Решение № 5921 от 23.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5921 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100505489 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Н. А. Р., чрез процесуален представител адв. К. и М. А. К., чрез адв. С., ищци в първоинстанционното производство, срещу решение № 20114305/25.01.2024 г. на СРС, 120 състав, постановено по гр.д. 45 955/2019 г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете им срещу М. С. П., починал в хода на производството по делото, и Г.

С. П. за прогласяване на нищожна сдЕ. на основание чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, сключена с нотариален акт 78, том I, рег. № 1262, дело 76/2019 г. за покупкопродажба на недвижими имоти, а именно: жилище, находящо се на втори етаж в западната част на двуетажна жилищна сграда в с. Кокаляне, район „Панчарево“, ул. ****, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с три мазета, находящи се в крайна западна част на жилищната сграда, заедно с таванско помещение в средната северна част на сградата и ½ идеална част от крайното голямо таванско помещение в западната част, заедно с ¼ идеална част от общите части на жилищната сграда и толкова от дворното място, в което е построена сградата, 1 цялото от 785 кв.м.; 2/ 1/3 идеална част, придобита по наследство от жилище, находящо се на първи етаж в източната част на двуетажната жилищна сграда, подробно описана по-горе; 3/ 1/3 идеална част от жилище, находящо се на втория етаж от източната част на двуетажната жилищна сграда, описана погоре, предявен в условията на евентуалност иск по чл. 27 вр. с чл. 29 ал.1 от ЗЗД за обявяване на процесния договор за унищожаем, поради измама от страна на купувача по договора спрямо продавача по същия.

В жалбата са наведени твърдения за неправилност на съдебното решение, обосновано с нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Изложени са съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на чл. 146 от ГПК, неизготвяне на нов доклад след смъртта на М. П., липсата на подробни указания и точни за подлежащите на доказване факти. Твърди се, че липсвали мотиви на отказа да бъде допуснат втори свидетел на страната на ищеца.

Твърди се нарушение на общия принцип в гражданския процес за обективно, всестранно и безкритично кредитиране на приетите по делото доказателства.

В рамките на въззивната жалба е направен разбор на събраните писмени доказателства, подкрепящи тезата на ищеца. Твърди се, че доказателствата били неправилно оценени от състава на СРС.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Г. С. П., в който са изложени съображения за правилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговото потвърждаване.

С протоколно определение от 16.04.2026 г., с оглед факта на смъртта на въззиваемата страна, на основание чл. 227 от ГПК е конституиран неговия наследник по закон С. Г. П..

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Видно от удостоверение за наследници изх. № ККЛ20-109/29.10.2020 г. на СО – район с. Кокаляне ответникът М. С. П. е починал на 18.10.2020 г. като с определение от 11.01.2021 г. на основание чл. 227 от ГПК са конституирани 2 неговите наследници по закон – двамата ищци и втория ответник. С определението е констатирано, че ответникът Г. П. участва в процеса. Самият процес, видно от протоколите от открити съдебни заседания е продължил с участието на М. К., Н. Р., в двойно качество – като ищци и ответници, и Г. П..

Решението по делото е постановено срещу М. П. с отбелязване, че същият е починал в хода на производството и Г. П.. Фактът на смъртта на физическо лице лишава същото от правоспособност, поради което първоинстанционното решение в частта, в която е посочено, че е постановено срещу М. П. с отбелязване, че същият е починал е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Видно от данните по делото, ищците в производството не са страни по разпоредителния договор, чиято нищожност респ. унищожаване претендират.

Както е посочено в мотивите на ТР 7/13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС, макар да не поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които тези лица имат по отношение на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно. В този случай третото лице може да се позове на нищожност на договора, а оттам и на липса на правни последици от същия, които правят невъзможно упражняването на правото му (кредитор на една от страните по договора може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът отчуждава свое имущество; купувач-ищец по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД 6 може да иска прогласяване на нищожност на договор за продажба, който обещателят е сключил с трето лице преди вписване на исковата молба; кредитор може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът му е поел задължение в значителен размер, което се ползва с привилегия пред вземането на първия кредитор).

Правният интерес, обоснован в рамките на настоящото производство е инициирано производство по делба, но видно от преписа на искова молба, с която това производство е инициирано, имотите, предмет на делбата са различни от тези, предмет на процесните в настоящото производство.

Отделно от това, нормата на чл. 32 ал.1 от ЗЗД установява, че унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, която изначално изключва възможността трето за договора лице да претендира унищожаване на договор, по което не е страна.

