Решение № 260271 от 04.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№……....………./……....……….2020г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА мл. с. НАСУФ

ИСМАЛ при секретар

Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело

№ 1141 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 30073/22.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу

Решение № 1647 от 27.03.2020 г., постановено по гр. д. № 14473/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 18-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез адв. С.Д., не дължи на въззивника, сумата в размер на 3820.86 лева, представляваща стойността на потребена ел. енергия, начислена след едностранна корекционна процедура за периода от 02.10.2017 г. до 01.10.2018 г. за обект с кл. № ********** и аб. № ********** и адрес на потребление гр. Аксаково, ул. „Овеч“ № 8.

Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел. енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър ел. енергия е реално потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което се дължи заплащането и́. Сочи се, че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Поддържа се, че в конкретния случай е налице специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за минало време, различна от предвидените в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционни основания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба с вх.

№ 32759/01.06.2020 г. В отговора се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да произтича гражданското притезание, предмет на настоящото производство, доколкото към датата на проверката – 01.10.2018 г. – ПИКЕЕ са частично отменени. Отделно, фактите по конкретното дело не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Сочи, че проверката чрез софтуерен продукт лишава потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията на електромера, което е в разрез с чл. 10 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 622 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 2003 г. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Лила М. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като обективира и искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 261195/10.07.2020 г. поддържа отговора на въззивната жалба. Моли са потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорва наведеното възражение за прекомерност като неоснователно.

За да се произнесе по спора, съставът на

Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 14473 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от С.К.Ц. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3820.86 лева, представляваща стойността на потребена ел. енергия, начислена след едностранна корекционна процедура за периода от 02.10.2017 г. до 01.10.2018 г. за обект с кл. № ********** и аб. № ********** и адрес на потребление гр. Аксаково, ул. „Овеч“ № 8.

В исковата молбата ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, който има с ответника “Енерго - Про Продажби” АД договорни отношения за продажба на електроенергия.

Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго - Про

Продажби” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по чл.124 от ГПК. Твърди се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от служители на „Еелктроразпеределение Север” АД, при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е констатирано, че е налице вмешателство. Изпратен е на БИМ където е установена ел.енергия в тарифа 1.8.3.

Поради това е изготвена корекция по чл. 50 от правилата на ПИКЕЕ и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски .

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 01.10.2018 г. служители на „Електроразпределение

Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500732319 на обект на ищеца Сава

К.Ц.,***, в присъствието на самия потребител-ищец. Електромерът е демонтиран, пломбиран с № 507523 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 002078 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 005822 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1202387, който е подписан от служителите и потребителя.

От Констативен протокол № 1701/23.08.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната на дисплея тарифа 3 – 020216.3 кWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.

На основание извършената проверка от

“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 30.08.2019 г. се установява, че е начислена общо 20216 кВТч енергия за периода от 02.10.2017 г. до 01.10.2018 г. на обща стойност 3820.86 лева съобразно Фактура № **********/04.09.2019 г., която е изпратена на ищеца. От протокола за монтаж/демонтаж на електромер № 11131822 от 11.05.2015 г. се установява, че процесният електромер е монтиран в електроснабдения обект при нулеви показатели на дете тарифи.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се установява, че към датата на извършване на проверката – 01.10.2018 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатира се, че ел. енергията натрупана в регистър 18.3 в размер на 20216 квтч е отчетена от процесния СТИ. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. извършените математически изчисления по процесната фактура са коректни и са извършени след прочитане на скрития регистър. Вещото лице сочи, че при софтуерно вмешателството не може да се установи с точност кога е извършена манипулацията. Веднъж осъществено претарифирането продължава да действа до тогава, до когато не бъде открито от служителите на въззивника. Не може да се установи и за какви времеви периоди е отчитал процесния СТИ в скрития регистър. електромерът не е „СМАРТ“ и не е включен в системата за дистанционен отчет. Процесното количесвто електроенергия по тарифа 4 за периода, определен в становището за начисляване на ел. енергия от 30.08.2019 г. може реално да бъде доставено до абоната и пренесено от присъединителните съоражения в обекта на потребление. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

Разпечатката съдържа 45 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bfff8010-da17-4a1a-b921-1c8182e7f556