Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 544 от 16.11.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1789/2021
Вид
Решение № 544
Подписан
16.11.2021
Състав
Валери Цветанов Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 изр.1 предл.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178Д · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.99а · Закон за движението по пътищата
  • чл.99а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.337 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 ал.1 т.7 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Плевен, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20214430201789 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление №21-0938-002388 от 11.08.2021г. *** на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен е наложил на основание чл.178 Д от ЗДвП на Л. ИЛ. В. от гр.Плевен, ул. ***, административно наказание глоба в размер на 200лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Л. ИЛ. В., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразно. Навежда доводи, че управляваният от нея автомобил е собственост на ***, която притежава карта за паркиране на хора с увреждания.

За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт Серия АВ №2388 от 07.08.2021г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 27.07.2021г. около 22:30 часа, в гр.Плевен, ул. „Димитър Константинов“ срещу номер 23, като водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ ***, жалбоподателят В. е извършил следното: паркира на място определено за хора с трайни увреждания, обозначено с ПЗ-Д21, положена маркировка със син цвят, без карта за паркиране. Автомобилът е заснет с техническо средство РСОД 727.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител М. ПЛ. Н. и свидетеля АС. М. Й., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства - справка рег.№316р-26295/10.08.2021г. на *** К., възражение вх.№ 316000-26708/29.07.2021г., карта за паркиране на хора с увреждания № *** на Община Плевен, Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й. се установява, че на 27.07.2021г. около 22:30 часа в гр.Плевен, ул. „Димитър Константинов“ срещу номер 23, лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ ***, е бил паркиран на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, и с положена маркировка със син цвят, без карта за паркиране за хора с увреждания. Според показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й. нарушението било заснето с РСОД 727, като изготвените снимки са приложени към административнонаказателната преписка. Актосъставителят Н. и свидетелят Й. са категорични, че нито на предното стъкло, нито на предното табло, нито на барчето на скоростния лост и въобще никъде във видимата вътрешна част на автомобила не е имало поставена карта за паркиране за хора с увреждания.

От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й. се установява, че за извършеното нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП бил съставен на основание чл.186 ал.3 от ЗДвП фиш серия Х с № 932257. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в ОД на МВР-Плевен била 2 образувана преписка с вх.№316000-26708/29.07.2021г. по повод подадено възражение от жалбоподателя Л. ИЛ. В. срещу съставения на основание чл.186 ал.3 от ЗДвП фиш серия Х с № 932257. От приложеното по делото възражение вх.№

316000-26708/29.07.2021г. се установява, че жалбоподателката Н. е оспорила нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, като е представила Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от нейната *** В.В. и карта за паркиране на хора с увреждания № *** със срок на валидност: пожизнен, издадена от Община Плевен на името на нейната *** В.В.. От приобщената като писмено доказателство по делото Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП се установява, че на 27.07.2021г. около 22:30 часа собственият на ***та на жалбоподателката Н. лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ *** е управляван от жалбоподателката. Следователно управляваният от жалбоподателката Н. лек автомобил е собственост на нейната ***, която притежава карта за паркиране на хора с увреждания с пожизнен срок на валидност. От приобщената като писмено доказателство по делото справка рег.№316р-26295/10.08.2021г. на *** С. К. се установява, че по повод постъпилото възражение от жалбоподателката *** на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен е разпоредил да й бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Според показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й. същите се запознали с представените от жалбоподателката Н. доказателства

- карта за паркиране на хора с увреждания № *** и декларация по чл.188 от ЗДвП, и въз основа на писмената резолюция на *** сектор „Пътна полиция“ - Плевен съставили акт Серия АВ №2388 от 07.08.2021г. за установяване на административно нарушение на жалбоподателката Н. за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Н. и показанията на свидетеля Й., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях нарушение. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя В. в нарушение, което не е извършил. Още повече, че показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й. си кореспондират напълно с приложените по делото фотоснимки на нарушението, направени с РСОД 3

727.

