Решение № 2061 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2061 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. М.ова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100510953 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20107466 от 04.11.2023 г. на СРС, ІІ ГО, 71 състав, поставено по гр.д. 70568/2017 г. по описа на СРС, е осъден „Сико Транс” АД, ЕИК 202317528 със съдебен адрес гр. София, ул. „Лакатица” № 1, етаж 3, офис 9 - чрез адв. Й., да заплати на ЕТ „Магдак - Р.М.”, ЕИК 104016370, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул.

„Възрожденска” № А - чрез адв. М., по предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR/ и чл. 86, ал. 1 сумата от 4800 лв. - превозно възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на товар по фактура № 0700011646/05.05.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 03.10.2017г. до окончателното плащане и сумата от 140,28 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла за периода от 10.06.2017г. до 02.10.2017г., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 14628 лв. - разноски за производството.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Сико Транс” АД. Излага доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствостени правила и поради необоснованост. Изразено е становище, че неправилно СРС е приел за установено, че ищецът е извършил превоза, при условие че в ЧМР товарителницата е записано друго дружество, а не ищеца. Неправилно, според 1 ответника, съдът е приел, че навлото по договора от 02.05.2017 г. е дължимо и не следва и не е извършено прихващане на същото със сумата 4800 лв., представляваща дължима сума за неустойка по т.4.2.2 по 9 бр. договора за превоз. Във връзка с последните вземания ответника бил издал девет броя протоколи описани по номера и дати в подадената въззивна жалба, както следва: № 9000000319 от 04.09.2017 г. на стойност от 1200 лева; №9000000320 от 04.09.2017 г. на стойност от 400 лева;

№9000000321 от 04.09.2017 г. на стойност от 800 лева; №9000000322 от 04.09.2017 г. на стойност от 400 лева; №9000000323 от 04.09.2017 г. на стойност от 400 лева;

№9000000324 от 04.09.2017г. на стойност от 400 лева; №9000000325 от 04.09.2017г. на стойност от 400 лева; №********** от 04.09.2017г. на стойност от 400 лева; и №9000000327 от 04.09.2017 г. на стойност от 400 лева.

Поддържа, че тази сума от 4800 лева - представляваща вземане в полза на «СИКО ТРАНС» АД срещу ЕТ „МАГДАК - Р.М.“, като ответникът е релевирал извънсъдебно възражение за прихващане с вземането на ищеца, в размер на 4800 лева, като по този начин задължението на ответника към ищцовото дружество се оказва напълно погасено чрез прихващане. Неправилно обаче съдът отсъжда в обратния смисъл и отхвърля насрещната претенция на ответника.

Поддържа, че в производството не е доказано сключване на договор за превоз на стоки от 02.05.2017г., съгласно който, ответникът да е възложил на превозвача, извършването на международен транспорт с товарен пункт в Холандия и разтоварен пункт в България.

За недоказано счита, че превозът реално е извършен от ЕТ „МАГДАК - Р.М.“, а не от „МАГДАК” ЕООД.

Същевременно намира за безспорно доказано, че по други 9 договора за международен превоз, ищецът е имал забавяне на доставката на стоките от по 1 ден, и съвсем правилно на 04.09.2017г. ответникът е направил изявление за извънсъдебно прихващане между сумата дължима на ищеца по процесния международен превоз на товар - с вземането за неустойка съгласно т.4.2.4 от представените по делото общо девет договора в полза на ответника. Поддържа, че съдът изобщо не е обсъдил представените рекламации и товарителници към всеки един от тези 9 договора за превоз, който факт, от една страна, има значение за давността относно възражението ни за прихващане, а от друга сочи за необоснованост и непълнота на решението.

Същевременно съдът не обсъдил и събраните в производството гласни доказателства, с които е установено, че ищецът имал забавяния с ден или два при доставката на стоките, като това била и основната причина договорните отношения между двете дружества да се прекратят.

При така посоченото излага, че съдът е постановил неправилно и необосновано решение, като изводите на съда противоречат както на ЗЗД, така и на Конвенцията за 2 договора за международен автомобилен превоз на стоки. Неправилно съдът е отхвърлил възраженията за прихващане със сумите, които ответника счита че му се дължат и е доказал. Излага, че решението на СРС е постановено в противоречие на материалния закон - чл.9 от Конвенция ЧМР.

Поддържа, че по делото е безспорно установено, че вземането на ответника е ликвидно и изискуемо, тъй като оспорване на вземането от страна на ищца липсва, след получаване на изявлението за прихващане от 04.09.2017г., като едва в хода на процеса /с молба от 23.05.2018г./ се възразява срещу това вземане. Писмото от 11,09.2017г. не може да се вземе предвид, тъй като липсват доказателства същото да е достигнало до ответника. В този смисъл още на 04.09.2017г. и много преди ищецът да подаде исковата молба по делото е могло и е било извършено прихващането между двете насрещни вземания, тъй като са били налице предпоставките на нормите на чл.

103 и чл. 104 от ЗЗД.

Заявява, че макар и в случая хипотетично да бъде прието, че извънсъдебното възражение за прихващане не е породило целения с него ефект, което не е вярно, то, при всички положения, следва да бъде прието, че съдебното възражение за прихващане е погасило вземането на ищеца.

