Решение № 810 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Светлин Михайлов

Даниела Христова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20261000500390 по описа за 2026 година обжалване.

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. Рег. № 5165/5456 от 17.11.2025 г. подадена от ДЗИ“Общо застраховане“,ЕИК 121718407, с която се обжалва решение № 220 от 17.10.2025 г. по т.д. №49/2025 г. по опис на МОС за 2025г. само в осъдителната му част за сумата от 25 000 лева, присъдени на основание чл. 432,ал.1 от КЗ в полза на А. А. Н. от село ***, обл. *** , ул. „***“ № * , ЕГН ********** по банковата сметка, посочена в исковата молба, като обезщетение за нанесени неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 07. 10.2024г. по вина на В. В. М., водач на лек автомобил марка „Ситроен” с регистрационен номер ******** , чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника (въззивник), ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 18.10.2024г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба са изложени доводи за нарушение на материален, процесуален закон и необоснованост. Поддържа се довод по направено в първоинстанционното производство по реда на чл. 131 от ГПК възражение за съпричиняване от страна на пешеходката (пострадалата ищца), както и неправилно определен размер на обезщетение в нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Моли за отмяна на решението в обжалвана част и се иска, отмяна на решението в тази част и отхвърляне на предявения иск, а в 1 евентуалност намаляване на присъденото обезщетение, като се приложат правилата на чл. 52 от ЗЗД.

В писмен отговор на въззивната жалба, въззиваемата А. А. Н., чрез пр. представител адв. О. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага, че възражението за съпричиняване се доказва пълно и главно, а доказателствената тежест е за ответника. Излага, че това възражение почива на предположения и липсват данни пострадала обективно да е способствала за вредоносния резултат. Сочи, че пешеходката се е движила срещуположно на движението по пътното платно, възможно най – близо до лявата му граница и не е очаквала автомобил от дясната страна. Обосновава тезата, че движението по пътното платно е регламентирано в чл. 108, ал.2 от ЗДв.П, т.е. не е противоправно. Излага, че присъденото обезщетение съответства на увреждането, поради което счита, че оплакването за неправилно приложен материален закон е неоснователно.

Решението на Окръжен съд-Монтана в частта, с която предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 25 000 до претендираната в размер на 30 000 лева, като необжалвана от ищцата е влязло в сила след изтичане на срока за обжалване и не е предмет на въззивното произнасяне.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Върховният касационен съд е разяснил в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, но следи за нарушение на императивни норми.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, приема, че обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на производствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

Преценявайки основателността на депозираната въззивна жалба съобразно изложените в нея оплаквани, въззивният съд намира решението и за правилно, като съображенията са следните:

От фактическа страна: Страните не спорят, а и при съвкупна преценка 2 на събраните доказателства се установява, че на 07.10.2024г. около 12.55ч. в с.***, община Берковица, област Монтана, ищцата вървяла по левия тротоар на улица „Петроханска“ към улица „Ком“. По същото време В. М., решил да приведе в движение лек автомобил м.“Ситроен“, модел „Пикасо“ с рег.№ ********, който е бил паркиран в двора му. За целта извършил маневра движение на заден ход, излизане от гараж на дом № 155 и вместо до продължи пътя в посоката на пътното платно непосредствено , да премине през тротоара, по който ищцата вървяла за да достигне до пътните ленти на ул.“Петроханска“ и да се включи в движението. М. блъснал Н. със задната част на автомобила, който управлявал.

Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение на съдебна автотехническа експертиза, от чието заключение е установен механизма на ПТП: Процесният автомобил е бил паркиран в дворния имот на адрес № 155 със задна част (с гръб) към платното за движение на ул. „Петроханска“.

Водачът е предприел маневрата движение на заден ход, като за да се включи в движението по улицата и продължи в желаната посока Берковица е следвало да премине през цялата ширина на лявата пътна лента за движение, да пресече забранителната пътна маркировка Ml и да промени посоката на движение към Берковица. При това движение автомобилът се е движил със скорост от около 6 км/ч. При достигане близост до отсрещния бордюр пешеходката се е движила по платното за движение до бордюра и в срещуположна посока на движение на превозните средства. При продълженото движение на заден на заден ход на разстояние от около 40 см от бордюра пешеходката е блъсната от автомобила, загубила е равновесие, паднала е върху бордюра. Върху него са намерени остатъци от биологичен материал. За водача на автомобила, ударът е настъпил, когато пешеходката се е намирал в дясната му „мъртва зона“.

