самия пострадал, като не може напълно да се изключи получаването и от удар върху нея.
Видно от СМЕ на свид. П.Н., на същия са били причинени следните наранявания: кръвонасядане в дясното слепоочие; оток в окосмената част на главата; кръвонасядане зад лявата ушна мида; кръвонасядане на гръдния кош; кръвонасядане на лявата раменна става; охлузвания по двата горни крайника; кръвонасядане на дясната лакътна става и предмишницата; кръвонасядане и оток на трети пръст на лявата ръка. Описаните травматични изменения му причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с/или върху твърд предмет, или неговото тангенциално действие и е възможно да са получени така, както се съобщава в материалите по досъдебното производство, а именно при инцидента, станал на 4
09.05.2020г.
В хода на разследването са изследвани и телесните повреди на друго лице от компанията на свид.П.Н.-Д.С. /на 66 години към момента на изследване/, като видно от експертното заключение, на С. е причинено кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око, охлузване на долния клепач на лявото око, кръвонасядане и охлузване в лявата челна област, кръвонасядане и охлузване дясна челна област. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с/или върху твърд предмет, или неговото тангенциално действие и е възможно да са получени така, както се съобщава в материалите по досъдебното производство, а именно при инцидента, станал на 09.05.2020г.
Видно от експертното изследване на Н. К., на същия са били причинени кръвонасядане в теменната област, кръвонасядане дясно-тилно, оток и кръвонасядане в дясно слепоочно, две ивичести кръвонасядания в дясно слепоочно, кръвонасядане на челно отдясноу кръвонасядане на гърба над дясна лоподка, разкъсно-контузна рана и оток на левия палец на ръката и кръвонасядане на мишницата. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с/или върху твърд предмет и е възможно да са получени така, както се съобщава в материалите по досъдебното производство, а именно при инцидента, станал на 09.05.2020г., с изключение на кръвонасядане на мишницата. А ивичестите кръвонасядания в дясно слепоочно са получени от действието на твърд тъп предмет с цилиндлична форма.
С постановление на Районна прокуратура-Пловдив от 11.04.2025г. по пр. пр. № 4354/2020 г. по описа на същата прокуратура, наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като е прието, че обвинението за престъплението по чл.129, ал.1 от НПК е останало недоказано. Изложена е подробна аргументация, с която прокуратурата е мотивирала тезата, че противоречията в доказателствената съвкупност не позволяват да се достигне до несъмнен и категоричен извод за виновността на конкретно лице в извършване на конкретно деяние. Становището на прокуратурата е възприето и от първостепенния съд, който е потвърдил прекратителното постановление.