Отправя искане за отмяна на постановеното от първата инстанция решение като неправилно и за отхвърляне на иска на ищеца като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът ЕТ „МАГДАК - Р.М.“ е подал отговор на въззивната жалба, в който е изразил становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Оспорил е въззивната жалба, като неоснователна. Излага доводи, че постановеното решение е правилно, респ. жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

От страна на ищеца ЕТ „Магдак - Р.М.“ е подадена частна жалба срещу Определение № 20122682 от 16.05.2024 г. по гр.д. 70568/2017 г. по описа а СРС, 71 св., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на поставеното Решение № 20107466 от 04.11.2023 г., в частта за разноските. В жалбата се посочва, че неправилно СРС не е присъдил разноските, които е направил по обезпечителното производство, за което е бил представен списък на разноските по чл.80 ГПК приложен с исковата молба.

Ответникът в производството и ответник по частната жалба - „Сико Транс” АД е подал отговор на частната жалба, в който е изразил становище за нейната неоснователност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

По подадената въззивна жалба:

Производството е образувано по предявени от ЕТ „Магдак - Р.М.” срещу „Сико Транс” АД при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за сумата 4800 лв. - превозно възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на товар по фактура № 0700011646/05.05.2017г. и чл. 86, ал. 1 за сумата от 140,28 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла за периода от 10.06.2017г. до 02.10.2017г. Сумите се претендират ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и с разноските за исковото и за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 2970/2017г. на ВТРС.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. На първо място оспорва активната материално правна и процесуалноправна легитимация на ищеца. Не спори да е налице валиден договор за международен превоз с параметрите, описани в исковата молба, сключен с ищеца ЕТ „Магдак - Р.М.”. Същевременно поддържа, че превоза е бил извършен не от ищеца, а от дружеството „Магдак“ ЕООД, поради което оспорва активната легитимация на ищеца. Прави възражение за неизпълнен договор, като сочи че превоза не е бил изпълнен от ищеца, не е бил изпълнен в количествено и качествено отношение. Прави възражение, че вземането на ищеца е погасено чрез извънсъдебно прихващане с неустойка, дължима от ищеца по девет договора за превоз за периода от 06.09.2016г. до 15.11.2016г. /подробно индивидуализирани в писмения отговор/ в общ размер от 4800 лв. Евентуално заявява възражение за съдебно прихващане на претенцията на ищеца за главница от 4800 лв. с неустойка, дължима от ищеца по девет договора за превоз за периода от 06.09.2016г. до 15.11.201бг. /подробно индивидуализирани в писмения отговор/ в същия размер. Ответникът оспорва иска за мораторна лихва като неоснователен предвид акцесорния му характер и неоснователността на главния иск.

С допълнителна молба от 23.05.2018г., ищецът заявява, че процесният международен превоз е бил извършен от него, като в ЧМР е допусната техническа грешка и неправилно е бил поставен печат на дружеството „Магдак“ ЕООД. Твърди, че нито товародателя, нито товарополучателя са предявили претенции по отношение на това недоразумение. Твърди, че „Магдак“ ЕООД не разполата със собствени транспортни средства, че в счетоводството на дружеството не фигурира извършена транспортна услуга по процесната заявка и не е издавана фактура, както и че дружеството няма претенции за неизплатено навло за този транспорт. Ищецът твърди, че процесния превоз е извършен качествено и в срок, с грижата на добър стопанин, без вписани забележки на съответното място в товарителницата нито от товародателя, нито от товарополучателя. По отношение на твърдението за извършено извънсъдебно прихващане заявява, че с писмо изх. № 50/11.09.2017г. е изразил изричното си 4 несъгласие да бъде извършено такова прихващане, доколкото ответника не е имал правно основание за начисляване на неустойка по сочените 9 договора за превоз.

Поддържа, че за забавата ищеца нямал вина. По отношение на заявеното възражение за съдебно прихващане ищецът твърди, че вземането за неустойка е погасено по давност съгласно чл. 32 от Конвенцията за международен превоз на стоки / “погасеният по давност иск не може да бъде предявяван дори под формата на насрещен иск или като възражение - чл. 32, ал. 4 ЧМР Конвенцията/. На последно място ищецът твърди, че ответника не е активно легитимиран да претендира неустойка по горните договори за превоз, доколкото правоимащо лице, което може да ангажира отговорността на превозвача за вреди, настъпили при лошо или забавено изпълнение на договора е товародателя или товарополучателя, като в процесния случай суброгация в правата на правоимащия не е налице.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на приетата там ССчЕ, която се възприема напълно от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК се установява, че между страните е бил сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки по заявка на „Сико Транс“ АД № 50171003367 от 02.05.2017 г. Противно на изложените от въззивника доводи и в съответствие с изложените от първата инстанция фактически констатации и правни изводи, настоящия състав намира за установено, че превозът е бил извършен от ищеца, чрез неговия шофьор Д.Ц.Д., като погрешното поставяне в товарителницата ЧМР /л.9 от делото на СРС/ на печат на друга фирма „Магдак“ ЕООД не променя страната по договора. Поради това и настоящия състав намира, че ищецът е активно процесуалноправно и материалноправно легитимиран да участва в производството и да претендира възнаграждение по сключения от него договор, за който твърди да е бил изпълнен.