3

В обобщение на тези съображения към датата на заявяване на исковите претенции и предвид твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба за ищците не е съществувал правен интерес от предявяване на исковете доколкото с тях не би настъпила никаква промяна в тяхната правна сфера респ. не са били процесуално легитимирани по заявения евентуален конститутивен иск и делото е следвало да бъде прекратено на основание чл.

130 от ГПК, което не е сторено от състава на СРС.

С факта на смъртта на М. П., продавач по процесния разпоредителен договор, ищците се легитимират като негови наследници по закон, видно от представеното по делото удостоверение за наследници с дял от наследството от по ¼ за всеки един от двамата. Това обстоятелство, настъпило в хода на производството, следва да бъде съобразено с оглед нормата на чл. 235 ал.3 от ГПК и същото легитимира ищците до размера на наследствената им квота.

Това е така, защото правото да се иска установяване недействителност на сдЕ. е имуществено и се наследява от всеки от наследниците до размера на наследствената му част. Поради това, всеки от наследниците може да упражни това право само до размера на наследствените си права, тъй като законът не допуска предявяване на чужди права пред съд, освен в изрично предвидените случаи по арг. на чл. 26 ал.2 от ГПК (в този смисъл решение № 1043/17.11.2008 г. по по гр.д. 3999/2007 г. на Първо ГО на ВКС , решение № 213/ 25.02.2014 г. по гр.д. 48/2013 г. на Трето ГО на ВКС , решение 397/03.10.2012 г. по гр.д.1604/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС , решение 205/05.11.2013 г. по гр.д. 1415/ 2012 г. на Трето ГО на ВКС , решение 73/17.04.2012 г. по гр.д. 803/2011 г. на Трето ГО на ВКС/. И щците-въззивници в настоящото производство са легитимирани и имат правен интерес да водят исковете само до размера на правата, които имат, обосновани с наследствено правоприемство т.е. до по ¼ идеална част за всеки от двамата ищци. В останалата си част исковете са недопустими и в тази част решението на СРС отново подлежи на обезсилване.

Видно отново от исковата молба, в същата са наведени твърдения, че продавачът по процесната сдЕ. е страдал от съдова деменция, което заболяване го правило недееспособно и действията му противоречат на закона или го заобикалят, както и атакувания договор за продажба накърнява добрите нрави, алтернативно е заявено искане за унищожаване на договора на основание чл. 27 вр. чл. 29 от ЗЗД, тъй като продавачът бил въведен в 4 заблуждение чрез измамни действия.

В постановеното съдебно решение е разгледан главен иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД и след неговото отхвърляне е разгледан евентуален иск по чл. 27 вр. чл. 29 от ЗЗД. При липсата на съгласие по смисъла на чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване, тъй като играят на сцена, дават учебен пример, шегата е разпознаваема от насрещната страна или тя знае за мислената уговорка (reservatio mentalis), че правните последици на договора не са желани в действителност. Лисва съгласие и когато то е изтръгнато чрез пряко насилие /решение 198/10.08.2015 г. по гр.д. 5252/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Подобни фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба в настоящото производство не са навеждани, не е заявено подобно искане и в рамките на петитума на исковата молба. СРС се е произнесъл по непредявен главен иск.

Константна е съдебната практика, включително в цитираното по-горе съдебно решение на ВКС, че когато са предявени искове или реплики за недействителност на прехвърлителната сдЕ., начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сдЕ. не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия, който всъщност не е нищожност липсата на форма. Ако съдът приеме, че сдЕ.та е валидна (или нищожна поради липса на форма, което по правната си природа е незавършен фактически състав), той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия - поради 5 крайна нужда / в този смисъл са и решение 199/12.07.2016 г. по гр.д. 583/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 40/07.04.2020 г. по гр.д. 2383/2019 г. на Четвърто ГО на ВКС и др./.

В настоящия случай са заявени твърдения и е формулиран петитум за нищожност на разпоредителна сдЕ. поради противоречие и заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, за унищожаване поради измама, а твърденията за недееспособност с оглед съдова деменция са релевантни към иск с правно основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца /решение 392/18.01.2012 г. по гр.д.

1487/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 97/08.02.2023 г. по гр.д.

196/2011 г. на Първо ГО и др./. От сочените искове, съставът на СРС е разгледал единствено един от евентуалните искове, този за унищожаване поради измама. В случай, че за СРС е съществувала неяснота относно заявените искове същият е следвало да даде указания по реда на чл. 127 от ГПК, което не е сторено в нито един момент от първоинстанционното производство.

Предвид изложените съображения за поредност на заявените искове с оглед тежестта на порока, тези искове не могат да бъдат разгледани за първи път в рамките на въззивното производство, поради което и на основание чл.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bfff0eca-c886-4d54-833b-191c76aa0574