След настъпилото произшествие, водачът на автомобила не е останал на местопроизшествието, а е продължил движението си в посока Берковица без да спре, а пешеходката е транспортирана в болница. Вещото лице изготвило САТЕ счита, че предвид възрастта на пешеходката, както и здравословното й състояние в условията на произшествието, не е възможно същата да е навлязла внезапно на платното за движение, като по този начин да постави водача на л.а. в невъзможност да предотврати удара в нея. Обосновава извод, че причина за ПТП са субективните действия на водача на л.а., който преди да започне извършването на маневрата движение назад, не се е убедил, че пътят зад автомобила му е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движение, и ще извърши маневрата по безопасен начин.

По време на маневрата, водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила си и своевременно да предприеме действия за аварийно спиране при възникване на опасност за движението. Наблюдението на пътя зад автомобила, водачът е имал възможност чрез двете външни странични огледала за обратно виждане, от огледалото вътре в купето, както и с обръщане на главата в посока назад.

От заключението на приетата като доказателство съдебно-медицинската експертиза се установява, че пострадалата Н. е получила следните увреждания : Изкълване /луксация/ в областта на левите раменната и акромио3 клавикуларната стави, която води до трайно затруднение на движенията на левият горен крайник за срок над един месец, травми в областта на главата разкъсно-контузната рана на челото и кръвонасядането в областта на дясна скула , водещи до временно разстройство на здравето, не опасно за живота и охлузването в областта на дясното коляно ,с което са и причинени болки и страдания. Вещото лице заключва, че установените травматични увреждания могат да бъдат получени от установения механизъм на ПТП, поради което съдът приема, че те са в пряко причинно следствена връзка с деянието. Видно от СМЕ, от получените травми пострадалата несъмнено е търпяла значителни болки и страдание, като оздравителният период на такива травми /при нормално протичащ оздравителен процек/ е около 20 - 25 дни за травмите в областта на главата /разкъсно-контузната рана и кръвонасядането/ и около 2,5 - 3 месеца за травмата в областта на лявата раменна става. Към момента на изготвяне на експертизата състоянието на пострадалата е задоволително, без данни за настъпили усложнения от получените травми които да застрашават пряко здравето и живота на пострадалата. При прегледа е установено,че има данни за непълно възстановяване на увреждането в областта на лявата раменна става - налице е разкъсване и луксация в областта на акромиоклавикуларната става с дислокация /изместване/ на клавикулата /ключицата/, като с оглед вида и давността на увреждането, както и възрастта на пострадалата може да се твърди, че това увреждане няма да се възстанови напълно без инвазивна /оперативна/ намеса. Непълното възстановяване на увреждането в областта на лявото рамо е съпроводено с болезненост и невъзможност да извършва движенията повдигане и ротация на левият горен крайник в тази област в цялостният им обем, което от своя страна води и до затруднение в извършването и на различни дейности от ежедневният и живот.

С протоколно определение от 19.03.2025г. по ЧНД № 70/2025г., РС Берковица е одобрил споразумение между РП-Берковица и подсъдимия В. В.

М., с което подсъдимият е признат за виновен в това,че на 07.10.2024г. в с.***, обл.Монтана при управление на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Пикасо“ с регистрационен номер ********, при извършване на маневра/движение на заден ход от излизане на собствения си гараж/,нарушил разпоредбите на чл.40,ал.1 ЗДП,чл.123,ал.1,,т.1 и т.2 ЗДП и по непредпазливост причинил на А. Н. средна телесна повреда,изразяваща се в изкълчване на лява раменна и ключично-лопатъчна става,причинило затруднение на торния ляв крайник за срок над един месец –престъпление по чл.343,ал.1,б.б,пр.2 във вр. с чл.342,ал.1 ,пр.3 НК,като на основание чл.78 а НК е освободил М. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание.

По делото е установено, че за лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Пикасо“ с регистрационен номер ******** има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП сключен със ,ДЗИ - Общо застраховане” АД, с полица № BG/06/124001867259 валидна от 18.06.2024г. до 17.06.2025г.

Не е спорно също, че ищцата е завела извънсъдебна претенция пред ответника с молба с вх.№ 94-320/18.10.2024г. с искане за изплащане на 4 обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди, като са приложени и данни за банкова сметка, по която ответникът да заплати определеното обезщетение, но до настоящият момент такова не е изплатено.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Емил Г., син на ищцата се установява, че след катастрофата майка му е била неадекватна. След обработва на раните, поради усложнения в състоянието ѝ, той я завел ВМА, където мила приета веднага. Престояла е в болницата няколко дни, след което я изписали. Свидетелят твърди, че и към датата на снемане на показанията, майка му имала затруднения да ползва ръката си, имала болки в рамото и не можела пълноценно да използва ръката си.

От правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.