Решение № 6458 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6458 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100512596 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14691 от 29.07.2025 г., постановено по гр. д. № 20251110111800 по описа за 2025 година на СРС, 82 състав, е отхвърлен предявения от Д. Г. Н., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумата по изпълнителен лист от 25.09.2014 г. по гр. д. № 20739/2014 г. на СРС, 65 състав, в размер на 3292,39 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 07.2011 г. - 02.2013 г. и сумата 492,13 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.09.2011 г. - 10.02.2014 г., въз основа на който е образувано изп. д. № 20147860401371 на ЧСИ М.М., поради погасяването им по давност.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца Д.

Г. Н., в която са развити съображения за неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено решението и да се постанови друго, по същество на спора, с което да бъде уважена въззивната жалба. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника „Топкофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в която са развити съображения за неправилност на същата.

Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

1

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

С отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК се предоставя възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо на изпълнителното основание, т.е. новонастъпили факти. В случая правна квалификация на предявените претенции по чл. 439 от ГПК се извежда от твърденията на ищцата, че срещу нея е образувано изпълнително производство от ответника – взискател за вземания по издаден изпълнителен лист, и че не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист поради това, че вземанията са погасени по давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист.

Процесните вземания, които са предмет на принудителното изпълнение срещу ищцата по образуваното изпълнително дело 20147860401371 по описа на ЧСИ М.М. с район на действие Софийски градски съд, са обективирани в изпълнителен лист от 25.09.2014 г., издаден по гр. д. № 20739/2014 г. на СРС, 65 състав, с който Д. Г. Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3292,39 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода 07.2011 г. - 02.2013 г. и лихва за забава в размер на 492,13 лева за периода 01.09.2011 г. - 10.02.2014 г.

В отговор на направеното с въззивната жалба възражение срещу извода на районния съд относно приложимата петгодишна давност за процесните вземания, следва да се посочи, че по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД по отношение на вземанията, установени със заповед за изпълнение, е налице многобройна непротиворечива съдебна практика /част от която е цитирана и в обжалваното решение/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 от ГПК настъпват правни последици, аналогични на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 или чл. 439 от ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получва ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуването на вземането. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща за страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение /определение от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, ІV г.о./. В практиката на ВКС еднозначно се приема, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба срокът на новата давност е всякога пет години.

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че Д. Г.

Н. и Д. Г. Г. са имена на едно и също лице.

Софийски районен съд посочва, че въз основа на него на 09.10.2014 г. е образувано изп. д. № 20147860401371 на ЧСИ М.М.. С молбата за образуване на делото взискателят е възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 18.10.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника. С молби от 09.02.2016 г. и 11.04.2017 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия. На 11.10.2017 г. са изпратени запорни съобщения.

На 19.02.2018 г. изпълнителното дело е спряно. С определение от 03.02.2025 г. е отменена обезпечителната заповед, с оглед на която изп. дело е било спряно.

Установява се пред СРС, че по изп. д. № 20147860401371 на ЧСИ М.М. регулярно са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, до спирането му на 19.02.2018 г. Поради това следва, че изп. д. № 20147860401371 на ЧСИ М.М. не се е прекратило по силата на закона.

С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траело изп. д. № 20147860401371 на ЧСИ М.М. давността относно вземането не е текла и същата е продължила да тече след 03.02.2025 г.

2

В ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че периодични са плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви по размер. Вземанията за доставена топлинна енергия отговарят на посочените белези, поради което приложимата за тях погасителна давност е кратката 3-годишна. Така към настоящия момент не са изтекли повече от 3 години, считано от 03.02.2025 г., поради което давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 25.09.2014 г., не е изтекла.

С оглед приложимата разпоредба на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по отношение на длъжника започва да тече нова петгодишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо със заповедта за изпълнение.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането.

При изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно ТР 1/2013 г., по описа на ОСГТК при ВКС, и по-конкретно точка 4, съгласно която: „Силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, л. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

3

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която своевременно ги е заявила и представила списък по чл. 80 ГПК, Д. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 184,07 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивна инстанция.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14691 от 29.07.2025 г., постановено по гр. д. № 20251110111800 по описа за 2025 година на СРС, 82 състав, с което е отхвърлен предявения от Д. Г. Н., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумата по изпълнителен лист от 25.09.2014 г. по гр. д. № 20739/2014 г. на СРС, 65 състав, в размер на 3292,39 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 07.2011 г. 02.2013 г. и сумата 492,13 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.09.2011 г. 10.02.2014 г., въз основа на който е образувано изп. д. № 20147860401371 на ЧСИ М.М., поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 184,07 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4