При така приетото за установено незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Л. ИЛ. В. е извършил нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.178Д от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП, паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания, а съгласно чл. 178Д се наказва с глоба в размер 200,00 лв лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

Съгласно § 1 т.64 от ДР към ЗДвП човек с трайно увреждане е лице, определено в § 1 т.2 от ДР към Закона за хората с увреждания. Съобразно последната правна норма хора с трайни увреждания са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

Обособяването на местата за паркиране на хора с трайни увреждания е регламентирано в Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, като е указано, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д 21 “Инвалид” в съответствие с Наредба №18 от 2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за достъпност. Следователно следва да са налице две предпоставки, за да се обособи такова място при условията на кумулативност - и знак, и маркировка, обозначаващи това обстоятелство по надлежния начин.

Съобразно разпоредбата на чл.99а ал.1 от ЗДвП за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава карта от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец, като същата е валидна на територията на цялата страна. А съобразно 4 текста на чл.18 ал.1 т.7 от ППЗДвП за обозначаване на пътни превозни средства се използва опознавателния знак „Инвалид“ – знакът има формата и изображението на пътен знак Д21. Поставя се на челната страница на картата, която се издава на инвалиди за ползване на улеснения при движение с МПС, когато те са водачи или пътници. Картата се поставя в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство и се сваля, когато то не обслужва притежателя на документа.

Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства е установено, че лекият автомобил „БВМ 325 Д“ с рег.№ *** е собственост на ***та на жалбоподателката Н. - В.В. и последната притежава карта за паркиране на хора с увреждания № *** с пожизнен срок на валидност, издадена от Община Плевен съобразно разпоредбата на чл.36 от Наредба №3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен. Безспорно по делото е установено и това, че картата за паркиране на хора с увреждания № *** с пожизнен срок на валидност, издадена от Община Плевен, не е била поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на паркираното превозно средство. Безспорно по делото е установено и това, че лекият автомобил „БВМ 325 Д“ с рег.№ *** е бил паркиран на място определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, и с положена маркировка със син цвят, от жалбоподателката Н.. Безспорно е по делото, че органите за контрол и регулиране на движението са констатирали нарушението в отсъствието на водача и са съставили на основание чл.186 ал.3 от ЗДвП фиш серия Х с № 932257. Безспорно е, че представената от жалбоподателката карта за паркиране на хора с увреждания е валидна и има статут на карта по смисъла на чл.99а от ЗДвП, съгласно който отпада забраната за паркиране на места, предвидени за спиране на превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания. И тъй като в конкретния случай нарушението е установено в отсъствието на водача със съставяне по реда на чл.186 ал.3 от ЗДвП на фиш, правноирелевантно за спорния предмет на делото е обстоятелството дали собственикът на паркирания от жалбоподателката лек автомобил и притежател на картата за паркиране на хора с увреждания е бил возен или обслужван с този автомобил. Това обстоятелство би имало правно значение за предмета на доказване, ако нарушението е установено в присъствието на водача, в който случай 5 задължение на органите за контрол и регулиране на движението е да установят дали с паркирания автомобил е возено и обслужвано лицето с трайно увреждане, което е притежател на картата за паркиране на хора с увреждания.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Издаденият акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление не отговарят на изискванията на чл.42 т.4 и съответно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно – липсва точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление е посочено, че лекият автомобил „БВМ 325 Д“ с рег.№ ***, който е бил паркиран на място определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, положена маркировка със син цвят, е собственост на ***та на жалбоподателката Н. - В.В. и последната притежава карта за паркиране на хора с увреждания № *** с пожизнен срок на валидност, издадена от Община Плевен. Нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление е посочено каква е връзката на жалбоподателката Н. с лицето, на чието име е издадена карта за паркиране на хора с увреждания и дали това лице е инвалид, както и не е посочено дали това лице е било возено или обслужвано с паркирания от жалбоподателката автомобил.